8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2824
[населено място], 30.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА
М. К.
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 1822 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
„Земеделска кооперация за производство и услуги – Ф. Т. – Две могили“ чрез адв. А. Г. обжалва решение № 86 от 14.06.2023 г. по в. гр. д. 111/23 г., ОС – Русе, с което е потвърдено решение на районен съд за отмяна като незаконосъобразни на решения на общото събрание на кооперацията, взети по т. 5 и т. 6 от дневния ред на проведено на 26.03.2022 г. Отчетно-изборно общо събрание на кооперацията и е осъден да заплати разноски.
Излага съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 2 от ГПК. Недопустимо било обсъждане на процедурата за свикване на Общото събрание. Нямало оспорване на процедурата по свикване на Общото събрание с исковата молба. Съдът не бил извършил собствена проверка, бил възпроизвел мотивите на въззивния съд.
Моли да се отмени решението . Претендира разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е произнасяне със съдебно решение по същество, на непредявено основание за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС? Твърди наличие на противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 188 от 05.12.2018 г. по т. д. 2309/17 г, I ТО на ВКС, решение
№ 504 от 01.07.2004 г. по т. д. 749/2004 г. на ВКС, решение № 503 от 16.01.2013 г. по гр. д. 168/12 г., IV ГО на ВКС, с което мотивира наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т . 1 от ГПК .
2. Следва ли съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на ответника, включително по тези за недопустимост на предявения иск?
3. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника? Твърди наличие на противоречие с трайната практика на ВКС, израз на която са решение № 183 от 21.11.2018 по т. д. 542/18 г, I ТО на ВКС, решение № 93 от 27.11.2020 г. по т. д. 2013/19 г., I ТО на ВКС, решение № 125/15.01.20200 по т. д. 1204/18 г., ВКС, II ТО, решение № 240 от 15.01.2019 г. по т. д. № 518/2018 г. на ВКС, I т. о.;решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на ВКС, I т. о.;решение № 112 от 28.10.2020 г. по т. д. № 2029/2019 г. на ВКС, I т. о.;решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.;решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.;решение № 76 от 12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на ВКС, II т. о.;решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV гр. о.
4. Единодушно вземане на решение означава ли, че всички участници в процеса са се произнесли по едни и същи въпроси и са приели едно и също решение, като липсват такива, които да са гласували въздържал се“ и „против“?
5. Следва ли да се считат за съществени и водещи до незаконосъобразност пропуски при отразяване на резултатите от гласуване при вземане на решения от ОС на кооперация, ако в протокола не са отразени гласовете „против „ и „въздържал се“ , а е отчетено само, че решението е взето с „единодушие“ и/или с „пълно болшинство“?
6. Законосъобразно ли е ОС на кооперацията да гласува „анблок“ освобождаване от отговорност на членовете на управителните органи и на председателя на кооперацията при липса на финансови нарушения?
7. Допустими ли са свидетелски показания и с тях може ли да се установява разгласяването /поставянето/ на покана за свикване на ОС на кооперация?
8. Следва ли писмената покана за свикване на ОС на кооперацията по реда на чл. 16, ал. 1 ЗК да е подписана или е достатъчно в нея да е вписано кой я отправя?
9. Освобождаването от отговорност на членовете на УС и КС, както и на председателя на кооперацията, при липса на финансови нарушения и основания за ангажиране на отговорността им, как следва да става: с тайно гласуване по реда на чл. 15, ал. 4 , т. 15 от ЗК или по общия ред, с явно гласуване?
10. Може ли да бъдат законосъобразно избрани членовете на УС и КС, както и председател на кооперацията, без да бъдат освободени от отговорност лицата от управителните й органи с изтекъл мандат?
11. Допуснато нарушение в процедурата по гласуване за членове на един от колективните органи на кооперацията води ли до незаконосъобразен избор на членовете на другите органи на кооперацията ?
12. Ако броят на възпрепятстваните да гласуват член-кооператори не променя резултата от избор на за органи на кооперацията това, основание ли е той да бъде обявен за незаконосъобразен?
Излага съображения относно очевидната неправилност на въззивното съдебно решение, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК. Излага съображения за неправилно приложение на ЗК относно изискуемото мнозинство съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗК. Според касатора мнозинството за избор на член на УС било обикновено, а не 2/3.
Ответниците П. С. П. и В. Ц. К. чрез адв. Г. П. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения по всеки от поставените правни въпроси. Претендира разноски. Представя списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отменени решенията на Общото събрание на ЗКПУ „Ф. Т.“, [населено място] могили по т. 5 и т. 6 от Дневния ред на годишното отчетно-изборно събрание на ЗКПУ „Ф. Т.“, проведено на 26.03.2022 г. като незаконосъобразни, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗК общото събрание на кооперацията се свиква от управителния съвет с писмена покана, разгласена най-малко 14 дни преди деня на провеждането му, като общото събрание не може да взема решения по въпроси, невписани в поканата за провеждане, освен за свикване на друго общо събрание или ако участват всички членове на заседанието на общото събрание и са съгласни с решението. Също така съгласно чл. 26, ал. 2 от Устава на КПУ „Ф. Т.“ било предвидено разгласяването на поканата да се извършва посредством „Поставяне на видни места в населеното място, съобщение по местната радиоуредба и съобщение в районен вестник“. Направен е извод, че действията следва да са изпълнени кумулативно.
