Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Д от [населено място ] против Решение № 5744 / 11.10.2018 г., постановено по адм. дело № 33 / 2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 4506 – 40 - 88 / 01.12.2017 г. на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при Национален осигурителен институт (НОИ) и е осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба са развити конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, които съставляват касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, като се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на жабата срещу разпореждането.

Ответникът - директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при Национален осигурителен институт, чрез юрисконсулт Р.М изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационната жалба и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

П. Аивен съд София - град е било оспорено от В. Д. Ре № 4506 – 40 - 88 / 01.12.2017 г., издадено от директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при НОИ, с което е отказано...