Образувано е по жалба на заместник директора на ТД на НАП – В., представен от юрисконсулт Е. А., срещу решение № 2836/11.12.2014г. на Административен съд Варна по административно дело № 3551/2014 г., разпореждащо отмяната на заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-116448/09.09.2014г. на заместник директора на ТД на НАП – [населено място], с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, са наложени на [фирма] принудителни административни мерки - запечатване на обект: автомивка на самообслужване, находящ се в [населено място], [улица], № 1 - бензиностанция и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни. Юрисконсултът е пропуснал да заяви, че упражнява чуждо право на съдебно производство, но е вън от съмнение, че подава касационната жалба от името на заместник директора на ТД на НАП – В., тъй като търси защита на правата на тази страна в първоинстанционното производство. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Настоява, че към момента на започването на дейността в търговския обект в никоя от клетките с автомати на самообслужване не е имало монтиран и въведен в експлоатация касов апарат Иска се отмяна на първоинстанционното решение /вкллючително в частта му за разноските/ и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ.
В писмено становище ответникът по касация [фирма], представен от адв. Д., отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред АС Варна заповед по отношение на [фирма] е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от него автомивка на самообслужване в [населено място] за срок от 15 дни и е забранен достъпа до него. Административният акт е мотивиран с констатации за установено на 18.03.2014 г. извършено от търговеца нарушение по чл. 7 ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, което да е вградено в автомата на самообслужване, от датата на започване на дейността на обекта. В обстоятелствената част на акта се съдържат установявания за начало на дейността на обекта на 01.01.2014 г. и същината на търговската дейност – автомивка на самообслужване с 4 клетки за измиване на автомобили и две прахосмукачки, като във всички е монтиран по един автомат на самообслужване. Фактическите основания за издаване на акта включват и описание на предоставени услуги на четири физически лица за измиване на автомобили, извършено плащане в брой чрез поставяне на монети с номинал по един лев в автомата на самообслужване, за което не е издадена фискална касова бележка на хартиен носител от вградено в автомата фискално устройства. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че след датата на установяване на нарушението, но преди издаване на индивидуалния административен акт – на 07.04.2014 г. дружеството е регистрирало ФУ на 7 търговски обекта – автомивки от 1 до 7 в [населено място], [улица], поради което наложената му мярка не съответства на целта на закона. В обхвата на решаващите му мотиви е дефинирането на отделната клетка от автомивката като търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, поради което ограничението и било допустимо само за конкретната клетка, а не и за автомивката. Като порок на формата на административния акт е възприета липсата на мотиви за необходимостта от налагане на ПАМ след като към датата на издаването му целта на мярката е вече постигната. С първоинстанционното решение в полза на жалбоподателя са присъдени деловодни разноски в размер 1 850 лева, включващи държавна такса 50 лева и адвокатско възнаграждение 1 800 лева. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.
Противоречаща на административнопроизводствените правила на чл. 35; чл. 36; ал. 1 и чл. 37, ал. 2 in fine от АПК е процесуалната пасивност на административния орган при установяването на релевантните за спора факти и то към значимия за съдържанието на заключителния акт момент – този на издаването му /арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК/. Към категорията на служебно известните факти /вж. чл. 37, ал. 2 in fine от АПК/ следва да се отнесе този на извършената на 07.04.2014 г. регистрация на фискални устройства за търговски обекти автомивки от 1 до 7 в [населено място], [улица], стопанисвани от [фирма]. Р. им е в контекста на предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС. Ю. факт, пораждащ правомощието на органа по приходите за прилагане на мярката за административна принуда запечатване на обект е неспазването на реда или начина за въвеждане в експлотоация или регистрация на фискалние устройства.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства определя срока, в който лицата по чл. 3 от Наредбата могат да изпълнят точно във времево отношение публичноправното си задължение да монтират, въведат в експлотация и използват регистрирани в НАП фискални устройства – датата на започване на дейността на обекта. Затова и макар систематично да се намира в гл. първа от Наредбата „Общи положения“, разпоредбата е относима към реда за въвеждане в експлоатация…, чиято детайлна уредба се съдържа в гл. трета.
Щом в процесните търговски обекти е монтирано и въведено в експлотация ФУ към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, то вече се спазва реда и начина…, поради което материалните предпоставки на разпоредената правна промяна не съществуват /вж. чл. 142, ал. 1 от АПК/. Верни по тази причина са съжденията на първостепенния съд, че мярката няма нито прекратителна /противоправното поведение е прекратено/, нито превантивна функция /осуетено е извършването на бъдещо нарушение от същия вид с монтирането и въвеждането в експлоатация на ФУ/.
Съобразено с материалния закон е прилагане на дефиниращата понятието „търговски обект“ разпоредба на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Използването на това понятие за целите на Наредба № Н-18 със съдържанието по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е дължимо заради препращането от чл. 2, ал. 1 от Наредбата. От позицията на легалната дефиниция отделната клетка в автомивката е съоръжение, в което се извършва продажба на услуги. Като място на извършване на услугите и за целите на ЗДДС и на Наредбата е без значение дали то е част от недвижим имот. Подходът на органа по приходите съдържа вътрешно противоречие – отправя се изискване към задълженото лице за монтиране и въвеждане в експлотация на ФУ за конкретната клетка, в която се предоставя услугата от автомат на самообслужване /с легална дефиниция в § 1, т. 12 от Наредбата/, но се отрича възможността мярката за административна принуда да се ограничи само до това съоръжение.
Административният съд не е обсъдил частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б” от ЗДДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те не са осъществени.
Отмяната на оспорения пред АС Варна административен акт е правилна, поради което е дължимо оставяне в сила на съдебното решение.
Жалбоподателят в първоинстанционното производство е доказал извършването на разноски в размер 1 850 лева. Ответникът не е възразил против размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Заявеното за първи път в касационната жалба несъгласие с присъденото адвокатско възнаграждение не ретроагира и не засяга правилността на обжалваното решение в частта за разноските.
Касационният съделен състав не възприема изводът на първостепенния съд за липса на мотиви на отменения от него административен акт. Заповедта на органа по приходите съдържа твърдение за осъществяването на юридическите факти, пораждащи правомощието му да разпореди правната промяна - неспазването на реда или начина за въвеждане в експлотоация или регистрация на фискалние устройства. Посочването на други правно релеванти факти е било недължимо. Значим за преценката за законосъобразност на утежняващия акт е моментът на съществуването на пораждащите правомощието на административния орган факти.
При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски, но не е доказано такива да са сторени. В класирания на л. 18 от делото договор за правна защита и съдействие е посочено уговореното адвокатско възнаграждение, но не е удостоверено плащане.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2836/11.12.2014г. на Административен съд Варна по административно дело № 3551/2014 г. Решението не може да се обжалва. Особено мнение: