Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.В срещу заповед № 8121К-5373/28.03.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която в качеството му на старши разследващ полицай в Районно управление (РУ), отдел „Разследване“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Кюстендил е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от две години. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в противоречие с установеното при извършената проверка по случая, от нарочно назначената комисия. Жалбодателят излага доводи, за тенденциозност и немотивираност на заповедта, а наложеното с нея наказание несъразмерно тежко, в случай, че съдът приеме описаните в заповедта деяния за нарушения на служебната дисциплина. Освен това счита, че при постановяването ѝ не са съобразени всички установени по преписката факти, а при определяне размера на наложеното наказание не е обсъдена тежестта на нарушенията, настъпили вредни последици от тях, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и цялостното му служебно поведение. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени като незаконосъобразна.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и излага подробно становище за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорената заповед е постановена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентния в случая орган, съгласно чл. 204, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) предвид заеманата от жалбодателя длъжност в МВР.

Същата е в писмена форма и съдържа реквизитите по 210, ал. 1 ЗМВР - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Дисциплинарното производство е образувано по повод сигнал изх. № 103/2017 г./19.09.2017 г. на административния ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура Кюстендил, в който са описани констатирани от него нарушения на служебната дисциплина от служителя в МВР М.В, изразяващи се в системно нарушаване на сроковете по Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), неоправдано забавяне на разследването и неизпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор по следните досъдебни производство (ДП) № № 448/2017г.; 275/2017 г.; 577/2017 г. г.; 705/2017 г.; 706/2017 г.; 388/2017 г. и 797/2016 г., всички по описа на РП Кюстендил.

Въз основа на сигнала е изготвено предложение от директора на ОДМВР Кюстендил до министъра за образуване на производство по чл. 205, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР.

Със заповед № 8121К-7434/10.10.2017 г. министърът разпорежда извършване на проверка за изясняване на данните в цитирания по-горе сигнал на РП Кюстендил, като определя поименно състава на комисията, която да стори това и дава конкретни указания за нейната работа в срок до 15.12.2017 г.

Въз основа на докладна записка УРИ 277р-8745/07.12.2017 г. на Председателя на комисията със заповед № 8121К-8846/19.12.2017 г. срокът на извършване на проверката е удължен до 13.02.2018 г.

И двете заповеди са предоставени за запознаване на служителя своевременно.

Проверката е извършена от комисията, назначена със заповед № 8121К-7434/10.10.2017 г., като резултати от нея са изложени в справка рег. № 277р-1464/09.2018 г., адресирана до дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) и е предоставена за запознаване, видно с всички материали събрани в нейния ход на Василев на 12.02.2018 г.

В хода на проверката служителят е дал обяснения на 16.10.2017 г., а в последствие и на 13.03.2018 г. и са снети обяснения от 13 служители на ОСДВР Кюстендил, 4-ма прокурори от РП Кюстендил, приложени са материали от посочените в сигнала и предмет на проверката досъдебни производства, кадрова справка и типова длъжностна характеристика за заеманата от Василев длъжност рег. № К-12309/10.11.2010г., утвърдена със заповед рег. № Із-2839/29.11.2010 г. на Министъра на вътрешните работи. С последната служителят се е запознал на 10.02.2014 г., видно от представен в съдебно заседание протокол. Представени са и заповед относно организацията на работа на служителите на ДМВР Кюстендил при образуване и разследване на досъдебни производства, с цел повишаване качеството и бързината на разследване и заповед относно определяне на служители на Пътна полиция и Охранителна полиция при ОДМВР, които приоритетно да осъществяват първоначални следствени действия по разследване и двете на Директора на ОДМВР Кюстендил, както дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания на ОДЧ – 1 стр. и графици за дежурства на служители в ОДМВР Кюстендил.

Справката за извършената проверка е изпратена до дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) – Министъра на вътрешните работи, като е с достоверна дата на изпращане, но липсва входящ номер и дата. Видно от поставената резолюция върху придружителното писмо ДНО се е запознал с нея на датата на изпращането ѝ, която очевидно е и датата на постъпване в МВР, като е възложил на конкретно посочено лице да даде становище по така изпратените материали. При това, независимо от поставените резолюции „Запознах се“ с подпис на ДНО и поставен печат с дата 09.03.2018 г. върху материали от дисциплинарното производство следва извод, че преписката е постъпила при ДНО и същият се е запознал с нея на 13.02.2018 г. Заповедта е издадена на 28.03.2018 г. – в срока по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 196 ЗМВР.

