О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21

гр. София, 24.01.2022 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ : АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВАкато изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 10 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Л. С. С., Й. Й. С. и И. Й. С. чрез своята майка и законен представител Л. С. С., и А. Й. С. със съгласието на майка си И. М. К., всички представлявани от адв. К. Г., срещу постановеното по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК решение № 61 от 15.10.2021 г. по в. гр. дело № 235/2021 г. на Окръжен съд Видин, I въззивен граждански състав, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 39 от 06.08.2021 г. по в. гр. дело № 235/2021 г. на Окръжен съд Видин и същото решение е допълнено в частта за разноските.

С решение № 39 от 06.08.2021 г. по в. гр. дело № 235/2021 г. на Окръжен съд Видин е отменено първоинстанционното съдебно решение № 761 от 02.02.2021 г. по гр. д. № 334/2020 г. на Районен съд Видин и са отхвърлени предявените от ищците искове срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в общ размер 10 000 лв. /по 2 500 лв. всеки/ - обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател Й. А. С., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, и за сумата в общ размер 1 938, 88 лв. /по 484, 72 лв. всеки/ - мораторна лихва за времето от възникване на задължението до завеждане на исковата молба. С молба вх. № 764/21.09.2021 г. ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] е поискал по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК съдът да допълни въззивното решение като отхвърли изцяло предявените искове, а с молба вх. № 765/21.09.2021 г. е направил искане за допълнение на въззивното решение в частта с разноските.

С решение № 61 от 15.10.2021 г. по гр. д. № 235/2021 г. Окръжен съд Видин е приел молбата по чл. 250 ГПК за неоснователна, но със същия акт на основание чл. 247 ГПК е поправил очевидна фактическа грешка във въззивното решение, като е посочил, че същото следва да се чете в смисъл, че отхвърля предявение от ищците искове срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в общ размер 10 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател Й. А. С., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, и за сумата в общ размер 1 938, 88 лв. - мораторна лихва за времето от възникване на задължението до завеждане на исковата молба. Със същото решение Окръжен съд Видин е допълнил въззивното решение в частта за разноските, като е осъдил ищците да заплатят на въззивника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД суми в размер 261, 34 лв. - държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 лв. за първоинстанционното и въззивното производства. Решението в частта за допълване на въззивното решение в частта за разноските има характер на определение по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК, а касационната жалба в съответната част – характер на частна жалба.

Касаторите и частни жалбоподатели правят оплакване за незаконосъобразност на решението, постановено по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК, и поддържат становище, че при отмяна на обжалваното въззивно решение № 39 от 06.08.2021 г. по в. гр. дело № 235/2021 г. на Окръжен съд Видин следва да бъде отменено и решението, с което същото е допълнено и поправено. Релевират доводи, че молбата за допълване на решението е неясно формулирана, в нея не е посочено правно основание, не е ясно дали е молба по чл. 250 ГПК или по друга разпоредба на ГПК, както и че молбата е подадена след изтичането на срока по чл. 250, ал. 1 ГПК. Поддържат, че молбата по чл. 248 ГПК е просрочена.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не представя писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба с инкорпорирана в нея частна жалба, намира следното:

Касационната жалба и инкорпорираната в нея частна жалба са процесуално недопустими поради необжалваемост на решението пред касационната инстанция, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане.

Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване поправеното с него решение.

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските, а именно по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение в хипотезата на преценка за обжалваемост на определението на въззивната инстанция за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските. Когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи и определението за допълване, респективно изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за допълване и изменението му в частта за разноските не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК.

Първоначално постановеното въззивно решение № 39 от 06.08.2021 г. по в. гр. дело № 235/2021 г. на Окръжен съд Видин не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /предишна ал. 2, изм. с ДВ, бр. 86 от 2017г./. С посочената императивна разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай е налице субективно и обективно съединяване на искове - ищците Л. С. С., Й. Й. С. и И. Й. С., двамата чрез своята майка и законен представител Л. С. С., и А. Й. С. чрез майка си и законен представител И. М. К. са предявили против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове по чл. 456, ал. 1 КЗ за заплащане на всеки един от ищците по 2 500 лв. - застрахователно обезщетение, ведно със съответната законна лихва, както и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всеки един от ищците по 484, 72 лв. – обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието – 17.03.2018 г. до предявяване на иска. Първоначалното въззивно решение, което е предмет на поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК и е допълнено по отношение на разноските по реда на чл. 248 ГПК, е постановено по субективно и обективно съединените искове по чл. 456, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена на всеки един от тях под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване на решенията по граждански дела – 5 000 лв., поради което постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол.

Поради това, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на въззивното решение в частта за разноските /в последната част с характер на определение/ подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване въззивното решение съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК и чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, а поправеното и допълнено въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се налага извод, че касационната жалба и инкорпорираната в нея частна жалба срещу решение № 61 от 15.10.2021 г. по в. гр. дело № 235/2021 г. на Окръжен съд Видин са процесуално недопустими.

Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Л. С. С., Й. Й. С. и И. Й. С. чрез своята майка и законен представител Л. С. С., и А. Й. С. със съгласието на майка си И. М. К., всички представлявани от адв. К. Г., касационна жалба и инкорпорираната в нея частна жалба срещу решение № 61 от 15.10.2021 г. по в. гр. дело № 235/2021 г. на Окръжен съд Видин, постановено за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 39 от 06.08.2021 г. по в. гр. дело № 235/2021 г. на Окръжен съд Видин и за допълването му в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.