Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с л. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. ЕООД гр. С. чрез процесуалния си представител адв. А. Т. срещу решение 5041/21.07.2014 г., постановено по адм. дело 11858/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) 1344265/23.08.2013 г. на ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 1909/08.11.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. С. при ЦУ на НАП в частта за отказано възстановяване на ДДС в размер на 40 758 лв. за данъчни периоди на месеците януари и февруари 2012 г., ведно със законната лихва. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че решението е немотивирано, неясни и противоречиви са сами по себе си, както и са неотносими към конкретния правен спор и в противоречие с фактическата обстановка по делото. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на акта. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. Т., която претендира и присъждане в полза на касационния жалбоподател направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. С. при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но...