Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-Бургас, чрез юрисконсулт М.Т, против решение № 1074/31.05.2018 г. постановено по адм. дело № 663/2018 г. на Административен съд-Бургас. С него е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 03-020-РД/25/15.02.2018 г. за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане от В.П и преписката е върната за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Правят се възражения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на решението, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – В.П не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В.П, против заповед № 03-020-РД/25/15.02.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ-Бургас, с която й е отказано да бъде финансирано подаденото от нея заявление за подпомагане, на основание чл. 27, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. От данните по административната преписка се установява, че земеделският производител е подала заявление за подпомагане 02/06/3/0/01435/02.08.2016 г., по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства”, към което са приложени доказателства по реда на чл. 5, ал. 2 и ал. 12 от Наредба № 10/2016 г. За установяване изпълнението на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата - земеделският производител да е получил от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, жалбоподателката е представила: справка-декларация за приходи за 2015 г. от земеделска дейност по образец; годишна данъчна декларация за 2015 г. и договор за наем на земеделска земя /чл. 5, ал. 12 от Наредбата/. В справката-декларация е посочено, че количеството на реализирания за 2015 г. зелен лук е 5893 бр. със средна цена за единица продукция 0, 70 лв./бр. или общо 4 125, 20 лв. и 8 375, 37 лв. доходи от неземеделски дейности – трудови и извънтрудови правоотношения, като общо приходите за 2015 г. са в размер на 12500, 57 лв., представляващи 33, 00%.

С докладна записка вх.№ 03-0416/5470/28.11.2016 г. изпълнителният директор на ДФЗ е утвърдил Методика за определяне на обосновани /пазарни/ продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/добиви в бизнес плановете към заявленията за подпомагане по подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., при които е приложимо, а с докладна записка вх.№ 03-0416/5520/30.11.2016 г. е утвърдил Приложения към Процедурата за обработка на заявления за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства”, включващи: Приложение 119з - Контролен лист 2 „Проверка за съответствие с критериите за допустимост”; Приложение 119к „Контролен лист за оценка на бизнес план” и Приложение 119ф-1 Контролен лист „Контролна проверка ЦУ”. Наред с горното, с писмо вх.№ 02-0400/204#2/11.08.2017 г. са съгласувани утвърдените правила за работа по подмярка 6.3, заложени в Приложение 119з - КЛ за прилагане на пределни добиви и цени. В тази връзка, при извършването на административна проверка за допустимостта на подаденото от В.П заявление за подпомагане, органът е посочил, че съгласно утвърденото Приложение 119з - КЛ и по-конкретно, Работен лист 1 „Приходи от земеделска дейност”, е извършил преизчисляване на заявените от кандидата данни, приемайки, че са заявени по-високи цени за зелен лук, спрямо пределните пазарни цени. Така преизчислен, приходът от земеделска дейност е възлязъл на 1 767, 90 лв., съответно приходът от земеделие - на 17.43 % и не отговаря на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при което е издадена оспорената заповед за отказ за финансиране на заявлението.