Комисията извършила проверката, след подробно изложение и анализ на установените факти приема, че от посочените в 7 точки в сигнала на Районния прокурор на Кюстендил са налице данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на Василев единствено частично по т. 7 - относно действията и бездействията на служителя по ДП № 797/2016 г. по описа на РП Кюстендил, с които той не е изпълнил в срока по чл. 234, ал. 1 НПК писмените указания на наблюдаващия прокурор - да разпита посочени от последния лица, не е назначил оценителна експертиза и не е извършил доклад по смисъла на чл. 203, ал. 4 НПК, с което е осъществено дисциплинарно нарушение. Комисията приема, че с това Василев не е изпълнил служебните си задължения да осигури своевременно извършване на разследването, съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 НПК и съгласно раздел ІІІ от длъжностната му характеристика, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо ЗМВР.

След приключване на проверката и изпращане на дисциплинарната преписка на ДНО от Директора на дирекция „Човешки ресурси“ (ДЧР) са изготвени две докладни записки до министъра.

С първата от тях рег. № 8121р-5088/12.03.2018 г. от Директора на дирекция „Човешки ресурси“ - МВР, в която на основание чл. 96, ал. 1, т. 6 от Правилник за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР) е предложено да се приеме за правилно установена фактическата обстановка установена в цитираната по-горе справка, но да се приемат за неправилни изводите, направени в нея в частта, с която са направени изводи, че с поведението си служителят не е допуснал нарушения по т. т. 1 - 5 и относно изтичане на преклузивния срок за първото нарушение, посочено в сигнала на РП Кюстендил по т. 7. Предложено е също да се приемат за установени извършените дисциплинарни нарушения от инспектор Василев, описани в докладната записка по т. т. 1 – 5 и 7 в периода от 10.12.2016 до 14.07.2017 г. в гр. К., при провеждане на разследването по възложените му ДП № № 504/2007 г., 295/2017 г., 748/2017 г., 747 и 866/2017 г. по описа на РУ Кюстендил, при условията на системност по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2 ЗМВР – неизпълнение на чл. 15, ал. 1 ЗМВР и раздел ІІІ от длъжностната характеристика, с които е нарушен редът по чл. 110, ал. 2 и ал. 3, чл. 164, ал. 2, чл. 203, ал. 2 и ал. 3, чл. 219, ал. 1 и чл. 226, ал. 1 НПК, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 2 във вр. с т. 6, предл. 2 във вр. с чл. 200, т. 11, ал. 1, предл. 1 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 ЗМВР „забрана за повишаване“ в длъжност за срок от една до три години. От съдържанието на докладната се установява, че Директорът на ДЧР е изготвил и проект на покана за даване на писмени обяснения от служителя, въпреки, че дисциплинарното производство е приключено, която е подписана от ДНО и връчена на Василев на същата дата. Служителят е дал писмени обяснения на 13.03.2018 г.

Междувременно по искане на Директора на ДЧР е предоставена справка за ползваните от Василев отпуски през периода 01.01.2017 г. до 07.03.2018 г.

С докладна записка рег. № 8121р-6529/28.03.2018 г. Директорът на ДЧР предлага на ДНО да подпише изготвеният проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Василев, върху която е поставена положителна резолюция от ДНО и е издадена обжалваната заповед.

Като първо нарушение в обжалваната пред настоящия състав заповед е прието обстоятелството, че по ДП № 448/2017 г. по описа на РП Кюстендил (пр. 295/2017 г. на РУ Кюстендил) като нарушение е възприето обстоятелството, че след приключване на разследването на изготвения протокол за доклад на делото липсва подпис на наблюдаващия прокурор, с което според ДНО е нарушена разпоредбата на чл. 226, ал. 1 НПК, което е обосновало извод за извършено дисциплинарно нарушение - неизпълнение изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗМВР и вменените му задължения по длъжностна характеристика – дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2 т. 1 пр. 1 и т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 200, т. 11, предл. първо ЗМВР.

Настоящият състав намира, че доколкото разпоредбата на чл. 226, ал. 1 НПК не изисква докладът по ДП да бъде писмен посоченото нарушение не е осъществено от служителя. Още повече, че след изпращане на делото на 10.07.2017 г., ведно с проекта за писмен доклад от 07.07.2017 г. с постановление от 27.07.2017 г. производството по делото е прекратено, без да е връщано за доразследване. Докладването не делото означава предоставяне на материалите, събрани в хода на разследването за запознаване на прокурора с извършените действия по разследването, а не писмено становище на даколадващия. В случаите, в които прокурорът констатира непълноти и грешки при разследването при този доклад може да даде указания на разследващия. Задължение за писмено становище на разселдания е предвидено в разпоредбата на чл. 235 НПК, при изпращане на делото на прокурора след извършване на всички действия по разследването.

