О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 26

гр. София, 24.01.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2499 по описа за 2021 год. на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Общинска банка“ АД, чрез пълномощника й адв. М. Й. от САК, против определение № 10097 от 04.03.2021 год. по гр. д. № 1220/2019 год. на Софийския апелативен съд. С него е изменено, на основание чл. 248 ГПК решението от 26.08.2020 год. по в. гр. д. № 1220/2019 год. на Софийския апелативен съд, като вместо осъждането само на „ИМО 2005“ ООД /н./ за разноски в полза на ищците в общ размер на сумата 4 450 лв. за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение във въззивното производство, е постановено осъждането и на „Общинска банка“ АД да заплати на ищците по делото направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на половината от определената и присъдена сума 4 450 лв., а именно – 2 225 лв., а остатъкът от 2 225 лв. да се заплати от „ИМО 2005“ ООД /н./.

Ответниците по жалбата – „ИМО 2005“ ООД /н./, „М. Г. ЕООД и ищците по делото, не са взели становище.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна, поради следните съображения:

С решението от 26.08.2020 год. въззивният съд частично е отменил обжалваното пред него първоинстанционно решение по иска с правно основание чл. 72 ЗС и е постановил друго, с което този иск, предявен като насрещен от ответното дружество „ИМО 2005“ ООД /н./ е уважен за сумата 255 441 лв. В частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер, обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено. Същото е потвърдено и по отношение уважения иск срещу дружеството по чл. 67 ЗС. При този изход на въззивното производство по подадената от дружеството въззивна жалба е разрешен и въпросът за отговорността за разноските, направени от ответниците по жалбата, като е определен размерът, до който искането за присъждането им е основателно – 4 450 лв. Спор по въпроса за така определения от въззивния съд размер на разноските не е налице.

Макар и в подадената от „Общинска банка“ АД частна жалба срещу определението от 4.03.2021 год., с което е изменено въззивното решение в частта за разноските, да не се релевират конкретни оплаквания, като се имат предвид разясненията в ТР № 6/2017 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на съда в такава хипотеза –липса на ограничения от посоченото в частната жалба, както правилно е отбелязано и от частния жалбоподател, настоящият състав намира следното:

„Общинска банка“ АД е обжалвала с въззивна жалба първоинстанционното решение в частта му по иска по чл. 67 ЗС, потвърдено с въззивното решение в тази му част. С оглед този неблагоприятен изход по жалбата й, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК банката следва да заплати на ответниците по нея направените от тях разноски. С оглед представения списък и доказателствата за размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от физическите лица за защитата им срещу подадените жалби, същото е в размер на 5 000 лв., и е платено на основание „оказване на правна защита и съдействие…., процесуално представителство по въззивно гр. д. № 1220/2019 год.“ на САС, т. е. липсва разграничение по отношение както на исковете, така и на жалбите.

Както се посочи, с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното в частта, с която е уважен иска по чл. 67 ЗС, в която част въззивни жалби са подадени от „ИМО 2005“ ООД /н./ и от „Общинска банка“ АД. Поради това и двамата жалбоподатели следва да понесат по равно направените разноски от ответната на тези жалби страна – ищците по делото, които с оглед липсата на направено разграничение в защитата възлизат на половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, или на сумата 2 500 лв., т. е. всеки от жалбоподателите дължи по 1 250 лв. Другата половина от платеното възнаграждение е за защитата по жалбата срещу отхвърлителното първоинстанционно решение по иска за подобренията, предявен от „ИМО 2005“ ООД /н./ като насрещен. С оглед частичната отмяна на обжалваното решение по този иск разноските се поемат съразмерно, но от жалбоподателя „ИМО 2005“ /н./ и физическите лица, ищци по делото. „Общинска банка“ АД не е страна по този иск, поради което и не носи отговорност за направените от другата страна разноски за защитата по него. Произнасянето по тях не е предмет на настоящето производство, поради което и присъдените от въззивния съд суми над определената такава за дължимите от банката разноски в размер на 1 250 лв., следва да се заплатят от „ИМО 2005“ ООД /н./, както е постановено с въззивното решение.

Поради тези съображения следва да се отмени обжалваното въззивно определение в частта, с която е осъдена банката да плати разноски над 1 250 лв., както и в частта, с която разликата над тази сума е приспадната от дължимата такава от „ИМО 2005“ ООД /н./, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 10097 от 04.03.2021 год. по в. гр. д. № 1220/2019 год. на Софийския апелативен съд в частта, с която след изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение от 26.08.2020 год. по същото дело в частта за разноските, е осъдена „Общинска банка“ АД да заплати на Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., Р. А. Р. и Д. М. Н. разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ до присъдените 2 225 лв. /две хиляди двеста двадесет и пет лева/, както и в частта, с която е намалена дължимата от „ИМО 2005“ ООД /н./ сума с горната разлика, като вместо това постановява:

Оставя без уважение молбата на Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., Р. А. Р. и Д. М. Н. за изменение на въззивното решение на основание чл. 248 ГПК, като „Общинска банка“ АД им заплати разноски за въззивното производство над сумата 1 250 лв. до присъдената такава 2225 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.