За да отмени процесната заповед, Административен съд-Бургас е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Изтъкнато е, че Наредба № 10/2016 г. предвижда извършване на административна проверка на представените от кандидата данни, но не допуска замяната им с други, административноопределени данни. Посочено е, че документите, представени от кандидата относно размера на приходите й от земеделска продукция за 2015 г. не са оспорени от административния орган, поради което установяват съдържащите се в тях данни. Приел е, че доказателствата на органа относно средния добив на земеделските продукти са неотносими към предмета на спора, както и че след като кандидатът е покрил изискванията на Наредба за реализирани приходи от земеделска дейност за предходната година, атакуваният отказ е незаконосъобразен. Приел е, че ДФЗ неоснователно се позовава на Методиката, тъй като тя не е била утвърдена към момента на подаване на заявлението, както и че има вътрешноведомствен характер и е неотносима към условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Първоинстанционният съд е приел, че след като липсват твърдения за констатирани нередности или несъответствия по отношение на заявените в справката-декларация данни, то преценката относно изпълнението на условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата е следвало да бъде извършена именно въз основа на тях. Постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, постъпилите заявления за подпомагане и приложените към тях документи се оценяват към датата на подаването им за съответствието им с критериите за подбор и тяхната тежест. В случая от земеделския производител е подадено заявление за подпомагане на 02.08.2016 г., чиято оценка за съответствие с критериите за допустимост е направена на по-късен етап, при съобразяването на таблица № 1 „Списък с обоснованите /пазарни/ продажни цени на селскостопанска продукция” и определените средни добиви на селскостопански продукти от таблица № 2 към Методиката. Приемането на пределни цени обаче не намира опора в ЗПЗП, нито в Наредба № 10/2016 г. Раздел II „Изисквания към кандидатите” от Наредбата изрично сочи условията, на които трябва да отговарят кандидатите и документите, които следва да представят при подаване на заявлението. Съгласно чл. 5, ал. 12, условието за наличие най-малко на 33% от общите приходи/доходи за предходната календарна година се доказва с представянето на справка-декларация по образец; годишна данъчна декларация; документи, доказващи правното основание за ползване на имотите, в които е произведена селскостопанската продукция; удостоверение за регистрация на животновъден обект, ако приходите са от продажба на земеделски продукти от животновъдство, и приходни/разходни документи, издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО. Никъде в Наредбата не е регламентирано, че изпълнителният директор на ДФЗ следва да утвърди правила/методика за определяне на обосновани продажни цени и обосновани добиви от селскостопанска продукция. Поради това, след като земеделският стопанин е представила необходимите документи, изискуеми по Наредбата и верността им не е оспорена от административния орган, то информацията, съдържаща се в тях е следвало да бъде ценена и на тази база органът да се произнесе по подаденото заявление. Наред с горното, правилно съдът е приел, че методиката не съдържа позоваване на акт на Европейския съюз или на международни договори, за да бъде разглеждана като мярка на национално ниво за изпълнение и прилагане на актове на ЕС относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, за да бъде определена като акт по чл. 7а ЗНА. Липсват каквито и да било данни, административният орган да е обсъдил, съпоставил и анализирал в съвкупност представените писмени доказателства по чл. 5, ал. 12 от Наредбата, за да прецени наличието/липсата на задължителното изискване по чл. 5, ал. 2, т. 2 от нея. Вместо това касаторът е преизчислил доходите от земеделие за 2015 г. на 1 767, 90 лв., без да е посочил основанието и методиката, която е следвал. Дори и да се приеме, че доходът е преизчислен въз основа на определените от изпълнителния директор на фонда пределни цени на зелен лук по Методика за определяне на обосновани /продажни/ цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмерки от ПРСР 2014-2020 г., то отсъства позоваване на нейните правила в съдържанието на заповедта и мотивите й не могат да бъдат допълвани в хода на съдебното производство. Обоснован и законосъобразен наред с това е и изводът, че самата Методика е утвърдена на 28.11.2016 г., респективно не може да бъде приложена по аргумент от чл. 13 АПК за затворената на 12.08.2016 г. процедура за кандидатстване по мярка 6.3. „Стартова помощ за развитие на малките стопанства”. Правилата, въведени в процедурата, съставляват вътрешнослужебен документ, който освен, че е приет след приключване на приема, не е публикуван никъде и е останал неизвестен за жалбоподателката. В тази връзка Върховният административен съд, четвърто отделение е посочил в решение № 13128/29.10.2018 г. по адм. дело № 7824/2018 г., че се нарушава принципът на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК и изискващ административните органи своевременно да огласяват публично вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната си самостоятелност.

Видно от наименованието на горепосочената Методика, тя касае оценката на реалистичността на бизнес плановете, в раздел ІV от които се съдържа производствената програма на земеделското стопанство по години - Приложение № 4 от наредбата. От изписаната под таблицата забележка става ясно, че се има предвид първата стопанска година, която следва текущата спрямо кандидатстването стопанска година. В същото време изискването за допустимост на кандидатите, в което е включено условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2016 г., касае предходната календарна година. Поради това, то по никакъв начин не попада в обхвата на методиката, на която се позовава касационният жалбоподател и не подлежи на последваща оценка за реалистичност, каквато не е предвидена в наредбата. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9а ЗПЗП /в приложимата редакция/ министърът на земеделието, храните и горите издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Процедурата за обработка на заявленията и приложенията обаче е утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, като тя не може да изменя или допълва разпоредби на действащата Наредба № 10/2016 г., уреждаща условията и реда за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства”.

По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ-Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид това и липсата на искане за присъждане на разноски, направено от ответника по касация, съдът не присъжда разноски с това решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1074/31.05.2018 г. по адм. дело № 663/2018 г. на Административен съд-Бургас. Решението е окончателно.