О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№34

[населено място],24.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Т. колегия Второ отделение в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2711/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Агенция по вписванията срещу определение №280/08.09.2021г. по ч. гр. д. №494/21г. на Апелативен съд – Варна, с което подадената от агенцията жалба срещу решение №244/26.07.2021г. по т. д. №444/2021г. на Варненски окръжен съд е приета за недопустима и образуваното по нея производство е прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал измененията в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ,с които на агенцията, като страна в производството, се признава процесуално право на жалба срещу постановените в това производство съдебни актове в защита на законните й права и интереси. Счита, че спецификите на регистърното производство не могат да имат отношение при определянето на процесуалната легитимация на страните при обжалването, а отричането на правото на АВп да оспори законосъобразността на акта на апелативния съд противоречи на закона. Според частния жалбоподател актът, с който се отменя отказът за вписване, поражда задължения за АВп да извърши вписването, което обуславя и правния й интерес да оспори този акт, когато счита, че той е неправилен. Възразява се срещу присъждането на разноски в полза на насрещната по жалбата й страна. Претендира се обжалваното определение да бъде обезсилено или отменено.

Ответникът по частната жалба „Ди Ем БГ“ЕООД я е оспорил като неоснователна по съображения, подкрепящи мотивите на въззивния състав и е направил искане то да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена в законоустановения в чл. 275 ал. 1 ГПК срок от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното пред настоящия състав определение апелативният съд е приел подадената от АВп жалба срещу решението на окръжния съд, с което е отменен постановения от нейно длъжностно лице отказ за вписване по партидата на „Ди Ем БГ“ЕООД, за недопустима. В подкрепа на този си извод апелативният съд е развил съображения, че регистърното производство по вписване в Търговския регистър е охранително и е насочено към издаване на охранителен акт с предназначение да породи изгодни за молителя правни последци, без да посяга върху правната сфера на други лица, поради което заинтересовани от провеждането на производството са само лицата, поискали вписването. Изложил е аргументи, почерпени от правната природа на охранителното производство, имащо едностранен и безспорен характер, от които е направил извод, че доколкото засегната от положителния акт на длъжностното лице страна липсва, легитимиран да обжалва пред съда е само молителят, когато му се отказва удовлетворяване на молбата му с издаване на искания охранителен акт. Посочил е, че Агенцията по вписванията не е насрещна страна в производството пред окръжния съд, а законодателните промени в ЗТРРЮЛНЦ, извършени с изменението на закона, обнародвани в ДВ бр. 105/2020г., не придават изрично на агенцията качество на страна в производството по жалба срещу отказ, а само предвиждат възможност тя да подаде отговор на жалбата на молителя и да получи препис от решението на съда; да се приеме, че тя е насрещна страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ би било в противоречие с охранителния характер на регистърното производство.В допълнение съдът е изложил мотиви и за липса на правен интерес от обжалване у Агенция по вписванията, доколкото съдебното решение не засяга правното й положение, тъй като тя не е страна по материално правоотношение с молителя. Признал е на агенцията единствено правото да обжалва осъдителния диспозитив на съдебното решение, касаещ присъждането на разноски в нейна тежест на основание чл. 25 ал. 6 ГПК. По тези съображения апелативният съд е прекратил образуваното пред него по частната жалба на агенцията производство като недопустимо.

Така постановеното определение е правилно.

Към настоящия момент въпросът дали Агенцията по вписванията има качеството на страна в регистърното производство по вписване в търговския регистър с право на жалба срещу решение на окръжния съд по чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, с което се отменя постановен от нейно длъжностно лице отказ за вписване, е разрешен от състави на Търговска колегия на Върховен касационен съд с формираната безпротиворечива практика – в т. ч. определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т.д. № 1250/21 г. на Първо т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т.д. № 1603/21 г. на Първо т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т.д. № 1292/21 г. на Първо т. о., определение № 60380/27.10.2021г. по ч. т.д. № 1267/21 г. на Второ т. о., определение №60393/03.11.2021г. по ч. т.д.№1409/21г. на Второ т. о., определение № 60398/05.11.2021г. по ч. т.д. № 1384/21г. на Второ т. о., определение №60402/05.11.2021г. по ч. т.д.№2101/21г. на Второ т. о., определение №60422/19.11.21г. по ч. т.д.№1331/21г. на Второ т. о. и др., с която е даден отрицателен отговор на въпроса. Настоящият състав напълно споделя тази практика по следните съображения:

