Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция дирекция "ОДОП"-Варна против решение 1660 от 24.06.2013 г., постановено от Административния съд -гр. В. по адм. д.501/2013 година.

С обжалваното решение, по жалба на Д. С. И. е отменен ревизионен акт (РА) 031202543/02.10.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение 832/04.01.2013 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна.

В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в касационното производство-Д. С. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор по делото.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността приема следното:

Предмет на контрол пред административния съд е РА, индивидуализиран по-горе, който е резултат на извършена ревизия на физическото лице по приложението на ЗДДФЛ за периода за 2007-2008 години. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като приходният орган е приел наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Органът по приходите е констатирал, че за процесните периоди направените разходи превишават получените приходи и направил извод за наличие на недекларирани доходи от ревизираното лице.Данъчната основа за облагане е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 от ДОПК, като относими критерии за...