По второто нарушение, описано в заповедта – при провеждане на разследването по ДП № 295/2017 г. по описа на РУ Кюстендил – 275/2017 по описа на РП Кюстендил на 14.06.2017 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 110, ал. 2 и ал. 3 НПК Василев не приложил към делото комплектът с тампон от техническото средство Т. Д. Д тест 5000 с № ARHJ-0059, с който е установено управление на МПС след употреба на наркотично вещество, а впоследствие същото не изпратено с материалите от ДП на прокурора, с което не е спазил разпоредбите на чл. 110, ал. 2 и ал. 3 НПК, предвиждащи, че веществените доказателства се прилагат към делото, а когато делото се предава от един орган на друг веществените доказателства се прилагат заедно с него. Посоченото е определено от ДНО като нарушение на задълженията на Василев по чл. 15, ал. 1 ЗМВР и по длъжностната му характеристика, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 201 ал. 1, предл. 1 ЗМВР.

Фактът е, че посоченият полеви тест не е бил приложено по делото при изпращането му в РП Кюстендил, но в случая ДНО не е обсъдил всички установени по случая обстоятелства, а именно: на лицето, за което с посочения полеви тест е установена употреба на наркотично вещество при управление на МПС е извършено химическо изследване на кръвта, при което такива вещества не са установени, при което резултатът от този тест не е бил определящ за резултата по делото и съответно от неприлагането му физически към делото не са настъпили вредни последици.

По третото нарушение – по ДП 577/2017 г. – извършен обиск и изземване на лицето Д.Г на 09.06.2017 г. в присъствието на поемни лица, едно от които е от противоположния пол, необосновано ДНО не е възприел установеното от комисията, че нарушението на чл. 164, ал. 4 НПК е несъществено. На пръво място очевидно не се касае до общоприетото понятие за обиск и претърсване, доколкото от съставения протокол за това се установява, че е намерено и иззето от дясната ръка на Георгиев наркотично вещество. Отделно от това компетентния в случая съдия не е констатирал такованарушение и с определение от същата дата по нчд № 1103/2017 г. по описа на РС Кюстендил е одобрил протокола за извършването му. От така установеното следва, че нарушението е несъществено и не е довело до вредни последици – забава или липса на възможност за доказване на извършеното престъпление. Същественото в случая е, че преценката за законосъобразност на извършеното действие е извършено със съдебен акт, при което изводите на ДНО за извършено нарушение са неправилни и необосновани, а също и извън неговата компетентност. При това делото е приключено и изпратено в РП Кюстендил далеч преди определения от наблюдаващия прокурор Барбутова срок – 09.08.2017 г. – на 29.06.2017 г., при което с постановление от 27.07.2017 г. същото е прекратено от РП Кюстендил. Дори в самия сигнал на Районния прокурор твърдението за извършено нарушение е обосновано с хипотетична възможност, при друга ситуация извършеното да доведе до нежелан резултат. Налагането на дисциплинарно наказание за хипотетична възможност за настъпване на вредни последици не е хипотеза, предвидена в закона.