Безспорен е според правната теория и практика охранителният характер на регистърното производство. Предоставянето след 01.01.2008г. на дейността по вписванията от компетентност на съда в такава на Агенция по вписванията не променя по същество този характер, а променя единствено органа, който я осъществява.Самото производство запазва съществените си белези на едностранно и безспорно, доколкото и по Закона за Търговския регистър, в сила от 01.01.2008г. /ЗТРРЮЛНЦ - загл. изм. ДВ бр. 74/16г., в сила от 01.01.18г./, вписването, обявяването или заличаването се извършва чрез едностранно сезиране - въз основа на подадено заявление от съответния търговец или юридическо лице с нестопанска цел и създава предвидените в чл. 7, чл. 8 или чл. 9 от закона изгодни за него последици, в качеството му на заинтересован, без да се засяга чужда правна сфера. Функцията, с която е натоварена Агенция по вписванията, е да съдейства на тези лица с оглед интереса им от настъпването на посочените последици, издавайки охранителния акт, след осъществяване на проверка за наличие на законоустановените предпоставки за това. Принципно положение е, че охранителният акт не засяга чужда правна сфера, а ако трето лице счита, че е налице такава последица за него, законодателят е предвидил изрично отделна процедура за разрешаване на възникналия между него и заявителя материално-правен спор - по съдебен ред в спорно исково производство с участието на двете засегнати страни. В обратната хипотеза - отказът искането на заявителя да бъде удовлетворено накърнява единствено неговия правен интерес. Поради това и с чл. 25 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ законодателят изначално е предвидил контролът за законосъобразност на акта на длъжностното лице по вписванията, осъществяван от окръжния съд по седалището на търговеца или ЮЛНЦ, да бъде допустим единствено в този случай. Съдебното производство, образувано въз основа на жалбата на молителя, продължава да бъде едностранно – чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда разглеждането на жалбата на заявителя съдът да извърши в състав от един съдия и в закрито заседание без призоваване на жалбоподателя. Между заявителя и агенцията не възниква материално правоотношение по повод искането за съдействие, поради което в производството по предоставянето му /или отказа такова да бъде предоставено/ длъжностното лице от АВп не придобива качеството на страна, така както, според предходната правна уредба, такова качество не е имал и съдията по вписванията. Решението на окръжния съд по подадена от заявителя жалба, с което тя се уважава и отказът се отменя като незаконосъобразен, е задължително за длъжностното лице по регистрацията, на което то се изпраща незабавно със задължителни указания за извършване на вписването/ заличаването/ обявяването /чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.В посочената разпоредба законодателят не е предвидил възможност за отложено изпълнение на положителното за заявителя решение на окръжния съд, нито е уредил процедура и последици за третите лица от отмяната му по жалба на агенцията при вече извършено въз основа на решението на окръжния съд вписване, обявяване или заличаване, което дава основание да се приеме, че производство по обжалване на позитивно решение на окръжния съд е недопустимо. От друга страна, доколкото агенцията не представлява насрещна страна спрямо заявителя по спор за материално правоотношение, тя не разполага със самостоятелни права и интереси, които биха могли да бъдат накърнени с позитивното решение на съда. Постановеният от нея акт /впоследствие отменен от съда/ е в изпълнение на изрично възложена й от закона компетентност, а принцип на правото е, че липсва правен интерес от защита, когато липсва накърнено субективно материално право. Поради това Агенцията за вписванията не разполага с право на жалба срещу позитивното решение на окръжния съд по жалбата на заявителя.

Такова право не може да й бъде признато и по реда на административното производство, доколкото практиката е категорична, че актовете, с които приключва охранителното производство, не са индивидуални административни актове, а актове с правнозначимо действие, съответно - предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ контрол за законосъобразността му е не административен, а гражданско-правен – в т. см. са мотивите към т. 7 от Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. по тълк. д. №2/2014г. на ОСГКВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Освен че законодателят не е предвидил с изрична законова разпоредба конституирането на Агенция по вписванията като страна в производството пред съда, подобен извод не може да бъде направен и по аргумент от допълнението към разпоредбата на чл. 25 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ – изречение второ, нито от изменението в чл. 25 ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Обстоятелството, че с посоченото допълнение на агенцията се предоставя възможност да подаде отговор по жалбата на заявителя, я поставя единствено в позиция, сходна с положението на съдебния изпълнител при обжалване на действията му – същият излага мотиви по оплакванията на жалбоподателя /чл. 436 ал. 3 изр. 2 ГПК/, но не става страна в производството, в което ще се разглежда законосъобразността на действието му. Изменението на чл. 25 ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ от друга страна се изразява единствено в добавяне в текста на уточнение, че решението на окръжния съд се съобщава както на жалбоподателя, така и на агенцията. Старата редакция на нормата гласеше, че решението на окръжния съд подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му без горното уточнение, но нито в теорията, нито в практиката е имало съмнение или колебания, че право на жалба пред апелативния съд има само заявителят, когато окръжният съд е потвърдил отказа на длъжностното лице.При липса на изрично изразена воля на законодателя за промяна в характера на регистърното производство нововъведеното в чл. 25 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ второ изречение и добавката в текста на чл. 25 ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ сами по себе си не биха могли да постигнал този резултат индиректно, превръщайки го от едностранно в състезателно такова пред съда.Подобно тълкуване би било в противоречие с принципите, залегнали в самия закон - Агенцията по вписванията е държавен орган на изпълнителната власт /чл. 3 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/, натоварен с конкретни функции по регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до ТРРЮЛНЦ; същата не е в гражданско-правен спор със заявителя и не разполага с противопоставими му накърними насрещни права и задължения, характерни за гражданското правоотношение.

