Образувано е по касационна жалба на „П.А.Л-БГ“ ЕООД гр. С., представлявано то управителя П.М, чрез адвокат М.П, срещу решение № 2185 от 26.10.2018 г., постановено по адм. д№ 2062/2018г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 32 от 10.05.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в „Източнобеломорски район“, гр. П., с който на жалбоподателя са установени задължения произтичащи от такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в размер на 70115, 04 лв. главница и лихви в размер на 7890, 61 лв.

Според касатора решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за недължимост на определените задължения на основание чл. 194, ал. 7 (понастоящем ал. 11) от ЗВ и неприложимост на съответните Тарифи, по които е определен размера на задълженията. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се отмени издадения АУПДВ. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли оспорването на дружеството срещу АУПДВ № 32 от 10.05.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в „Източнобеломорски район“, гр. П., с който на жалбоподателя са установени задължения произтичащи от такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в размер на 70115, 04 лв. главница и лихви в размер на 7890, 61 лв., първоинстанционният съд е приел на първо място, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и при липса на нарушение на административно-производствените правила при съставянето му. Съдът е изложил мотиви, че в оспорения акт е посочено количеството иззети от дружеството води, начинът по който то е изчислено, отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост. Актът е издаден въз основа на съставен Констативен протокол № СМ-54/03.04.2018г. за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл. 194 от ЗВ и след изпратена покана за доброволно изпълнение.

Решаващият състав е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е цитирал приложимите правни норми, като е приел, че според разрешително № 31520200/23.06.2010г. с краен срок на действие 23.06.2020г., жалбоподателят има право за водовземане от подземни води, посредством КЕИ № 1, намиращ се в имот № 500422, в м."Ленища" и КЕИ № 2, намиращ се в имот 207005, м. „Добросте", в землището на гр. Д., община Д., област С., с цел на ползването - аквакултури и свързаните с тях дейности, с разрешен годишен обем- 1168000, 00 куб. м., за обект на водоснабдяване - рибарник „Девин 3", разположен в землището на гр. Д.. Между страните не е било спорно, че през процесните периоди 2014г. – 2017г. водите са реално усвоени и в този смисъл са и констатациите по Констативен протокол № СМ-54/03.04.2018г. Съдът е приел, че размерът на таксите са правилно изчислени на база разрешеното годишно водно количество по реда на ЗВ и Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване/ДВ бр. 50/2011г., отм. ДВ бр. 2/2017г./ за периода 01.01.2014г.-31.12.2016г., а за 2017г. по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване/Приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр. 2/06.01.2017г., като е отхвърлил възраженията на дружеството за недължимост на таксите. Така постановеното решение е неправилно.

От съдържанието на издаденото на „П.А.Л-БГ“ ЕООД разрешително е видно, като цел на разрешителното е вписано – аквакултури и свързаните с тях дейности. Необходимите водни обеми са определени с конкретна цел – водоснабдяване на „Рибарник – Девин – 3“. Изрично е посочено, че таксата за водоползване е за „риборазвъждане“, което се установява и от съставения Констативен протокол № СМ-54/03.04.2018г. за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл. 194 от ЗВ.

В редакцията на чл. 194 ЗВ, ДВ, бр. 65/2006 г. законодателят е регламентирал задължение за плащане на такса, както за водовземане по ал. 1, т. 1, б. „а“, „б“ и „в“ за повърхностни, подземни и минерални води, така и за ползване по ал. 1, т. 2, б. „б“ за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно, дали се касае за водовземане или за ползване на воден обект и за двете дейности законодателят е използвал общия термин „използване“. След отмяната на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗВ – ДВ, бр. 36/2008 г. отпадна задължението за такса за ползване на воден обект за аквакултури и сходните на тях дейности. В тази връзка са налице две групи решения на Върховния административен съд. Първата група приема, че след отмяната на чл. 194, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗВ не се заплаща такса, както за водовземане, така и за ползване на воден обект, в които е налице дейност по аквакултури. Втората група приема, че освобождаването от такса за аквакултури е относимо само за субектите, за които е издадено разрешение за ползване по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, но не и за тези за водоползване по чл. 44, ал. 1 ЗВ.

Водовземането по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. В чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ (редакцията, относима за процесния период) е налице изключение от задължението за плащане на такса в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ – при разрешително за ползване на аквакултури и свързаните с тях дейности. Издаденото на „П.А.Л-БГ“ ЕООД разрешение не е за ползване на водния басейн, а за водовземане, но това не означава, че настоящия казус не се обхваща от изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, поради което е основателно възражението на ксаторът, че такса за водовземане не се дължи. Законът прави разлика между разрешителното за водовземане и за ползване. Решаващият съд е пропуснал да ги разграничи и не е съобразил, че е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Водният обект, за който е издадено разрешително на жалбоподателя е за водовземане, което означава, че от водния басейн се отнема вода, а не се използва само за отглеждане на аквакултури. Според § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Определящо за възникване на задължението за заплащане на такса по чл. 194 ЗВ е не наличието или не на разрешително и неговия вид - за водовземане или за ползване, а вида дейност, която се извършва. В процесния случай няма спор между страните по делото и то е видно от издаденото разрешително за водовземане, че целта на водовземането е "Аквакултури", както и обекта на водоснабдяване е съществуващ „Рибарник“. Тези обстоятелства изрично са вписани в разрешението за водовземане и предвид § 9 от ПЗР на ЗВ, както и съобразявайки и чл. 39 ЗВ, който определя използването по смисъла на този закон като водовземане и ползване, т. е. терминът "използване" е в по-широк смисъл и обхват от "ползване", поради което е налице изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Преди тази редакция в сила е бил чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, в който изрично е било посочено, че не се дължи такса водовземане за повърхностни и подземни води в случай по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ и в този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, но тя е по приложението на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, приложима за периодите преди 2015 г., решения по адм. дела № 7004/2012 г., № 8099/2012 г.,№ 8991/2012 г., № 9689/2012 г., № 11657/2013 г., № 11735/2013 г., № 15329/2013 г., № 5092/2015 г., № 9600/2015 г. и № 5866/2015 г., всичките на ВАС, Трето отделение. За относимата редакция на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ е решение по адм. дело № 13920/2018 г. на ВАС, Първо отделение. Определящо за дължимостта на таксата за използване (водовземане и ползване) не е разрешителното, а вида дейност и целта, за който се използва водния обект, а в процесния случай изрично в разрешителното за водовземане на „П.А.Л-БГ“ ЕООД гр. С. е описана, че е за аквакултури.

Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав, намира, че като е приел противното административният съд е приложил неправилно материалния закон. Решението, с което е отхвърлена жалбата на „П.А.Л-БГ“ ЕООД гр. С., срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 32 от 10.05.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция. Обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ№ 32 от 10.05.2018 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по изложените по-горе съображения.

Предвид изхода на делото основателна е претенцията на касаторът за присъждане на деловодни разноски, които са доказани в размер на размер на 6389, 36 лева за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2185/26.10.2018 г. по адм. д. № 2062 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „П.А.Л-БГ“ ЕООД гр. С., срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 32 от 10.05.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ АУПДВ № 32 от 10.05.2018 г. издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за определената такса за водовземане на „П.А.Л-БГ“ ЕООД гр. С., за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в размер на 70115, 04 лева, ведно с дължимата лихва в размер на 7890, 16 лева.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. П. да заплати на „П.А.Л.-БГ“ ЕООД, ЕИК 831645291, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Бадемова гора“, № 13, разноски в размер на 6389, 36 лева. Решението е окончателно.