Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил е подала касационна жалба против решение № 228 от 06.11.2018 г. по адм. дело № 296/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил в частта, в която е осъдена да заплати на С.Б обезщетение за имуществени вреди в размер на 660 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-0348-000653/20.04.2017 г. ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на С.Б за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над уважената част от 1000 лева до пълния претендиран размер от 3080 лева, е подадена насрещна касационна жалба от С.Б. Тя е била оставена без разглеждане като просрочена с определение на Върховния административен съд от 17.04.2019 г .
С.Б е подал и и частна жалба против определение № 827/27.12.2018 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските.
Всеки от касационните жалбоподатели е представил отговор по касационната жалба на другата страна, с който я оспорва.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил е частично основателна по отношение на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Касационната и частната жалба на С.Б са преценени като неоснователни.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, както и правилността на обжалваното определение, прие следното:
Административният съд е установил, че с наказателно постановление № 17-0348-000653/20.04.2017 г. на началника на Районно управление-Дупница С.Б е бил наказан с административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закон за движение по пътищата.
С решение № 34 от 26.01.2018 г. по НАХД № 966/2017 г. по описа на Районния съд – Дупница, наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд било потвърдено с решение № 103/26.04.2018 г. по КНАХД № 61/2018 г. на Административния съд – Кюстендил.
По делото на Районния съд-Дупница е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.01.2018 г., от който е видно, че С.Б е заплатил в брой на адвокат И.Ю сумата 300 лева за защита. По делото на Административния съд - Кюстендил е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.04.2018 г., от който е видно, че С.Б заплатил в брой на адвокат И.Ю сумата 360 лева за защита.
Съдът преценил като основателен предявения от С.Б иск за обезщетяване на имуществени вреди по съображения за наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В мотивите си изтъкнал, че ако не е било издадено наказателното постановление, не биха били направени и разноски за адвокатско възнаграждение. Независимо, че по този вид дела не се изисквала задължителна адвокатска защита, ангажирането на такава било необходимо с оглед упражняване на правото на защита на лицето. Поради това административният съд осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил да заплати на С.Б обезщетение за имуществена вреда в размер на 660 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на наказателно постановление № 17-0348-000653/20.04.2017 г., издадено от началника на РУ - Дупница.
Административният съд преценил като основателен и предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Съдът приел, че Бошикьов е преживял стрес и емоционално напрежение, което се доказвало от събраните гласни доказателства. Преживените негативни емоции били резултат от издаденото наказателно постановление и същите се отразили върху личната сфера на ищеца, предизвиквайки емоционален стрес и душевен дисбаланс. За недоказани били счетени твърденията на ищеца за негативно отражение на незаконосъобразния акт върху работата му, изразяващо се в прекратяване дейността на фирмата му. По справедливост административният съд присъдил на ищеца сумата 1000 лева като обезщетение на понесените от него неимуществени вреди. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 3080 лева исковата молба била отхвърлена.
По отношение на претендираните разноски съдът приел, че с оглед изхода от делото и уважената част от исковата претенция на С.Б се дължат разноски в размер на 230, 80 лева, а на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил – в размер на 186, 80 лева или по компенсация на ищеца се дължат разноски в размер на 44 лева.
На 14.11.2018 г. С.Б подал до Административния съд - Кюстендил молба за изменение на решение № 228 от 06.11.2018 г. по адм. дело № 296/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил в частта за разноските. С определение № 827/27.12.2018 г. съдът оставил без уважение молбата по съображения, че разноските следва да останат, както са присъдени, тъй като въпросът дали правилно са били възложени е от компетентността на горната инстанция.
Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не противоречи на материалния закон в частта, в която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил е осъдена да заплати на С.Б обезщетение за имуществени вреди в размер на 660 лева. При постановяването на решението в тази част съдът съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ), поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.
