Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.М от [населено място] срещу решение № 5634 от 05.10.2018 г. по адм. дело № 3745 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗСП/Д-С-КС/1033 от 20.01.2017г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село.

Изложеният довод за необоснованост (невярна информация и бланкетност) е относим към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № ЗСП/Д-С-КС/1033 от 20.01.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Красно село, потвърдена с решение Решение № 22-РД06-0067 от 21.03.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София – град, с която на В.М от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Отказът е мотивиран с невъзможността да бъде извършена социална анкета, тъй като лицето не е намерено на посочения в молба - декларацията адрес и не се явило за справка.

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за правилна преценката на административния орган, че не е доказана необходимост от средства за задоволяване на инцидентно възникнали жизненоважни потребности, състоящи...