По четвъртото и петото посочени в заповедта нарушения - по ДП № № 705 и 706 и двете по описа на РП Кюстендил за 2017 г. първото, от които образувано от служителя с извършване на първото действие по разследването, а второто също образувано с първото действие по разследването, но като бързо производства е прието, че е в нарушение на разпоредбата на чл. 219, ал. 1 НПК, тъй като по двете дела, без да е докладвано на наблюдаващия прокурор жалбодателя на 13.07.2017 г. и съответно на 14.07.2017 г. е привлякъл като обвиняеми съответно лицата С.В и Е.Р, след което е провел разпити на същите в това им качество. При това е прието, че в случая не е изпълнил и чл. 15, ал. 1 ЗМВР и задължения по длъжностната си характеристика - без да е докладвано на наблюдаващия прокурор. На първо място липсва нарушение по чл. 219, ал. 2 НПК, тъй като цитираната разпоредба изрично предвижда възможност разследващия орган да привлече лице като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора – т. е. в изпълнение на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗМВР, даваща възможност на разследващите органи да вземат решения по вътрешно убеждение. Цитираната процесуална разпоредба дава възможност на разследващия по негова преценка да привлече дадено лице, като обвиняем, след което да уведоми прокурора. От приложеното към дисциплинарното производство писмо № 314-748/13.07.2017 г. за образуваното ДП № 748/13.07.2017 г. на РУ Кюстендил (705/2017 г. на РП Кюстендил) се установява, че Василев е уведомил РП Кюстендил, при което и на 18.07.2017 г. прокурор Игов е дал общи, без конкретика по съответното дело указания по разследването, между които и указание системно – не по-малко от веднъж на три седмици същото да бъде докладвано. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 НПК разследващия е длъжен да докладва делото когато намери, че всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина са извършени. При това от акт без наименование по преписка 1491/07.08.2017 г. ДП № 748/2017 г. по описа на РУ Кюстендил се установява, че по повод изпратеното му от Василев ДП за доклад по реда на чл. 226, ал. 1 НПК, след запознаване с материалите, наблюдаващият прокурор е констатирал единствено „непростимо нарушение“ - неизпълнение на дадените от него общи указания, които могат да бъдат дадени по което и да е досъдебно производство. Без каквито и да било забележки по действията по разследването и съответно без конкретни указания за допълнителна работа по събиране на доказателства или отстраняване на непълноти и грешки по конкретното разследване производството е върнато в РУ Кюстендил, при което не се установя служителят да не е извършил необходимите действия по разследването или да е извършил същите неправилно. От така установеното следва извод, че в случая такова нарушение не е било допуснато, още повече, че с постановление от 10.08.2017 г.- три дни по - късно същия прокурор е прекратил производството по делото, очевидно отчитайки факта, че всички възможни действия по разследването са извършени.

Аналогичен е изводът и по отношение на производството по ДП № 705/2017 г., образувано като бързо такова за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК с първото извършено действие по разследването на 12.07.2017 г., по което е привлечено обвиняемо лице на 14.07.2017 г., а с постановление от 18.07.2017 г. на РП Кюстендил е преобразувано "от бързо ДП в бързо ДП" по направеното от Василев предложение същото да бъде преобразувано от бързо ДП в досъдебно производство по общ ред. С постановление от 20.07.2017 г. прокурор Игов дава аналогични на описаните по ДП 705/2017 г. указания, в които не се съдържат конкретни указания, предвид престъплението, за което е образувано това ДП. От постановения от същия прокурор акт от 07.08.2017 г. се установява, че материалите по производството са му докладвани по реда на чл. 226, ал. 1 НПК, при което делото е върнато за доразследване. С постановление от 09.11.2017 г. срокът на разследването е удължен поради установена от районния прокурор фактическа и правна сложност, което би могло да бъде установено единствено след запознаване с материалите по разследването, при което следва извод, че същото е докладвано в РП Кюстендил.

При така установените факти настоящият състав намира, че в случая Василев не е извършил нарушението описано по т. 4 от заповедта.

По т. 6 от заповедта - допуснато нарушение по ДП 797/2017 г. по описа на РП Кюстендил,(пр. № 866/2017 г. по описа на РУ Кюстендил), възложено на Василев на 22.08.2016 г., изразено в това, че в периода 09.12.2016 г. до 20.02.2017 г. – два месеца и единадесет дни и в периода от 20.02. до 16.03.2017 г. – двадесет и три дни е била налице липса на активност от страна на разследващия, въпреки изрични указания от наблюдаващия прокурор, дадени с постановления от 03.12.2016 г., 04.01.2017 и 22.03.2017 г. (последното обаче е извън периода, за който е прието, че има нарушение), при което не е спазено изискването на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 НПК, предвиждащ задължение за разследващия орган да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора. Прието е от ДНО, че през посочения период по това дело служителят е провел един разпит на свидетел, изготвял е писма, свързани с разследването и е прилагал получените отговори към ДП.

За посочения период ДНО е посочил в заповедта, че служителят реално не е бил работа, ползвайки разрешени му отпуски от работодателя и поради временна неработоспособност общо 21 дни, работил е общо по 90 ДП, от които 13 бързи такива и е бил на разположение 33 пъти. Освен това ДНО приема за безспорно установено, че ДП е приключено в законовия срок по чл. 234 НПК и следствени действия извън този срок не са извършвани.