Административният съд е направил законосъобразен извод, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита представлява имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако постановлението не беше издадено. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
Касационната инстанция намира за законосъобразен и извода на съда, че върху сумата, определена като обезщетение, се дължи законната лихва. Действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви в съответното съдебно производство, но в случая съдът се е произнесъл по иск за обезщетяване на вреди, което предполага присъждането на законната лихва върху обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Що се отнася до предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, съдът законосъобразно е присъдил обезщетение, но в нарушение на материалния закон е определил много по-високо от справедливия размер. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че наказателното постановление е било съставено за състоял се с участието на ищеца пътен инцидент с друг лек автомобил, при който на автомобилите са били причинени щети. Макар в исковата молба да се съдържа изложение на тези обстоятелства, съдът не е отчел, че самият пътен инцидент, материалните щети и извършеният впоследствие ремонт на автомобила сами по себе си могат да доведат до психическо натоварване и неприятни преживявания за ищеца. Пътно-транспортното произшествие във всички случаи предполага провеждането на административно-наказателно производство за установяване на виновното лице. Ищецът е управлявал автомобил, собственост на "Стемергоми" ООД, което обяснява факта, че е напуснал работа след произшествието. Не може да се приеме, че описаните в исковата молба негативни преживявания са причинени единствено от наказателното постановление, с което на ищеца е наложена глоба от 200 лева, още повече, че тези преживявания се установяват само от показанията на неговата съпруга. При значителен превес на фактите, които са от естество да доведат до притеснения за ищеца без оглед на издаденото наказателно постановление, и без възможност да се направи необходимото отграничаване, справедливият размер на обезщетението следва да се определи в минимален размер от 100 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че административният съд се е произнесъл с несъответен на процесуалните изисквания диспозитив, присъждайки общо обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, макар с исковата молба да са предявени два самостоятелни иска - иск за обезщетяване на имуществени вреди и иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Тъй като размерът на обезщетението за имуществени вреди е 660 лева, а този за неимуществени вреди, определен от касационната инстанция, възлиза на 100 лева, решението следва да се отмени за разликата над сумата 760 лева до размера от 1660 лева, присъден с решението общо за двата предявени иска. Предявеният от С.Б иск за неимуществени вреди следва да се отхвърли за разликата над сумата 100 лева до присъдената от първоистанционния съд част от 1000 лева.
По повод проверката за правилността на определение № 827/27.12.2018 г. по адм. дело № 296/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил следва да се отбележи, че административният съд е направил незаконосъобразен извод за дължимост на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Кюстендил. Независимо от изхода на делото на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като присъждането му не е предвидено в приложимата разпоредба на чл. 10 от специалния ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ). Административният съз е приспаднал размера на юрисконсултското възнаграждение от размера на дължимите на ищеца разноски, поради което в негова полза следва допълнително да бъдат присъдени разноски в размер на 134, 50 лева, съразмерно с уважената част от исковете (20 лева заплатена държавна такса за двете искови претенции и 158, 50 лева за адвокатско възнаграждение ). По тези съображения определение № 827/27.12.2018 г. по адм. дело № 296/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил следва да се отмени, като се постанови изменение на съдебното решение в частта за разноските.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски на касационния жалбоподател С.Б не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 228 от 06.11.2018 г. по адм. дело № 296/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил в частта, в която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил е осъдена да заплати на С.Б обезщетение общо в размер на 1660 лева за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, причинени от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-0348-000653/20.04.2017 г. на началника на Районно управление - Дупница, в частта за разликата над сумата 760 лева, ведно със законната лихва от 26.04.2018 г., и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-0348-000653/20.04.2017 г. на началника на Районно управление - Дупница, в частта за разликата над сумата 100 лева до присъдения размер от 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018 г.
ОТМЕНЯ определение № 827/27.12.2018 г. по адм. дело № 296/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил и В. Н. П.:
ИЗМЕНЯ решение № 228 от 06.11.2018 г. по адм. дело № 296/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил в частта, в която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кюстендил е осъдена да заплати на С.Б съдебни разноски в размер на 44 лева, като ги УВЕЛИЧАВА от 44 лева на 178, 50 лева (сто седемдесет и осем лева и петдесет стотинки). ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.