О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5488

гр. София, 27.11.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 4875/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С., Г. Г. К. и К. Д. А., заедно представлявани от адв. Св. П.-К.. Касаторите са недоволни от въззивното решение № 339 от 01.06.2023 год., постановено по гр. д. № 896/2022 год. по описа на Софийския окръжен съд. С него, като е потвърдено решението от 15.07.2022 год. по гр. д. № 82/2018 год. на Районния съд в гр. Сливница, като краен резултат е уважен предявеният от А. П. З. срещу тях иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 17 в жилищна сграда в УПИ * – за общежитие и жилищно строителство, търговия и озеленяване в кв. 19 по плана на [населено място], бл. 1 „Х. А.“, вх. Б, с площ 46,46 кв. м., при описаните съседи, ведно с избено помещение № 3 и с 2,285 % от общите части на сградата и правото на строеж, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижимия имот.

Според касаторите са налице касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

В изложение към жалбата се позовават на предпоставките за допускане на касационно обжалване при формулирани въпроси както следва:

1. „Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си защо не кредитира определени от тях, респективно защо не ги кредитира в пълна степен?“;

2. „Следва ли при отбелязване на съдебното решение по реда, предвиден в чл. 14 от Правилника за вписванията, в съответната персонална партида да се изпише накратко диспозитива на съдебното решение, както и да се посочат неговите индивидуализиращи признаци – номер на същото, дата на постановяване, номер на дело, наименование на съда, който го е постановил, датата на влизане в сила?“;

3. „Следва ли при отбелязване на съдебното решение в съответния регистър в АВ, върху същото да се изпишат номерът, под който е записано във входящия регистър, както и датата на подаването за вписване, и ако такова записване липсва, следва ли да се приеме, че същото е отбелязано по надлежния ред?“.

Първият въпрос се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на останалите два се поддържа разглеждането им от касационната инстанция да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторите се позовават и на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответницата по касация А. П. З. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., след извършена проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Във връзка с наведените доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съобразява следното:

Ищцата претендира да е собственик на процесния апартамент въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 212/2006 год. на Районния съд в гр. Сливница за обявяване за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на предварителен договор от 20.02.2006 год. за покупко-продажба на същия.

Ответниците оспорват правата с твърдението, че договорът за дарение, с който е бил прехвърлен имотът на Б. Д. Т. /праводателката на ищцата/ е отменен с влязло в сила решение по гр. д. № 19/2007 год. на Районния съд в гр. Сливница, поради недаване издръжка на дарителя С. С. Б. /чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД/ - наследодател на ответницата К. Д. А., която е прехвърлила своята 1/4 ид. част от процесния имот с договор за замяна от 14.03.2017 год. на ответниците и касатори в настоящото производство Р. Г. С. и Г. Г. К..

С оглед на така очертания предмет на спора, въззивният съд е приел в мотивите си, че от решаващо значение за изясняване на принадлежността на правото на собственост е въпросът за поредността на вписванията и противопоставимостта на исковите молби и решенията в протеклите две съдебни производства по отношение на спорния имот.

След анализ на представените по делото справки-извлечения от Имотния регистър, въззивният съд е достигнал до следните констатации:

Исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД не е вписана нито по партидата на С. Б., нито по партидата на Б. Т.. Вписано е постановеното съдебно решение, но единствено по партидата на ищеца Б., персонална партида № 7198 от 24.06.2010 год. и имотна партида № 4713 от 24.06.2010 год.

Исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от друга страна, е вписана на 29.06.2006 год. по персоналните партиди на страните по предварителния договор, а именно ищцата А. З. и праводателката Б. Т.. Постановеното решение по спора е влязло в сила на 05.12.2006 год. и е отбелязано в графа „Условие“ под същия регистрационен номер от справката, под който е вписана и исковата молба. Отбелязването е извършено на 21.02.2007 год. – т. е. в законоустановения 6-месечен срок и има действие, считано от вписването на исковата молба.

При така установените факти въззивният съд е споделил извода на районния съд, че вписването на постановеното решение в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предхожда по смисъла на чл. 113 ЗС вписването на решението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД /извършено едва на 24.06.2010 г./. Посочил е, че придобитите от А. З. права въз основа на влязлото в сила конститутивно съдебно решение остават незасегнати от последващото производство по отмяна на дарението в полза на нейната праводателка.

Във връзка с втората предпоставка за уважаване на предявения иск – упражнявано от ответниците Р. С. и Г. К. владение, въззивният съд е посочил, че то не се оспорва, поради което и правилно ревандикационният иск срещу тях е уважен и в осъдителната му част.

По отношение на ответницата К. А. претенцията за предаване на владението е отхвърлена с първоинстанционното решение, което не е обжалвано в тази му част.

При тези мотиви към обжалваното въззивното решение настоящият съдебен състав намира, че не се обосновават релевираните основания за допускането му до касационен контрол.