Освен от принципите на регистърното производство, при тълкуването на правната норма на чл. 25 ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ следва да се изхожда и от целите, с които е приет Законът за търговския регистър, обективирани в мотивите към проекта му /№602-01-5/28.01.2006г./, едни от които са постигане на „бърза регистрация“ при „опростени и сигурни процедури“ и „доверие в Търговския регистър“ /всяко добросъвестно лице да може да се позовава на вписванията в него/, с постигането на които се осъществява защита както на обществения интерес, така и на интереса на третите лица и на заинтересованите от извършването на регистрацията търговци. Конкретните причини, наложили внасянето на законопроект за изменение на ЗТРРЮЛНЦ от 2020г., които се откриват в мотивите към него, са да бъдат преодолени „възникнали противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в производствата по обжалване отказите на длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 25 от закона“ /каквито, според приложимия към този момент общ за охранителните производства императив на чл. 541 ГПК, не се дължат и присъждат, а прилагането на тази норма от гражданските съдилища до изменението е било непротиворечиво и еднозначно/, както и осигуряване на „финансова икономия“ и спестяване „провеждането на допълнителни производства пред административните съдилища и ВАС“ /има се предвид производства по чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ/,т. е. – да бъде създадена възможност в това производство в тежест на органа по регистрацията да се присъждат разноските, направени от молителя. Тези причини, обусловили приемането на измененията от 2020г., освен, че пряко противоречат на нормата на чл. 541 ГПК, не съответстват и на очертаните в законопроекта за ЗТР цели на производството по регистрация на търговци. Доколкото целта на закона се изразява в тези конкретни практически резултати, за постигането на които той е приет, при тълкуването на изменителната норма на чл. 25 ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ превес следва да бъде даден на целите на закона, а не на причините за неговото изменение, които не са част от системата на самия закон, а факт с историческо значение. Тъй като целите „бързина“, „опростеност“ и „стабилност“ при регистрацията се постигат с отмяната на незаконосъобразно постановения отказ на органа по вписването, в противоречие с тях би било тълкуване за наличие на предоставена на този орган възможност за последващо обжалване на съдебния акт, с който фактически се дава на заинтересования от съответната регистрация правен субект търсеното съдействие.

Не би могло да се признае качество на страна на агенцията в производството по обжалване на отказа и на основание новата разпоредба на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че съдът присъжда на страните разноски за производството по реда на ГПК.Сама по себе си, нормата принципно урежда последица от развитието на производството и зависи от него, поради което не може да бъде аргумент за определяне на характера му. Конкретно разписаната в нормата последица не е присъща за охранителното производство, тъй като отговорност за разноски възниква само при проведено спорно състезателно производство с насрещни страни. Поради това при прилагането й следва да бъде тълкувана с оглед правилото на чл. 541 ГПК.

По тези съображения следва да се приеме, че подадената от Агенция по вписванията жалба срещу решението на Варненски окръжен съд, с което постановеният от нейно длъжностно лице отказ за вписване на промени по партидата на „Ди Ем БГ“ЕООД е отменен, е недопустима и като такава не би могла да сезира надлежно горната инстанция за произнасяне по съществото на изложените в нея оплаквания, а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.

Доколкото производството пред апелативния съд е инициирано от Агенция по вписванията с подадената от нея недопустима жалба и в това производство заявителят е конституиран като насрещна страна, направила разноски, последните подлежат на възлагане в тежест на жалбоподателя при прекратяване на производството, поради което определението на Варненски апелативен съд е правилно и в тази му част.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №280/08.09.2021г. по ч. гр. д. №494/21г. на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.