Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. А. против решение № 431 от 15.10.2014г., постановено от Административен съд - [населено място] по адм. дело № 363/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. №192/08.05.2014 г., издадена от полицейски орган – Л.Н.Е, инспектор "КП" при РУП - [населено място], с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. е постановено задържането му за срок от 24 часа. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК
. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което заповедта да бъде отменена.
Ответникът - полицейски орган - Л.Н.Е, инспектор "КП" при РУП - [населено място] не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Ц. А. А. против заповед за задържане рег. рег. №192/08.05.2014 г., издадена от полицейски орган – Л.Н.Е, инспектор "КП" при РУП - [населено място], с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. , му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „задържане за срок до 24 часа” за това, че има данни за извършено от него престъпление – чл. 152, ал. 4, т. 1 от НК, за това, че в началото на месец април на 2014 г, в [населено място], [улица], бл. №1, в ап. №5, А. се е съвъкупил с малолетното лице Н. В. Н. без нейно съгласие.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР отм. , спазени са административно-производствените правила, посоченото правно основание кореспондира на фактическото и на събраните по делото доказателства.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата не се оспорва от страните в касационното производство.
При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Същата обаче е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила.
Безспорно установено е, че от представената и попълнената от Ц. А. А. декларация, същият е отразил, че не желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане, но в процесния случай следва да се има предвид, че задържаният А. е непълнолетен. Същият е дете по смисъла на чл. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО)
, според който дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗЗакр
.Д съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето. Този закон е приложим спрямо всички малолетни и непълнолетни, независимо, че ЗМВР не съдържа никакви конкретни правила при задържането по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР
(отм.) на непълнолетни. Действително материалноправните разпоредби на ЗМВР не предвиждат ограничения за непълнолетните и лицата, които се задържат по реда на чл. 63 ЗМВР отм. и са наказателно отговорни. Независимо обаче, че липсва препращане към НПК относно особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни, регламентирани в Глава тринадесета от НПК, тези правила са свързани с правото на защита на посочените лица и са приложими по отношение на всички непълнолетни лица, без значение дали задържането им е по ЗМВР или като мярка за неотклонение в досъдебно производство. Разпоредбата на чл. 386, ал. 4 от НПК е императивна и тя предвижда, че в случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържания е ученик. Поради това отказ от това право от страна на непълнолетния /какъвто е процесния случай/ е недействителен, а за полицейският орган задължението е императивно и той не може да се позовава на изявлението на непълнолетния, че не желае адвокатска защита и уведовяване на родителите му. Съществуват и друга разпоредби в НПК по отношение на непълнолетния обвиняем, свързани със защита на правата му, именно с оглед възрастта му – чл. 94, ал. 1, т. 1 от НПК
задължително участие на защитник, когато обвиняемият е непълнолетен; чл. 392, ал. 1 от НПК при разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители, като те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения. Задържането по чл. 63. ал. 1 от ЗМВР
(отм.) по своя характер е ограничителна мярка, подобно на задържането под стража, тъй като се ограничава свободното придвижване на лицето. Задължително уведомяване на родител е било необходимо в административното производство по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР
(отм.) и с оглед гарантиране на лицето спокойно и обективно възприемане на обстановката и изразяване, предвид възрастта на лицата до 18 години.
Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Ц. А. А. срещу заповед за задържане рег. №192/08.05.2014 г., издадена от полицейски орган – Л.Н.Е, инспектор "КП" при РУП - [населено място], с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. е постановено задържането му за срок от 24 часа, следва да бъде уважена като основателна.
Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза.
Воден от горното и на основание
, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение от 15.10.2014 г., постановено по адм. дело № 363/2014 г. на Административен съд
[населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на Ц. А. А. от [населено място] с рег. №192/08.05.2014 г., издадена от полицейски орган – Л.Н.Е, инспектор "КП" при РУП - [населено място].
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Особено мнение: