О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24

София, 25.01.2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 4098 по описа за 2021 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от В. В. К., чрез адв. Д. К., срещу определение № 1549/14.06.2021 г. на Софийския апелативен съд по частно гр. д. № 458/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност.

Насрещната страна В. К. С., чрез адв. Д. К., изразява становище за недопустимост на жалбата, защото няма обосновка по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. В евентуалност заявява, че частната жалба е неоснователна и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Частната жалба е допустима – тя е по реда на чл. 274, ал. 2, а не по ал. 3 ГПК и не се изисква изложение на основания за допускане на касационно обжалване, като съставът на ВКС не извършва предварителна селекция по реда на чл. 288 ГПК. Обжалва се преграждащо по характера си определение на САС, с което образуваната пред него въззивна частната жалба е оставена без разглеждане.

Частната жалба е подадена от легитимна страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество тя е основателна.

Първостепенният Софийски градски съд допуснал обезпечение на бъдещ иск на В. К. С. против В. В. К. за обявяване, на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за окончателен на предварителен договор от 13.03.2017 г. „за учредяване на договорна ипотека“ върху 1/2 ид. ч. от апартамент и 1/4 ид. ч. от гараж, находящи се в [населено място] от обещателя К., в полза на С., като ги възбранил.

Ответникът по бъдещия иск В. В. К. подал частна жалба против горното определение на 25.01.2021 г. Тя е оставена без разглеждане от състав на Софийски апелативен съд с определение № 1549/14.06.2021 г. по съображения, че липсва правен интерес – имотът, върху който е възложена възбраната е продаден на публична продан на трето лице „Мидивел естейт“ ЕООД. Възбраненият имот е бил предмет на иск за делба между В. В. К. и П. В. К.. Делбата е извършена чрез публична продан, а кредиторът В. К. се бил удовлетворил от получените суми от проданта за разпределение. Апелативният съд се е позовал на разясненията, дадени в ТР 1/10.07.2018 г. по ТД № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС относно особения залог и извън контекста на разясненията, дадени в мотивите на същото тълкувателено решение за действието на наложената обезпечителна възбрана след публичната продан на недвижим имот. В тълкувателния акт е разяснено, че вписаната възбрана не се заличава на основание това, че е извършена публична продан на възбранения имот, което е нещо различно от правото на жалба и правен интерес от обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК на определение, с което е допуснато обезпечение – поради това, че е незаконно, съответно, че обезпечителната мярка е неподходяща. Нещо повече, дори и в тълкувателния акт относно особения залог, е разяснено, че когато обезпечителната възбрана охранява интереса на кредитор за удовлетворяване на парично вземане чрез изпълнение върху недвижим имот, правото на кредитора е защитено от разпоредбата на чл. 495, ал. 1 ГПК и след проданта, обезпеченият с възбрана кредитор е присъединен по право кредитор и припадащата му се сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител. При непаричните притезания, между които е и искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вписаната обезпечителна възбрана има за цел да гарантира изпълнението на неудовлетворените кредитори, чието потестативно право би се реализирало в един по-късен момент – с влизане в сила на съдебното решение и настъпване на неговия конститутивен вещно-правен ефект. Т.е. и при двата вида обезпечителна възбрана, дори и след публична продан, ответникът по обезпечението има интерес да обжалва допускането на самото обезпечение. Ако то е незаконно и определението е отменено по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК, или е служебно отменено поради непредявяване в срок на обезпечения бъдещ иск, на осн. чл. 390, ал. 3 ГПК, или обезпечението по влязло в сила определение за допускане е отменено по чл. 402 ГПК, поради това, че производството по обезпечения иск е прекратено, било вследствие недопустимост на иска, било поради оттегляне на иска или на отказ от него, наложената възбрана като обезпечителна мярка се явява неопрадвана и следва да бъде отменена, защото противозаконно ограничава правната сфера на ответника.

Освен изложеното, страната, спрямо която е допуснато обезпечение, винаги има правен интерес да го обжалва по чл. 396 ГПК, защото молителят може да поиска изменение на обезпечителната мярка с друга, а и отмяната на обезпечението би могло да има отношение към правото на обезщетение по чл. 403 ГПК. Въззивният съд неправилно се е позовал на разясненията, дадени с цитираното по-горе тълкувателно решение, които при това са съобразени извън контекста им, а и в противоречие с изложението по-горе мотиви, вместо да вземе предвид тълкуването на ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 6/2013 г. от 14.03.2014 г., т. 6. на ОСГТК относно обезпечението и характера на производството пред себе си – по чл. 396, ал. 1 ГПК. Не става реч просто за отмяна на допуснато обезпечение по чл. 402 ГПК или единствено до искане за вдигане на възбрана; спорът е за законосъобразността на допуснато обезпечение и искане за неговата отмяна (на определението за допускане на обезпечение).

Следва да се посочи още, че нямат никакво значение за правния интерес от обжалване и облигационните отношения между страните във връзка с договор за заем, разгледани от въззивния съд, защото бъдещият обезпечен иск е по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (доколко е допустим е извън настоящата проверка) и е за изпълнение на обещание да се учреди ипотека върху недвижимите вещи, независимо какви са били всъщност целите на молителя в обезпечителното производство. При така допуснатото обезпечение, кредиторът не би могъл да се удовлетвори чрез продажба на възбранения имот за свои парични вземания, въз основа на така допуснатото обезпечение. Всъщност, Софийският апелативен съд не е изискал и справка за това има ли висящо съдебно производство по обезпечения бъдещ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По делото има представено единствено доказателства за подадена искова молба – с входящ номер, но не и, че делото е прието за разглеждане. Ако делото по иска с правно осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД е висящо или има постановено решение, тогава съдът по него, става и съд по обезпечението –до него и чрез него се отправят искания за замяна обезпечителните мерки и за отмяна на обезпечението, като при произнасяне се отчита и етапа на съдебния спор, във връзка с който е допуснато обезпечението. Ако по първоначално предявения иск вследствие е допуснато изменение – било след уточнение на иска, било по инициатива на ищеца, следва да се прецени дали е налице идентитет между него и бъдещия иск, по който е допуснато обезпечението.

При така изложените съображения, въззивното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по въззивната частна жалба.

МОТИВИРАН от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1549/14.06.2021 г. на Софийския апелативен съд по частно гр. д. № 458/2021 г.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната частна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: