Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Р. К. против решение № 2066 от 09.10.2014 г. по адм. дело № 2039 /2014 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 225/ 09.07.2014 г., издадена от експерт в Териториална дирекция „Национална сигурност” (ТДНС) – П., с която на основание чл. 124а (отм.) от Закон за Държавна агенция „Национална сигурност” (ЗДАНС) е постановено задържането на К. за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са установени предпоставките за задържане, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС (изм.). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от експерт при ТДНС – П. към Държавна агенция „Национална сигурност” (Д.) на основание отменената норма на чл. 124а, ал. 1 от ЗДАНС текст, който овластява органите на агенцията да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС (изм.).

Правилно е...