О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 384София, 26.05.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков

Г. И.

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2518/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. Т. Н. от [населено място] против решение №2044 от 25.03.2015г., постановено по в. гр. д.№16892/2014г. по описа на СГС, ГО, ІV-г с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че въззивният състав необосновано е приел за доказана придобивната стойност на лизинговото МПС в размер, посочен от лизингодателя, с което е изменил основанието на исковата претенция. Сочи се, че неправилно въззивният съд е квалифицирал договора между страните като договор за финансов лизинг, тъй като процесното МПС не е придобито от лизингодателя при условия, определени от лизингополучателя. Излагат се съображения, че в нарушение на съдопроизводствените правила относно тежестта на доказване, въззивният състав не е разгледал въпроса за необходимостта ищецът да доказва размера на сумата за придобиване на лизинговата вещ. На последно място се сочи, че неправилно във въззивното решение вредата е определена кумулативно като обезценка на автомобила и като пропусната полза от нереализирана печалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

В самата касационна жалба са поставени четири правни въпроси, за които касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно:

1.Нуждае ли се от доказване...