Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 8207 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 4950/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-59/28.10.2013 г., издаден от Р. Б. - „началник отдел” и М. Д. – „главен инспектор” в Столична община, дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси”, потвърден с Решение № СО-РД-22-01-2/14.01.2014 г. на кмета на Столична община, В ЧАСТТА относно определените му задължения за такса битови отпадъци.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси” при Столична община изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че: с Решение № 5435/09.05.2016 г. по адм. д. № 8522/2015 г. Върховният административен съд е върнал за ново разглеждане жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № МДТ-РД-01-07-59/28.10.2013 г., в частта относно определените му задължения за такса битови отпадъци. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № МДТ-РД-01-16/28.03.2013г., издадена от– главен инспектор в сектор „Ревизионен контрол“ в дирекция „ПАМДТ“, оправомощена със Заповед № МДТ-6600-102/21.02.2013 г. на директора на дирекция „ПАМДТ“. В обхвата на ревизията са включени задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за ТБО за периода 01.01.2008г. – 31.12.2012г.

На 16.09.2013 г., е издаден ревизионен доклад № МДТ-2600-671, срещу който е подадено възражение, прието за неоснователно. Като възприели изцяло констатациите и мотивите в РД, началника на отдела в СО, възложил ревизията, и главният инспектор в СО, дирекция „ПАМДТ“, ръководител на ревизията, издали в срока по чл. 119, ал. 3 ДОПК процесния РА. Със същия са установени задължения за ТБО, както следва: за 2008 г. – 311 993, 74 лв., за 2009г. - 311 993, 74 лв., за 2010 г. – 110 497, 81 лв., за 2011 г. – 163 796, 71 лв. и за 2012 г. – 89 738, 23 лв. като са начислени лихви в общ размер от 364 098, 00 лв., които задължения са определени за притежавания от жалбоподателят недвижим имот с площ на 103 393 кв. м., находящ се в квартал 1а по регулационния план на София, местност [местност], [район]. В частта на установените за този имот задължения за ТБО РА е обжалван по административен ред пред кмета на СО, който с Решение № СО-РД-22-01-2/14.01.2014 г. го е потвърдил.

Ревизиращите органи са приели, че за посочения имот следва да бъдат определени задължения за ТБО, съответно: За 2008г. е установена ТБО в размер на 311 993, 74 лв., изчислени като 12 промила върху отчетната стойност на имота към 31.12.2007г. - 25 999 477.97лв., от които за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци - 4.2 промила или 109 197, 81 лв.; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 4.0 промила или 103 997.91 лв.; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 3.8 промила или 98 798, 02 лв.

За 2009 г. ТБО е определена в размер на 311 993, 74 лв., изчислени като 12 промила върху отчетна стойност към 31.12.2008г. - 25 999 477, 97 лв., от които за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци - 3.8 промила или 98 798, 02 лв.; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 4.2 промила или 109 197.81 лв.; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 4.0 промила или 103 997, 91 лв.

За 2008 и 2009 г. не е подавана от дружеството декларация по чл. 23, ал. 1 или по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУ.

За 2010 г. дружеството е подало декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУ, с която е заявило използване на 1 бр. контейнер с вместимост 1100 л. при честота на сметоизвозване един път седмично. С оглед на това ТБО е изчислена в размер на общо 110 497, 81 лв., от които за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 1300 лв., а за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 4.2 промила или 109 197, 81лв.

За 2011 г. - дружеството е подало декларация по 27, ал. 2 от НОАМТЦУ, с оглед на което ТБО е определена на 259 994, 78лв., изчислени като 6, 3 промила върху отчетна стойност към 31. 12.2010г. - 25 999 477, 97 лв. Задължението включва 2, 8 промила или 72 798, 54 лева за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и 3, 5 промила или 90 998, 17 лв. за поддържане чистота на териториите за обществено ползване.

За 2012 г. е подадена от дружеството декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУ за използване на 1 бр. контейнер с вместимост 1100 л. при честота на сметоизвозване един път седмично, с оглед на която е изчислено ТБО в размер на общо 89 738, 23 лв., като задължението включва: за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 1340 лв., а за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 3, 4 промила или 88 398, 23 лв.

За да определят ТБО в посочените размери, ревизиращите органи са приели, че съгласно заповеди на кмета на Столична община РД-09-2296 от 29.10.2007 г., № РД-09-4007 от 31.10.2008 г., № РД-09-1548 от 29.10.2009 г., № РД-09-1788 от 29.10.2010 г. и № РД-09-1822 от 31.10.2011 г., издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, имотите попадат в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за район „[район]“ и услугите за тях са действително предоставени. Позовали са се на изискани и предоставени от Столичен инспекторат актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за месец за всяко тримесечие по години за ревизирания период, обобщени констативни протоколи за съответни месец за всяко тримесечие, ежедневни констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности за седем дни от всяко тримесечие, както и на фактури за начислени разходи за услугите, извършени от фирмите-концесионери [фирма], [фирма], [фирма], [фирма].