От приложените материали се установява, че образуваното на 19.08.2016 г. срещу неизвестен извършител ДП 797/2016 г. е продължаван срока на разследване с актове на РП Кюстендил от 20.10.2016 г. и от 27.12.2016 г. и с актове на Окръжна прокуратура Кюстендил от 21.02.2017 г. и 25.04.2017 г., което води до извод, че такъв доклад е правен при всяко произнасяне.

За периода, посочен в обжалваната заповед, през който ДНО приема, че разследващия не е извършвал дейност по разследването делото е било докладвано два пъти на прокурора, който след запознаване с материалите по разследването е дал на два пъти писмени указания.

С постановление от 02.12.2016 г. е указано да бъде разпитан по делото свидетеля М.Г, по въпросите, посочени в постановлението за образуване на досъдебното производство със срок 21.12.2016 г. и да се изпълни даденото по т. 4 от същото постановление указание - да се установят и разпитат в качеството на свидетели посочените от свидетеля Яначков, както и собственици на съседни обекти.

От материалите по делото се установява, че на 09.12.2016 г. по ДП е разпитан св. А.П, на 20.02.2017 г. е разпитан М.Г, на 16.03.2017 г. св. А.Я, при което направеният от ДНО, че през периода е разпитан само един свидетел не отговаря на действителността. Освен това се установява и обстоятелството че през месец декември 2016 са предприети мерки за разпит на свидетеля Георгиев, като такива са били насрочени за 15.12.2016 и 19.12.2016 г. и са изготвени и изпратени за връчване призовки, които не са връчени на лицето по причини, изложени от съответните длъжностни лица по приложените докладни записки. През месец януари отново са изпращани призовки на свидетеля чрез началника на 01 РУ Перник. Посочените призовки, придружителните писма, с които те са изпратени за връчване на съответните служители и докладните, обективиращи извършените от Василев действия по изпълнение на дадените от прокурора указания са възприети от ДНО като липса на действия по разследването, но същите без съмнение са действия по разследването и то именно в изпълнение на дадените от прокурора указания. При това не е отчетен факта, че спрямо същия е постановено принудително довеждане и е бил обявен за общодържавно издирване.

Призоваването на свидетели не е част от служебните задължения на Василев, при което липсата на разпит, обусловена от факта, че лицето не е било призовано, поради което не са изпълнени дадените указания от прокурора в указания срок, не може да бъде възприета като факт, установяващ нарушение на служебната дисциплина от страна на Василев.

При това настоящият състав намира, че и това нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание на Василев не е извършено от него.

Предвид така установеното настоящият състав намира, че в случая липсват основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя за посочените в заповедта нарушения, тъй като възприетите от ДНО факти не се установяват от събраните по делото доказателства.

Заповедта е постановена и при допуснато съществено нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, тъй като макар формално да е посочено, че са взети предвид настъпилите от извършеното от служителя последици, обстоятелствата, при които са били извършени, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата това не е направено реално. При нито едно от описаните деяния освен, че според настоящия състав с тях не са осъществени описаните в заповедта нарушения не са настъпили вредни последици, липсва виновно поведение и са извършени от служител, който освен, че е с висока натовареност, както е посочено за част от периода не наказван дисциплинарно за времето, през което е изпълнявал длъжност от 18.07.2005 г. до момента на издаване на заповедта. Нещо повече същият е награждаван многократно с различни награди.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че описаните по-горе действия на Директора на ДРЧ са извън правомощията му по чл. 96, ал. 1, т. 6 ПУДМВР, доколкото цитираната разпоредба предвижда правомощия по даване на методически указания и контрол по прилагането на дисциплинарната практика в структурите на МВР и по дисциплинарните производства и то при тежки дисциплинарни нарушения, извършени от определени категории държавни служители в МВР - тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР. Липсват законовоуредени правомощия на този служител за осъществяне на действие по разследване или по налагане на наказание по конкретни дисциплини производства дадени в Глава осма ЗМВР – Дисциплинарна отговорност, в която изчерпателно и изрично са описани органите, компетентни да определят и налагат дисциплинарни наказания, както и компетентните да разследват извършени дисциплинарни нарушения.

Заповедта е и материално незаконосъобразна – от събраните доказателства не се установява служителят да е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, при което не са налице и цитираните в заповедта основания по ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен – налице са отменителните основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК, при което следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба а М.В заповед № 8121К-5373/28.03.2018 г. на Министъра на вътрешните работи като незаконосъобразна.

Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.