Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни приходи и обслужване на населението“ в [община], [населено място], [улица] срещу Решение №496 от 15.10.2014 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №1423/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация №4 от 18.03.20014 г. на публичен изпълнил в [община], с който на [фирма] за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 5 416, 24 лв. и лихви – 543, 61 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 14 894, 72 лв. и лихви – 1 692, 27 лв.

Касационният жалбоподател - началникът на отдел „Местни приходи и обслужване на населението“ в [община], счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че актът за установяване на задължения по декларация е немотивиран. В чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) не е налице законово изискване за реквизитите на акта, а информацията за изчисляване на задължението се съдържа в нормативни актове. В акта и в потвърдителното решение са изложени мотиви. С акта не се създава задължение, той има само уведомителен характер. Счита, че актът е в съответствие с материалноправните разпоредби. Прави анализ на разпоредбите на чл. 62, 63, ал. 2, чл. 66, 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) и на доказателствата по делото и сочи, че [фирма] е ползвало процесните имоти през процесния имот, а общината е предоставяла услугите, поради което задълженията за такса битови отпадъци са дължими. Размера на задълженията е определен правилно, което се потвърждава и...