При новото разглеждане на делото са събрани нови писмени доказателства – 5 броя договори, между СО и [фирма] и допълнително споразумение към един от тях, както и договор за концесия, подписан между СО и [фирма] и допълнително споразумение към него.

Въз основа на така установеното, от правна страна съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и с необходимо съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел за безспорно, че дружеството е придобило и е собственик на ревизираните недвижими имоти и като такъв се явява задължено лице за ТБО съгласно чл. 64 от ЗМДТ. Като безспорен е приет и фактът, че имотите попадат в обхвата на строителните граници на [населено място], като 39 от тях са разположени в м. [местност] в кв. [жк], а останалите - в м.[местност] на кв. [квартал] в район [жк]. Имотите, находящи се в м. [местност], са разположени северно от бул. [улица] (бивша ул. Обиколна) и приблизително срещу номера [номер] и [номер], срещу блокове № [номер] и № [номер] от жк.[жк]. На базата на специалните знания, предоставени в проведена по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е посочил, че лице към бул. [улица] имат поземлени имоти с идентификатори [номер] и [номер], от които първият е с лице около 100м., а вторият - от около 9 метра. Не е оспорвано, че имотите са нерегулирани и незастроени, като второто обстоятелството се е установило и от показанията на разпита по делото свидетел - служител в Столичния инспекторат.

Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд е счел, че имотите попадат в обхвата на районите, определени от кмета за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а доколкото собствения на дружеството нерегулиран имот има излаз към бул. [улица], по който се осъществява сметосъбиране и сметоизвозване, и на него пред намиращите се срещу имота жилищни блокове са разположени съдове за сметосъбиране, които са действително обслужвани, следва да се приеме, че са изпълнени условията за събиране за ТБО в частта по първия компонент и същото е дължимо за 2008 г., 2009 г., 2010 и 2012 г. Доколкото за 2011 г., дружеството е подало декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУ, такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е начислена. По отношение размера на таксата, същият е правилно определен пропорционално в промили на база отчетна стойност на имотите.

По отношение на втория компонент на ТБО - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е посочил че бул. [улица] е включен за зимно и лятно поддържане съгласно оперативен план. От представените по делото констативни протоколи за установяване количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности за район "[жк]", съдът е установил предоставянето на услугата ръчно метене по годишна задача, а въз основа на актовете за установяване, извършването и заплащането на натурални видове работи по месеци, в които са отразени вида на услугите, свързани с уличното почистване в района - ръчно метене, машинно метене и миене на улици с масов транспорт, улици с обществена значимост и вътрешни квартални улици. По отношение размера на ТБО в частта относно компонента "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", същата законосъобразно е изчислена съобразно определените в съответните решения на СОС промили при основа, отчетната стойност на недвижимия имот.

По отношение на третия компонент на ТБО - за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, съдът е приел, че от представените договори еднозначно и безпротиворечиво се установява, че за дейността по обезвреждане на битови отпадъци, генерирани на територията на СО, в т. ч. и на район [жк]", общината е използвала и съответно е разполагала с депа и съоръжения. Реалното изпълнение на тези договори, е удостоверено с приложените по делото месечни актове, съдържащи количеството на депонираните отпадъци и фактури за изплатените суми по предоставените на общината услуги по договорите за депониране на отпадъци. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ постановява, че данъчно-задължени лица са именно собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2020 г.), ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2020 г.) е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва изводът относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия, че тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ и че той реално е предоставил определените видове услуги.

