Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно определение № 128 от 17.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 89/2016 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 4341 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1468/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на висящото пред Софийски градски съд т. д. № 4978/2015 г.

В частната касационна жалба се навеждат доводи по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че изходът на спора по т. д. № 4978/2015 г. на Софийски градски съд, образувано по иск за установяване недействителност на извършени прихващания под режим на Закона за банковата несъстоятелност /З./, има преюдициално значение за изхода на спряното т. д. № 1468/2015 г. на Варненски окръжен съд, образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск. Излага аргументи, че въвеждането с допълнителната искова молба по т. д. № 1468/2015 г. на доводи за недействителност на изявленията за прихващане не създава връзка на преюдициалност между двете дела и че ако такава връзка съществува, то преюдициален е спорът по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбата на чл. 59, ал. 5 З. е нова и по приложението й няма съдебна практика, а именно: „При наличие на висящи производства между едни и същи страни с правно основание чл. 59, ал. 5 З. и чл. 422 ГПК налице ли е преюдициална зависимост между тях и правният спор по кое от двете производства е в обуславяща спрямо другия”.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата [фирма] (в несъстоятелност), който изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по т. д. № 1468/2015 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма] (в несъстоятелност) против [фирма] установителен иск за съществуване на парично вземане, произтичащо от договор за банков кредит и анекси към него, удостоверено в извлечение по чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В отговора на исковата молба ответникът [фирма] е оспорил съществуването на вземането като е противопоставил и възражение за частичното му погасяване чрез прихващане с негови насрещни вземания, придобити на основание договори за цесия от 27.10.2014 г., което прихващане е извършено с изявления от 22.12.2014 г. и 09.03.2015 г. По повод на възражението за извършени прихващания с допълнителната искова молба ищецът е въвел доводи, че изявленията за прихващане са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността поради наличие на предпоставките по чл. 59, ал. 5 З..

С определение от 23.12.2015 г. Варненски окръжен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, след като е взел предвид представените по делото доказателства за висящо пред Софийски градски съд т. д. № 4978/2015 г., образувано по предявен от синдиците на [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] иск за установяване недействителност на извършените прихващания с вземането, предмет на установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, на основание чл. 59, ал. 5 З..

Сезиран с частна жалба от [фирма], Варненски апелативен съд е потвърдил определението за спиране на делото, като е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за преюдициално значение на спора по т. д. № 4978/2015 г. на Софийски градски съд за изхода на спора по т. д. № 1468/2015 г. Въззивният съд е изложил съображения, че след като ответникът в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е основал защитата си в процеса на правопогасяващи възражения за настъпила компенсация и нейната действителност е предмет на съдебно установяване с предявения пред Софийски градски съд установителен иск по чл. 59, ал. 5 З., изходът на спора по чл. 59, ал. 5 ЗН е от значение за правилното разрешаване на спора по чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като при отхвърляне на иска по чл. 59, ал. 5 З. ще се формира извод за действителност на компесационните изявления и за тяхната противороставимост на длъжника и неговите кредитори, а уважаването на иска ще доведе до извод за относителна недействителност на компенсацията и ще отложи действието й до изпълнение на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 З.. Д. на ответника за наличие на обратна преюдициална зависимост между двете дела е счетен за неоснователен от въззивния съд с мотив, че съществуването на пасивното задължение, срещу което е направено прихващане и което е предмет на установяване в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е предмет на спора по чл. 59, ал. 5 З. и няма значение за неговото разрешаване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно определение.

Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос дали е налице преюдициална зависимост между висящи производства с правно основание чл. 59, ал. 5 З. и чл. 422 ГПК, в които участват едни и същи страни, и кое от двете производства е в обуславяща връзка спрямо другото, не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на въпроса предпоставя проверка от страна на касационната инстанция на правилността на извода на въззивния съд, че изходът на спора по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 З. има преюдициално значение за изхода на спора по чл. 422, ал. 1 ГПК и налага производството по чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по обуславящото дело с предмет иска по чл. 59, ал. 5 З.. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, а преценява специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В случай, че въззивното определение се допусне до касационно обжалване по формулирания от касатора въпрос, би се стигнало до несъвместим със задължителните указания резултат, тъй като отговорът на поставения въпрос ще съдържа и произнасяне относно правилността на извършената от въззивния съд преценка за преюдициална връзка между делата, а съответно и произнасяне дали е приложена правилно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Поради това, че е от значение за правилността на обжалваното определение, зададеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.

Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и отсъствието на специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка - с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето по въпроса дали съществува връзка на преюдициалност между производството по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и производството по иск за установяване на недействителност на извършено прихващане на основанията по чл. 59, ал. 5 З. не изисква тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 З.. Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 З. урежда основанията за недействителност на прихващане с вземания на банка - длъжник в производство по несъстоятелност. Наличието или липсата на преюдициална връзка между съдебно производство, образувано по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 З., и съдебно производство, образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, се преценява за всеки конкретен случай в зависимост от страните и от предмета на двете производства. Ако оспорваното с иск по чл. 59, ал. 5 З. прихващане се отнася до вземането, което е предмет на установяване с предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, и е въведено в предмета на спора по чл. 422, ал. 1 ГПК, силата на пресъдено нещо на решението по чл. 59, ал. 5 З., с която се признава или отрича недействителността на прихващането, ще е от значение за разрешаването на спора за съществуване на вземането и в този случай производството по чл. 59, ал. 5 З. ще е преюдициално спрямо производството по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ако с оглед очертаното от страните предметно съдържание на спора по чл. 422, ал. 1 ГПК произнасянето по недействителността на извършено прихващане няма да се отрази върху формирането на изводите за съществуване на вземането, двете производства няма да се намират в преюдициална обвързаност и няма да има процесуални пречки за паралелното им развитие. Разрешаването на поставения от частния жалбоподател въпрос за преюдициалната връзка между делата по чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 59, ал. 5 З. е обусловен от фактите по всяко конкретно дело и по тази причина не може да получи еднозначен отговор, валиден за всички случаи на висящи между едни и същи страни дела с посоченото съдържание. Поради това въпросът не може да се определи като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения определението по ч. т. д. № 89/2016 г. на Варненски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.

Разноски не са претендирани и доказани от ответника по жалбата и не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 128 от 17.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 89/2016 г. на Варненски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: