Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Изпълнителен директор на Дф „Земеделие“ срещу Решение с № 394/009.05.2018 г. по адм. дело с № 65/2016 г. по описа на административен съд – Хасково, в частта му, с която е отменена Заповед с № 03-РД/234/27.01.2016 г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр. С., по отношение на отказано финансиране на разходи за „правно обслужване“ в размер на 147 200 лева. В жалбата се твърди, че в оспорената част решението е неправилно, незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и на приложимите процесуалноправни норми – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел за допустими разходите правно обслужване. В разпоредбата на чл. 32 ал. 1 т. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г. били изрично изброени допустимите за финансиране разходи и правните услуги не попадали в този обхват. Иска се отмяна на решението в оспорената част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Излага доводи по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „ПРОФИТ ИКОНОМИКС“ ЕООД с ЕИК 200843981 срещу Заповед с № 03-РД/234/27.01.2016 г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр. С. в частта, с която на дружеството е отказано финансиране на разходи общо в размер на 1 079 828.73 лв. по Програмата за развитие на селските райони, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от марка 4. „Инвестиции в материални активи“. С решение № 394/09.05.2018 год. по адм. д. № 65 от 2016 год. състав на Административен съд – Хасково е отменил заповедта в частта, с която е отказано финансиране на разходи за разсад КИВИ KIWI Z487 и KIWI CMW85 на стойност 82 941.59 лв., за трактор - без кабина PASQALI, модел ORION V 7.85 EP STD DUALSTEER на стойност 20 464.00 лв., за трайно насаждение КИВИ с. П., общ.Поморие, обл. Бургас на стойност 60 547.36 лева, за Система за защита от градушка, птици и насекоми на стойност 723 661.65 лв., за ремарке BERNARDI, модел B45 M на стойност 21 040.00 лв., за Бизнес план на стойност 23 974.13 лв. и за „Правно обслужване“ в размер на 147 200.00 лв. Преписката е върната на Изпълнителния директор ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне, за разликата над одобрените по т.I от Заповедта разходи.
За да постанови акта си, съдът е приел, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липса на надлежно изложени мотиви по отношение на неодобрените за финансиране разходи за трактор, съответна марка, без кабина и за ремарке, както и относно отхвърлените разходи за „бизнес план“ и разходи за правно обслужване. По отношение на отказаното финансиране за трактора и ремаркето и за исканото финансиране на разходи за закупуване на трайни насаждения е прието, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като произнасянето на административния орган в тази част не е съобразено с действащите към него момент регламентирани правила относно допустимите референтни разходи за всяко едно от тях.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от участник в първоинстанционното производство, за който оспорения акт е неблагоприятен и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения:
В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани всички относими към производството доказателства, които са дали възможност на съда да установи релевантните за същото факти, свързани с естеството на търсеното от дружеството финансиране, неговия обем и разпределянето му по отделни сигменти, съобразени с извършваната дейност и плана за нейното развитие.
Настоящия съдебен състав следва да ограничи предмета на касационното производство, съобразно очертаните от касационния жалбоподател рамки, т. е. до законосъобразността на първоинстанционното решение, касаеща отмяна на заповедта, в частта, с която е отказано финансирането на разходи за правно обслужване.
С оспорената пред Административен съд – Хасково заповед № № 03-РД/234/27.01.2016 г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, както беше описано по – горе е отказано одобряване на разход за „правно обслужване“ по проекта в размер на 147 200 лв.
Следва да бъдат споделени изводите на съда, свързани липса на формулирани от админстративния орган при произнасянето му относими и релевантни за производството фактически основания за взетото решение. Противно на заетото в касационната жалба становище, настоящия съдебен състав намира, че в приложимата в конкретния случай Наредба с № 9/21.03.2015 г. липсва определянето на този вид разход като недопустим. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, правното обслужване по своя характер е вид консултация по правни въпроси, която сама по себе си е от съществено значение за предприемане и осъществяване от страна на дружеството, търсещо финансиране на действия, съобразени с изискванията на закона, свързани с правна обосновка, а от там и с доказване на основателност и размер на претендираната за получаване като финансова помощ по съответната програма сума.
В чл. 32 ал. 1 т. 13 от действащата към момента на издаване на оспорената заповед Наредба № 9/2015 год. са описани като допустими разходи, свързани с проекта, в т. ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение. Определен е и максимално допустимия им размер - не повече от 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1 – 13, като допустимите разходи за проектиране се изчисляват върху допустимите разходи за проектирания обект.
При така описаната формулировка следва да се приеме, че автора на наредбата е дал възможност на лицата, ползващи права по същата, да предприемат широк кръг от действия, които да гарантират, че поведението им ще бъде съобразено с изискванията на нормативната база, приложима към всеки един проект с оглед неговата специфика и област на разработка и реализация.
След като е предвидена възможност за осъществяване на разходи във връзка с ползване на консултанти по предпроектни проучвания, т. е. при първоначално проучване на определена, засегната от Наредбата дейност или сфера на реализация на намерение, на използването на услуги на архитекти, еколози, инженери и други лица, притежаващи специални знания в определени области на науката, свързани с дейността, за която се търси финансиране, е неприемливо да се изключва възможността за предприемане на действия по осигуряване на законосъобразност на поведението на кандидата чрез ползването на компетентни в тази насока лица, можещи да му осигурят съответната правна помощ.
В този смисъл, първоинстанционният съд правилно е акцентирал върху приетите от министъра на земеделието и храните на по – късен етап изменения на приложимата Наредба № 9, обнародвани в ДВ, бр. 76 от 30.09.2016 г., в сила от 30.09.2016, с които е определен нов размер на допустими за финансиране разходи, а не са определени същите първоначално като допустими.
Настоящия съдебен състав не споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура, свързано с несъобразяване на първоинстационния съд с § 44 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9. Посочената разпоредба касае определянето на допустим размер на разходите за консултантски и правни услуги, а не изначалното им определяне като допустими за финансиране, в какъвто смисъл е изложеното в становището твърдение.
Предвид описаното, настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд – Хасково е правилно и обосновано, съобразено с безспорно установените по делото фактически положения и постановено при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на касационния жалбоподател следва да бъдат възложени разноските направени от ответника „П. И““ ЕООД. За производството пред касационната инстанция, страната е представлявана от редовно упълномощен адвокат. Представени са доказателства за договорено и изплатено възнаграждение в размер на 4002 лева. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на платения хонорар за процесуалното представителство. Налице е определяем материален интерес, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платения хонорар за процесуалното представителство пред касационната инстанция е съобразен с предвидения в наредбата минимум.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение с № 394/009.05.2018 г. по адм. дело с № 65/2016 г. по описа на административен съд – Хасково..
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ПРОФИТ ИКОНОМИКС“ ЕООД с ЕИК 200843981 направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4002 /четири хиляди и два лв./ лева. Решението е окончателно.