Правилно съдът е съобразил Заповед № РД-09-2296 от 29.10.2007 г. на кмета на СО относно границите на територията на район [район], в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2008г ., Заповед № РД-09-4007 от 31.10.2008 г. на кмета на СО относно границите на територията на район [район], в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 г.,Заповед № РД-09-1548 от 29.10.2009 г. на кмета на СО, относно границите на територията на район [район], в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г.,Заповед № РД-09-1788 от 29.10.2010г. на кмета на СО относно границите на територията на район [район], в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г., Заповед № РД-09-1822 от 31.10.2011 г. на кмета на СО, относно границите на територията на район [район], в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г.,както и предоставеното заключение на вещото лице по проведената и неоспорена по делото експертиза, видно от която организирано сметосъбиране и сметоизвозване се извършва на територията, разположена южно от бул. [улица] и по самата улица, като процесните имоти са разположени северно от бул. [улица], приблизително срещу номера [номер] и [номер], срещу блокове № [номер] и [номер] от ж. к. [жк]. От представените по делото доказателства се установява, че за ревизираните периоди 2008 - 2012 г. са предоставени съдове с вместимост 1100 л. с ежедневна кратност на извозване, които са разположени пред бл.[номер] вх.[номер] (2 бр), и вх. [номер] (2 бр.) и пред бл.[номер] вх.[номер] и вх. [номер](4 броя). Съдът се е позовал и на даденото в хода на извършената насрещна проверка становище от началника на Районен инспекторат - [район],от което следва, че за периода 2008 - 2012г. е предоставена услугата сметосъбиране и сметоизвозване, като се посочва, че имотът се намира в сектор 4 на [жк], а местността [местност] е в близост до улица с масов градски транспорт (бул. [улица]), която е включена за зимно и лятно поддържане съгласно оперативен план.

При установеност на границите, в които се извършва предоставяне на услугата от страна на общината, следващ елемент от фактическият състав на задължението за заплащане ТБО по посоченият компонент се изразява в реалното предоставяне на услугата. Същото се установява от представените пред първата съдебна инстанция актове за установяване извършването и заплащането на натурални видове работи за съответните месеци с отразено в тях битово и улично сметоизвозване, съобразно брой наряди, видове съдове („бобри" и „меви") и тяхното количество, ежедневните констативни протоколи, удостоверяващи количествата изпълнени дейности в сектор 4 на район [жк], и обобщените констативни протоколи, както и сключените от общината договори, извършени плащания и приложени по делото фактури.

В този смисъл и отчитайки факта, че поради подадена от дружеството декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУ за 2011 г., такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е начислена, правилно съдът е приел за установена дължимостта на ТБО по компонента сметосъбиране и сметоизвозване.

При преценка правилността на извода за дължимост на ТБО по компонента - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, следва да се отбележи, че условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ. От съдържанието на разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ (в приложимата редакция) следва изводът, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. В тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Релевантни в тази връзка са представените от ответната страна Заповеди № РД-09-2296 от 29.10.2007 г, № РД-09-4007 от 31.10.2008 г., № РД-09-1548 от 29.10.2009 г., № РД-09-1788 от 29.10.2010 г. и № РД-09-1822 от 31.10.2011 г., видно от които услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване се предоставят както за имотите, попадащи в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, така и за имотите, които са извън тях, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция). Обжалваният съдебен акт, в тази си част, е мотивиран и с анализа на представените по делото констативни протоколи за установяване количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности за район „[район]", от които е видно предоставянето на услугата ръчно метене по годишна задача, а в актовете за установяване извършването и заплащането на натурални видове работи по месеци са отразени вида на услугите, свързани с уличното почистване в района - ръчно и машинно метене и миене на улици с масов транспорт, улици с обществена значимост и вътрешни квартални улици.

По аналогичен начин и с оглед нормата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ (в приложимата редакция), за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации не се дължи такса, когато няма такива. Съдът правилно е установил действително престиране на услугата от страна на общината, което се подкрепя и от представеният пред съда договор от 30.03.2007 г. с предмет: „следексплоатационни дейности на депото за неопасни отпадъци, кв Суходол; рекултивация на втори етап на депото; депониране на битови отпадъци",сключен между С. О, като възложител и [фирма], като изпълнител на дейностите, със срок на действие на договора до края на 2009 г., като с договор от 22.12.2008 г.,отново между същите страни СО е възложила за срок от 36 месеца, извършване на услугите - предварително третиране на твърди битови неопасни отпадъци, включващи сепариране, транспортиране и оползотворяване на отпадъци, генерирани на територията на СО преди тяхното депониране. Съдът е приел и представените договори от 07.07.2009 г. за изграждане и експлоатация на първи етап на депо Суходол, договор от 08.08.2012 г. относно осъществяване на комунални услуги в депо Суходол. От представените договори и приложените по делото месечни актове, съдържащи количеството на депонираните отпадъци и фактури за изплатените суми по предоставените на общината услуги по договорите за депониране на отпадъци, се налага еднозначният извод, формиран и от първоинстанционния съд, а именно, че дейността по обезвреждане на битови отпадъци, генерирани на територията на район [район]", е реално осъществена, поради което и установената дължимост на ТБО по посоченият компонент – законосъобразна.

Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба бланкетно е посочено като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да са изложени конкретни оплаквания в тази насока поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, съдът не следва да обсъжда този твърдян порок.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8207 от 20.12.2016 г. по административно дело № 4950/2016 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.