Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Сектор "Миграция" при ОД на МВР - П., против Решение № 1455/16.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3512/2014 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова Заповед № 5386з - 158/10.10.2014 г., с която е отнето правото на постоянно пребиваване в Р. Б на лицето Кара Д., гражданин на У., на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1, чл. 40,, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушенвия на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът - Кара Д., чрез процесуалния си представител, с писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд Пловдив е отменил Заповед № 5386з - 158/10.10.2014 г., издадена от Началника на Сектор "Миг рация" при ОД на МВР - П., с която е отнето правото на постоянно пребиваване в Р. Б на лицето Кара Д., гражданин на У., на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1, чл. 40,, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния орган не е изложил мотиви съобразно изричната норма на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ относно продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на страната, семейното му положение, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход, поради което съдът не може да прецени дали с наложената мярка не се засягат права, предоставени по силата на Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22.09.2003 г., относно правото на събиране на семейството. Решението е правилно.

Оспореният административен акт не е мотивиран съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, и само наличието на основанието по чл. 40, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ не е достатъчно, за да се приеме законосъбразността на акта. Действително, наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, за което Наказателен закон предвижда наказание "Лишаване от свобода" не по-малко от една година, е основание за налагане на мярката по чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, но е необходимо също да бъдат изложени мотиви относно продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на страната, семейното му положение, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход така, както изисква разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Такива мотиви в конкретния случай липсват, а това обстоятелство не дава възможност за преценка, дали с наложената мярка не се засягат в недопустима степен правата на чужденеца, гарантирани от КЗПЧОС и Директива 2003/86/ЕО на Съвета. При така установеното, правилно и обосновано съдът е отменил процесната заповед № 5386з-158 от 10.10.2014 година на началника на ТЗ "Миграция" - П., и е изпратил преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и с оглед направеното искане за присъждане на разноски и липсата на възражение за прекомерност, в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1455/16.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3512/2014 г., по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА ОД на МВР - П., ДА ЗАПЛАТИ на Кара Д., гражданин на У., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева. Решението е окончателно. Особено мнение: