С решение от 20.03.2015 г. по адм. д.№217/2015 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "Т. компания "М." срещу ревизионен акт №Р-261402330-091-01/16.10.2014 г. на ТД на НАП П.,потвърден с решение №1264/23.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" П..

Решението се обжалва с касационна жалба от ТК"М.", Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. я оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С оспорения ревизионен акт са установени задължения за жалбоподателя по ЗДДС общо в размер на 46 344.16лв. и лихви в размер на18 806.26 лв. Тези задължения са възникнали по повод извършена от жалбоподателя доставка през 2010 г., за което е издадена фактура от 04.03.2013 г. с данъчна основа 218 750.00лв. и ДДС в размер на 43 750.00лв.

Пловдивският административен съд е приел, че данъчното задължение е определено законосъобразно с ревизионния акт. Законосъобразно не е взето предвид кредитно известие от 29.04.2013г., тъй като същото не отговаря на изискванията на чл. 115 ЗДДС.

При постановяване на решението Пловдивският административен съд не е допуснал нарушение на закона.

Фактитите по делото са установени и по тях не е имало спор между страните. Правилно е приложен материалния закон, тъй като е извършена доставка през 2010 г. от страна на жалбоподателя, за което е издадена и данъчна фактура. Доставката е установена с приемо - предавателен протокол от 17.09.2010 г.

Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил представеното по делото споразумение между страните по доставката от 25.04.2013 г.,тъй като същото не е относимо към спора относно валидността на кредитно известие №[ЕГН]/29.04.2013 г. Законосъобразно и обосновано е прието, че това известие не следва да се има предвид при определяне на данъчното задължение, тъй като същото не отговаря на изискванията на закона.

Съгласно чл. 115, ал. 4 ЗДДС кредитното известие към фактурата освен реквизитите по чл. 114 задължително съдържа и основанието за издаване на известието и номера на фактурата към, която е издадено известието.

Кредитното известие от 29.04.2013 г. не отговаря на изискванията на закона. В него не е посочен номерът на фактурата, към която се издава известието, нито основанието за разваляне на доставката. В него е описана единствено самата доставка "за изготвяне на идеен проект и задание съгласно договор и приемателен протокол от 17.09.2010 г."Посоченото по - горе споразумение не е посочено като основание за разваляне на доставката от жалбоподателя, който е издател на кредитното известие. Няма законово основание съдът да приеме това споразумение като основание за развалянето на достаката, след като самия жалбоподател не го е посочил като такова. Нормата на чл. 115, ал. 4 е императивна.Тя изисква задължително посочване на основанието и номерът на фактурата. След като не са спазени изисванията на закона, законосъобразно и обосновано е прието, че кредитното извстие не следва да се взема предвид при определяне на данъчното задължение.

Решението на Пловдивския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, В. админиснтративен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.03.2015, по адм. д.217/2015 г. на П. администратимен съд. Решението е окончателно. Особено мнение: