О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5253

София 18.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 4806/2023 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. И. М. чрез неговия пълномощник адв. В. Д., срещу въззивно решение № 277 от 14.07.2023 г. по в. гр. д. № 302/2023 г. на Окръжен съд - Русе. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулирани са 4 въпроса, за които жалбоподателят поддържа да са били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

По делото са постъпили отговор на касационната жалба, подаден от ответника по касация Д. П. Г. чрез неговия пълномощник адв. Д. К., и отговор от ответниците по касация К. Б. М. и К. Т. М., подаден чрез техния пълномощник адв. М. Р., в които се изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 278 от 07.03.2023 г. по гр. д. № 3345/2022 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. И. М. против К. Б. М., К. Т. М. и Д. П. Г. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване от ищеца Р. М. на самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище с идентификатор ***, със застроена площ 35 кв. м, с прилежащо избено помещение с площ 16 кв. м, с административен адрес [населено място], [улица], както и на 102/969 ид. части от дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор ***, при условията, договорени в нотариален акт № 6062/ 19.05.2022 г. на СВ - Русе.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на два договора за покупко - продажба, сключени съответно на 01.03.1993 г. и на 05.05.1993 г. ищецът Р. М. е придобил правото на собственост върху паянтова жилищна сграда с площ 70 кв. м, заедно с 529/969 ид. части от дворното място, в което е построена.

С договор за покупко - продажба, сключен на 01.12.1993 г. , Р. М. продал на С. Т. К. 1/2 ид. част от собствените си 529/969 ид. части от дворното място.

С договор за покупко - продажба, сключен на 25.05.1995 г. продал на Л. Е. Г. 1/2 ид. част от 264/969 ид. части от дворното място, заедно с 1/2 ид. част от паянтовата жилищна сграда, състояща се от три стаи, шапрон и незаконно построен гараж, с право на ползване на северната и южната стаи и коридор между тях.

С договор за покупко - продажба, сключен на 20.10.2017 г., И. П. Д. продала на И. П. П. 102/969 ид. части от дворното място, заедно с 1/2 ид. част от построената в него паянтова жилищна сграда на площ 70 кв. м, с право на ползване на северната стая с площ 16 кв. м, южна стая с площ 12 кв. м и коридора между тях на площ 7 кв. м, с право на ползване на половината от шапрона в северната част, и на избеното помещение под северната стая с площ 16 кв. м.

С договор за доброволна делба от 13.05.2019 г. жилищната сграда била поделена между И. П. П. и Р. М., като първият получил в дял самостоятелен обект с идентификатор ***, а ищецът - самостоятелен обект с идентификатор ***, всеки с площ 35 кв. м.

На 02.07.2019 г. И. П. продал получения от него самостоятелен обект на Г. А. Т., която на 22.10.2021 г. от своя страна го продала на К. М. и К. М..

На 19.05.2022 г. К. М. и К. М. продали на Д. П. Г. самостоятелния обект - жилище с идентификатор ***, заедно със 102/969 ид. части от дворното място.

Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че до 13.05.2019 г. имотът е бил съсобствен между И. П. и ищеца Р. М., но с извършената между тях делба от него са били обособени два самостоятелни обекта и всеки от съсобствениците е получил по един от тях. Оттук е заключил, че не са налице предпоставките на чл. 33, ал.2 ЗС за допускане на изкупуване на самостоятелния обект в сграда, представляващ жилище с идентификатор ***, тъй като след 13.05.2019 г. ищецът не е бил съсобственик на този обект.

Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ищеца, че не са били налице два самостоятелни обекта на правото на собственост, като в тази насока се е позовал на обстоятелството, че в кадастралната карта сградата била отразена като състояща се от два самостоятелни обекта, всеки със съответен идентификатор.

При разглеждане на делото в двете инстанции по същество ищецът е поддържал, че при сключване на договора за доброволна делба обособяването на два самостоятелни обекта в жилищната сграда не е било извършено по предвидения за това ред. В тази връзка е направил искане да бъде изискана преписката по индивидуализиране на двата самостоятелни обекта. Това искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразило в несъбиране на относими към спора доказателства, в резултат на което основният спорен въпрос - дали обособяването на сградата на два самостоятелни обекта е извършено по предвидения в закона ред, е останал неизяснен. Акцентира се върху отказът на първоинстанционния съд да изиска преписките по изменение на КККР за процесния имот, за да се установи кой е бил възложител на проекта за изменение и дали са били спазени изискванията на чл. 202 ЗУТ за разделяне на сградата на два самостоятелни обекта. С допълнителна молба е поискано назначаване на съдебно - графологична експертиза, която да даде заключение дали подписът за възложител на проекта е положен от жалбоподателя. Това доказателствено искане е оставено без уважение от въззивния съд по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК.

Поставените от жалбоподателя въпроси, по които се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, са следните: 1.Нарушени ли са от Русенския районен съд и от Русенския окръжен съд съдопроизводствените правила и чл. 193, ал.2 ГПК, след като не са извършили необходимите процесуални действия. 2. Нарушена ли е разпоредбата на чл. 193, ал.3 ГПК ако съдът не е указал доказателствената тежест на страната, представила документите. 3. Нарушение ли е в процесуалната дейност на съда непровеждането на производство по чл. 193-194 ГПК по оспорване истинността на документ. 4. Допуснати ли са от въззивния съд /в изложението е посочено “от първоинстанционния съд“/ нарушения на нормата на чл. 266, ал.3 ГПК, когато е поискано събиране на доказателства, но такива не са били допуснати.

Настоящият състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя правен въпрос, касаещ приложението на чл. 266, ал.3 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода на спора, тъй като с протоколно определение от 20.06.2023 г. въззивният съд е оставил без уважение направените от жалбоподателия доказателствени искания да бъде изискана цялата преписка във връзка с обособяването на два самостоятелни обекта в сградата и да бъде назначена съдебно - графическа експертиза, която да изследва автентичността на положения от негово име подпис на скиците - проекти за изменение на кадастралната карта, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК за уважаването им. Видно от данните по делото, искане към съда да бъде изискана преписката по обособяване и нанасяне в кадастралната карта на двата самостоятелни обекта в сградата, е било направено и пред първоинстанционния съд, който е оставил същото без уважение по съображения, че делото е попълнено с необходимите писмени доказателства, които го изясняват от фактическа страна. Във въззивната жалба е релевиран довод за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила предвид отказа да събере посочените доказателства, което е довело до необоснован извод, че в резултат на извършената между страните доброволна делба съсобствеността върху сградата е била прекратена и предмет на продажбата е бил самостоятелен обект, собственост на прехвърлителя, а не съсобствен имот. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по приложението на чл. 266, ал.3 ГПК, обективирана в посочените от жалбоподателя решение № 95 от 15.06.2016 г. по гр. д. № 5592/2015 г. на І г. о. и решение № 305 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 674/2012 г. на ІІ г. о., в които е прието, че установената в чл. 266, ал.1 ГПК забрана за събиране на доказателства във въззивната инстанция не се прилага, когато непълнотата на доказателствата не се дължи на процесуално бездействие на страните, а на допуснато от първата инстанция нарушение на процесуалните правила.

По останалите въпроси, повдигнати в изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК при необходимост настоящият състав ще вземе становище с решението си по спора.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277 от 14.07.2023 г. по в. гр. д. № 302/2023 г. на Окръжен съд - Русе.

УКАЗВА на жалбоподателя Р. И. М., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 128 лв. и в същия срок представи в деловодството на ВКС доказателства за внасянето й, като при неизпълнение на това указание касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: