ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406

гр. София, 31.05.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 957 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Е. Г. срещу решение № 156 /15.12.2014 г. по т. д. 557/2014 г. на Окръжен съд – Шумен. С обжалваното съдебно решение въззивният съд е отменил изцяло решение № 218 от 08.07.2014 г., постановено по гр. д. № 73/2013 г. по описа на Новопазарския районен съд и вместо него е признал за установено, че Г. Е. Г. от [населено място] дължи на Р. В. Ч. сумата от 20 000 лв по заповед № 569 от 13.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляваща дължима сума по запис на заповед с дата на издаване 17.07.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд - [населено място] пазар - 06.12.2012 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба сочи, че решението на въззивния съд е порочно поради неправилна интерпретация на доказателствата, непълно изследване на правния спор, необсъждане на основните възражения за съществуването на задължението и обосноваване на решението с несъответстващи на логическите и правни правила съждения. Изводите на съда били в противоречие с ТР 1/28.12.2005 г. т. 5 на ОСГТК на ВКС, което изисквало безспорно оригиналът на записа на заповед да бъде представен към момента на издаване на изпълнителен лист. Съдът бил приел, че правата и качеството на...