Прието е, че представеният по делото „приемо-предавателен протокол“ не бил годно доказателство за изпълнение на задължително изискуемото действие относно поканата, тъй като не ставало ясно за каква покана става въпрос. За покана за общо събрание следвало да е посочено кое юридическо лице, кооперация, сдружение или обществена организация се отнася поканата, посочена била само едната страна – търговските и обществените обекти, на които се твърди, че била поставена, без да е посочено лицето/лицата, представители на ответната кооперация, които били предоставили поканата на посочените обекти и били поставили поканата на посочената дата и без същата да е подписана. Свикването на общо събрание на кооперацията, е строго формален акт, който има за цел да обезпечи възможността на всички кооператори да участват в работата на събранието, съответно да участват в управлението и нарушаването на процедурата по свикването на ОС, както и тази на провеждането му.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 15, ал. 4, т. 15 от ЗК, Общото събрание на кооперацията взема решение с тайно гласуване относно резултатите на финансовата ревизия и търсена на отговорност от виновните лица. В случая, в нарушение на законовите изисквания, решенията били взети с явно гласуване, като видно от протокола, резултатите от гласуването по т. 6 били отразени схематично, без да бъде посочен броя на гласувалите „за“ и „против“, както и дали има лица, които се въздържали от гласуване, като гласуването било извършено изцяло. Това било в противоречие с посочената норма и поради това е прието, че не са спазени изискванията, което води до извод за отмяна на решенията.
По отношение на т. 6 от дневния ред, относно избор на управителен съвет, въззивният съд е приел, че няма яснота какъв е броят гласове по отношение на шестия класиран кандидат. Съгласно чл. 18 от ЗК следвало да се извърши гласуване с 2/3 или съответно 78 гласа от 118 гласували лица. Прието е, че било гласувано с пълномощни от новоприети член-кооператори, както и в бюлетина на УС било пропуснато името на кандидата П. Ж. М., което наложило изготвянето на нова бюлетина с неговото име, но след като част от присъстващите вече били гласували и напуснали сградата на читалището.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка и с оглед твърдението за недопустимост на съдебното решение настоящият съдебен състав установи, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Предмет на исковата защита са правата на член-кооператори срещу взети решения от Общо събрание на ЗКПУ „Ф. Т.“, на 26.03.2022 г. Исковата молба е подадена по пощата на 11.04.2022 г. Срокът изтича на 09.04.2022 г, събота, почивен ден, поради което следва да се приеме, че преклузивният срок, предвиден в чл. 58, ал. 3 от ЗК, е спазен. Изрично в исковата молба са изложени съображения за незаконосъобразност на взетите решения по т. 5 и т. 6 от решението по протокол от 26.03.2022 г. конкретно, че резултатите от финансовия одит следва да се приемат с тайно гласуване, както е предвидено в устава на кооперацията и следва от чл. 15, ал. 4, т. от ЗК, както и срока и обхвата на ревизията изрично е посочено, че атакуването на решенията е извършено преди запознаване с протокола от Общо събрание. В т. 4 от исковата молба е посочено, че незаконосъобразно са взети решенията за избор на управителни органи, като е поискано снабдяване с препис от протокола за взетите решения, с цел конкретизация на отделните нарушения. Изрично е посочено, че правилата за провеждане на избор на членовете на управителни органи не са спазени и впоследствие с молба са уточнени конкретните нарушения. Не може да се приеме, че конкретизацията представлява въвеждане на нови, различни основания за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо, така както се твърди.
По отношение на соченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че не може да се установи това основание, така както е разяснено в практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. За да се направи преценка за наличие на това основание, нарушението следва да се установи от мотивите на въззивното съдебно решение. В случая, не може да се установи соченото нарушение, без да се извърши същинска проверка за наличие на основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Няма логическо противоречие в мотивите на решението, което би могло да обоснове соченото основание.
По отношение на формулирания в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК първи правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че той е свързан с допустимостта на предявения иск, с оглед спазване на преклузивния срок, предвиден в чл. 58 от ЗК, който въпрос настоящият съдебен състав вече разгледа при преценка наличието на основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК.
По отношение на формулирания втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос не може да е обуславящ изхода на спора. Действително задължение на въззивния съд е да се произнесе служебно по допустимостта на иска в обжалваната част. Изричната липса на произнасяне по допустимостта на иска, когато същият е допустим, не могат да обусловят общо основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение на поставения трети правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е налице обосноваване на общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е преценил доказателствата, установил фактите и е определил тяхното правно значение, като е изложил самостоятелни мотиви за това. Липсва препращане към мотивите на въззивния съд. Изложените допълнителни мотиви относно правилността на първоинстанционното решение, не обосновават соченото основание.