Във връзка с поставения първи процесуалноправен въпрос касаторите твърдят, че съдът не е изпълнил задължението си на решаваща инстанция по предмета на спора – да постанови решението си въз основа на всички правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимовръзка всички допустими, относими и представени своевременно доказателства, както и да изложи мотиви по своевременно релевираните доводи и възражения на страните. Оплакванията са за частично и едностранчиво обсъждане на събраните писмени доказателства и за необсъждане доводите, че: няма вписване, съответно отбелязване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по персоналната партида на Б. Т.; че е посочено постановено решение без да се съдържа информация на коя дата е извършено отбелязването му в СВп и без да са посочени индивидуализиращите му признаци; че не е обсъдено удостоверение с изх. № 212/ 23.08.2010 год. относно имотна партида № 4713; че не е обсъдено представеното по делото решение, с което е отменено дарението на имота в полза на праводателката на ищцата; че имало противоречие между данните, касаещи отбелязването на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като върху съдебното решение била поставена дата на отбелязването му в СВп, а в издадените от нея справки-извлечения липсвала такава.

Повдигнатият процесуалноправен въпрос е обуславящ за изводите на въззивния съд по предмета на спора, но не е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика, в това число и цитираните от касаторите – решение № 796 от 02.02.2010 год. по гр. д. № 1660/2009 год., I г. о., решение № 217 от 09.06.2011 год. по гр. д. № 761/2010 год., IV г. о., решение № 149 от 03.07.2012 год. по гр. д. № 1084/2011 год., III г. о. и др. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по всички посочени от касаторите доводи и възражения. Анализирани са вписаните в регистъра данни относно производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и постановеното по него съдебно решение, като изрично е прието, че извършеното отбелязване съдържа необходимата и достатъчна информация за наличието на разрешен между страните правен спор и неговия предмет, която създава възможност за всяко трето лице да се осведоми за неговия изход, като вписването е извършено надлежно по партидата на ответника и по начин, който предполага непосредственото му възприемане – т. е. по начин, годен да породи оповестително-защитния ефект на вписването. За датата на отбелязване на решението в регистъра е посочено, че същата се установява от положеното клиширано ръкописно изявление в горния десен ъгъл от първата страница на влязлото в сила решение, като това отразяване е отбелязано по идентичен начин както в представените от ищцата материали, така и в преписката на Агенция по вписванията. Прието е, че отбелязването е направено от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия по реда на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 2 от 21.04.2005 год. за воденето и съхраняването на имотния регистър, и поради това има материална доказателствена сила за датата, на която е извършено. Изрично е посочено и защо решението, с което е отменено дарението на имота в полза на праводателката на ищцата е непротивопоставимо – а именно, защото вписаните по-рано от нея права върху имота не се засягат от отмяната съгласно изричната разпоредба на чл. 227, ал. 5 ЗЗД. Що се касае до необсъждането на удостоверението за вписванията по имотната партида № 4713, съдът се е позовал на чл. 49 от Правилника за вписванията, който отдава приоритет на вписванията, извършени по партидите в регистъра, както и на факта, че към правнорелевантния период не е била въведена реалната система на вписванията, а те се извършват по персоналните партиди.

При така изложените съображения не може да бъде споделена тезата на касаторите за произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за съдържанието на мотивите към въззивното решение съгласно изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по поставените други два правни въпроса, касаещи надлежността на вписванията в имотния регистър съобразно Правилника за вписванията. В случая не се обосновава допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно - не е посочено от жалбоподателите с какво разглеждането на така повдигнатите въпроси би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, съответно за необходимостта от тълкуване на конкретна разпоредба от закона поради непълнота, неяснота или противоречие в нормативната уредба. Съгласно чл. 7 от Правилника за вписванията, вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги, които се образуват от подреждането на актовете по чл. 4. Редът на извършеното вписване, отбелязване или заличаване се определя по поредния номер на входящия регистър /чл. 34, ал. 2 от Правилника/, като всички актове по чл. 4 се подреждат във водените от Службата по вписванията книги по чл. 33 от Правилника. Същевременно с това, за справките по партидите изрично е посочено от законодателя, че в тях се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. След като съдът е установил, че в случая това изискване е изпълнено по начин, който да позволява непосредственото му възприемане /с посочване типа акт, тома, номера на акта, датата на вписването, предмета на съдебното производство, страните по делото и недвижимия имот – предмет на спора/, то изводът за надлежно отразяване в службата по вписванията на исковата молба и решението по гр. д. № 212/2006 год. на Районния съд в гр. Сливница е съобразен с действащата нормативна уредба, която е достатъчно пълна и ясна и не създава трудности в правоприлагането.

Въззивното решение не страда и от визирания в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК порок, тъй като не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито се констатира явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 339 от 01.06.2023 год., постановено по гр. д. № 896/2022 год. по описа на Софийския окръжен съд по постъпилата срещу него касационна жалба от Р. Г. С., Г. Г. К. и К. Д. А., чрез пълномощника им адв. Св. П.-К..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.