Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. Б., в качеството на [фирма], ЕИК :[ЕИК], против Решение № 2151/05.12.2017 г., постановено по административно дело № 2813/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16002115008367-091-001/04.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 726/24.10.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” гр. П..

В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се правните изводи на съда относно отразените в разходната част на физическото лице суми, осчетоводени по сметка 499 – Други кредитори, като се твърди, че не се установя тези суми да са внесени от лицето, предвид отсъствието на счетоводен регистър и надлежно съставени счетоводни документи. Твърди се наличие на парично салдо в началото на 2009 г. в размер на 400 000 лева, получени в заем от [фирма]. На следващо място се оспорва извършеното преобразуване на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10 ЗКПО с осчетоводени разходи по фактури, като се твърди, че ако не се признае този разход, то не следва да се признае и размера на включения във финансовия резултат приход от реализацията на резултатите от услугите. Изложени са съображения за неправилно определени с ревизионния акт задължения за ДОО и ЗО върху установените средства с неустановен произход на основание чл. 124а ДОПК, тъй като не било доказано, че тези средства представляват доход от трудова дейност. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което изцяло да се отмени ревизионния акт.

Касационната жалба се поддържа от...