О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 344

С., 10.05.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 2476/ 2015 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Община-Шумен - [населено място] срещу Решение №129 от 30.04. 2015 г. по т. д. №736/2014 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която са потвърдени Решение № 79 от 30.06.2014 г. по т. д.№658/2013 г. и допълнително решение №111 от 28.10.2014 г., постановени по т. д. №658/2013 г. на ОС - Шумен, с която Община - Шумен е осъдена да плати на [фирма] - [населено място] сумата 25 789.76 лв. - обезщетение за извършени подобрения, дължащо се на [фирма] - [населено място] въз основа сключен с Община - Шумен Договор за концесия № 25-01-124/10.03.2004 г., прекратен, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 18.04.2013 г., със законната лихва от 11.11.2013 г., и сумата 95 733.33 лв. - обезщетение за забавено плащане на сумата 310 000 лв. за периода 11.11.2010 г. до 11.11.2013 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.

В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

По въпроса: задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, след като обсъди доводите и възражения на страните, жалбоподателят сочи, че е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС:т. 19 на ТР №1/2001 г.;Р.№22/26.02. 2015 г. по т. д.№463/2014...