Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрк. Т.Ч, против решение № 1767/17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2032/2018 г. на Административен съд – гр. Б., в частта му, с което е осъдена да заплати на М.Г обезщетение в размер общо на 1434 лева за претърпени неимуществени вреди – нечовешко и нехуманно отношение, изразено в лоши битови условия в Затвора гр. Б., за периодите от 07.07.2015 г. до 28.09.2016 г. и от 08.03.2017 г. до 11.06.2017 г., ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради необоснованост, неправилност и незаконосъобразност – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразява, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 01.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. ГДИН се позовава и на решението на ЕСПЧ по делото „Георгиев срещу България“, като сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. Посочено е още, че неправилно съдът не е присъдил в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответната страна – М.Г, се явява лично в съдебно заседание и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Върховният...