По отношение на формулирания четвърти правен въпрос, относно възможността да се вземат решения от Общото събрание на кооперацията, които не са включени в дневния ред, въззивният съд е приел, че следва да участват всички член-кооператори и да изразят съгласие за това. Няма друг мотив, свързан с единодушно решение. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че като неразрешен от въззивния съд поставеният правен въпрос не обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Така както е формулиран въпросът представлява общо теоретичен и не представлява правен въпрос.
По отношение на формулирания пети правен въпрос, по същество представлява въпрос, свързан с изложените правни изводи от въззивния съд и поради това е свързан с правилността на въззивното решение. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване не могат да представляват изводите на въззивния съд относно основателността на иска. В случая посочените изводи на въззивния съд относно липсата на отразяване на гласувалите „за“ и гласувалите „против“ не са единствените изводи относно незаконосъобразността на извършеното гласуване. Основният извод, че не е спазено изискването по въпроса за приемане на резултатите от финансовата ревизия да се гласува тайно. Поради това поставеният правен въпрос, който пряко обосновава извода за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на член-кооператорите, не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение на шестия формулиран правен въпрос, следва да се посочи, че той също е свързан с правилността на решението. Въззивният съд е направил извод, че решението относно приемане резултатите от финансова ревизия в закона изрично било посочено като подлежащо на приемане при условията на тайно гласуване, съгласно чл. 15, т. 15 от ЗК. Този извод е обусловил и извода за опорочаване изцяло на взетото решение. Формулираният правен въпрос изисква преценка на съответствието на извода с посочената норма, т. е. засяга правилността на решението, което не може да представлява основание за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение.
По отношение на формулирания седми правен въпрос, също следва да се приеме, че не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Мотивите на въззивния съд са, че не е доказано разгласяването по установения в закона ред на поканата за общо събрание, с поставяне на писмена покана, на видни места, обявяване по местната радиоуредба и съобщение в районен вестник. Прието е, че е необходима писмена форма и този извод действително е направен с оглед представено писмено доказателство – „приемо-предавателен протокол“, като не било означено точно юридическото лице, както и били посочени търговските и обществени обекти, без да е посочено кой е извършил удостоверяването. Изводът е, че самата покана не съдържа изискуемите от закона реквизити, за да е годна да изпълни предвидените в закона оповестителни функции. В този смисъл, свидетелските показания не са обсъдени от въззивния съд и поставеният правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Начинът на формиране на изводите на съда относно подлежащите на доказване факти, изключват възможността въпросът да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са свързани с правилността на решението на въззивния съд.
По отношение на формулирания осми правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е обуславящ изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че поканата не съдържа данни относно това, че в поканата не било посочено кое е лицето, чието общо събрание ще се проведе. Поради това поставеният правен въпрос за подписването на поканата не е определящ за изхода на спора и поради това не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение на деветия формулиран правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че изрично следва да се отбележи, че с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, поставеният правен въпрос не кореспондира с разрешението, дадено от въззивния съд. Основният извод е относно необходимостта с тайно гласуване да се приемат резултатите от финансовата ревизия, изискване, което не е спазено. Поставеният въпрос е извън предмета на обсъждане от въззивния съд и поради това не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.
Посоченият десети правен въпрос не е свързан с предмета на делото. Атакувани са пред районния съд – т. 5 приемане на резултатите от финансова ревизия и т. 6 избор на председател, управителен и контролен съвет. Имплицитно преди избор на председател на управителен и контролен съвет, респ. преди избор на управителен и контролен съвет, се съдържа решение за освобождаване на досегашните членове на съвети. Предпоставка за освобождаване на членовете на управителния съвет е приемането на одитен доклад. Следователно, макар и теоретично, поставеният въпрос да би имал значение за законосъобразността на решение за избор на членове на управителен съвет или контролен съвет, то в конкретния случай, с оглед атакуване на посочените решения, с оглед твърдението за незаконоъобразност на избора и установяване на тази незаконоъобразност от въззивния съд, поставеният правен въпрос не може да е обуславящо изхода на спора.
По отношение на формулирания единадесети правен въпрос, поставеният правен въпрос, не може да се приеме, че е обуславящ изхода на спора. Въззивният съд е приел за незаконосъобразно гласуването за избор на управителен съвет и е отменил изцяло решението по т. 6 от дневния ред, с оглед неспазване на процедурата. Поради това поставеният правен въпрос не е обуславящ изхода на спора.
По отношение на дванадесетия формулиран правен въпрос, поставеният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд. Липсва разрешение с оглед възпрепятствани да гласуват член кооператори. Въззивният съд е приел, че липсва яснота в бюлетините относно имената на кандидатите и няма отразяване на гласувалите броя участници за избор на органите, като не били отразени броя гласували за и против. В случая не е разискван въпросът за възпрепятстване на член-кооператори да гласуват. Поради това поставеният правен въпрос не е релевантен.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължат разноски, направени по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответниците по касационната жалба П. С. П. и В. Ц. К., са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв, удостоверено е плащането в брой. Следователно е доказано извършването на разноски и те подлежат на възмездяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 14.06.2023 г. по в. гр. д. 111/23 г., ОС – Русе.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Ф. Т.“, ЕИК[ЕИК] [населено място] могили да заплати на В. Ц. К., ЕГН [ЕГН] и П. С. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 1 200 лв, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: