О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 357

София, 12.05.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 2680/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Т. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 157 от 02.06.2015 г. по в. т.д. № 286/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 15.01.2015 г. по т. д. № 714/2014 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на молбата на С. Т. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място].

В частта, с която въззивният съд е прекратил производството по отношение на Т. Ю., конституиран като присъединен кредитор на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ, въззивното решение не е обжалвано.

В жалбата се поддържат касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса и не е отчел липсата на спор за съществуване на правото на неустойка при разваляне на сключен на 01.03.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на нива в м.”Ялови ниви”, [населено място]. Жалбоподателката счита, че въззивният съд не е зачел вписванията във връзка с учреден особен залог на търговското предприятие на ответника за обезпечаване вземането й за неустойка по т. 8 от предварителния договор.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: „...