Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Реджеб в качеството му на полицейски орган при Районно управление на МВР – гр. К. срещу решение № 37 от 15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 42/2018 г. по описа на Административен съд – гр. К., с което е отменена заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-15/09.01.2018 г., издадена от С. Реджеб в качеството му на полицейски орган при Районно управление на МВР – гр. К., с която е наредено задържането на Г.А от [населено място ] за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за съпричастност към извършено престъпление.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи от касационния жалбоподател, че за приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо полицейският орган да има данни, че съответното лице е извършило престъпление или е съпричастно към извършено престъпление. В тази връзка касаторът счита, че в посочената хипотеза от закона полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, преценявайки наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Счита също така, че е приложил правилно принципа на съразмерност при упражняване на правомощията си, като с издаването на заповедта не е засегнал в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава ПАМ, правата на Ангелов. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отхвърляне на жалбата на Г.А срещу заповедта за задържане.

Ответникът по касационната жалба – Г.А, чрез пълномощника си адв. Р.П, я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното решение...