Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя Р. Е. А., против Решение №3350 от 17.05.2017г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 4178 по описа за 2016г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № №Р-22001415004180-091-001/22.12.2015г., на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП –София, потвърден в оспорената част с Решение №515/29.03.2016г. от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, в частта му на установени публични задължения както следва : ДДС за м. 01 и 02.2015г. в размер общо на 5 994лв. поради отказан данъчен кредит по пет фактури, издадени от [фирма] с предмет гориво-смазочни материали и резервни части; корпоративен данък за 2014г. в размер на 13 401лв. главница и 1 372, 44лв. лихви поради непризнат разход за данъчни цели в размер на 134 010лв. и окончателен данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ общо в размер на 12 386, 87лв. за 20014 и 2015г.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част и в частта за разноските е необосновано, противоречи на материалния закон и при постановяването му са допуснати съществен нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в игнориране на всички писмени доказателства и заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи. Неправилно са преценени събраните гласни доказателства, които установяват автентичността на писмени доказателства от значение за изхода на спора. Необосновани са фактическите изводи на съда за недоказана реалност на процесните доставки, включително и тези, по които не са признати разходи. Непредставянето на доказателства от страна на доставчиците, както и липсата им на обезпеченост да извършат доставките, не са основания за отказ на право на данъчен кредит. Излагат се конкретни оплаквания, свързани с фактурите на всеки един доставчик. В частта по ЗКПО, съдът потвърдил установените задължения като не съобразил, че органите по приходите механично пренесли мотивите за отказ на данъчен кредит по ЗДДС, за да откажат и признаване на разходи, което е в нарушение на съдебна практика на Върховния административен съд. Липсват мотиви за некредитиране на заключението на счетоводната експертиза. Органите по приходите нарушили принципа за съпоставимост на приходите и разходите като обложили брутния приход от продажбите на стоката, за придобиването на която отказали разходи, а съдът потвърдил това нарушение.
Иска се отмяна на решението в посочената част и отмяна на РА в тази част, както и присъждане на разноски.
[фирма] е подало и частна жалба против същото решение в частта му, имаща сила на определение, с която е оставена без като разглеждане недопустима жалбата на дружеството срещу РА в частта, относно непризнаване реалност на доставки от [фирма] за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2014 г.; от [фирма] за данъчни периоди м. 10, м. 11 им. 12.2014г. и относно доставките по фактури за данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2015г. от [фирма], като за посочените периоди не са определени задължения.
Ответникът по касационната и частна жалби – ДД”ОДОП” София, чрез юрк.М., оспорва жалбите.
Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частната жалби и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК относно касационната жалба, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:
Не е било спорно пред АС, че през ревизирания период дейността на РЛ е свързана с търговия на отпадъци от черни и цветни метали. За целта дружеството разполага с разрешително №16-ДО-173-00/17.05.2013 г., издадено от директора на РИОСВ гр. П. да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка с местонахождение [населено място] с площ от 3 000, 00 кв. м. 1.По частната жалба. Жалбата е неоснователна.
В жалбата по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“/стр. 97 от делото на АССГ/ от името на ревизираното дружество изрично е заявено, че РА не се обжалва в частта по отношение на непризнаване на реалност на доставки от [фирма] за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2014 г.; [фирма] за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2014 г. и по доставките от [фирма] за данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2015 г.
Заявлението в жалбата до първоинстанционния съд, че се обжалва по съдебен ред РА и в посочената част не променя правилния извод на първоинстанционния съд, че оспорването на РА по адмнистративен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването му пред съда /чл. 156, ал. 2 от ДОПК/. 2.По касационната жалба. 2.1.По ЗДДС
Предмет на оспорване пред АССГ в тази част на РА е било непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 994, 00 лв. за данъчни периоди м. 01 и м. 02.2015 г. по 5 фактури /№154/07.01.2015 г., №161/12.01.2015 г., №167/19.01.2015 г., №169/23.01.2015 г. и №174/26.01.2015 г./ издадени от [фирма] с предмет на доставка „ГСМ ” и „резервни части” на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС. Решението в тази част е правилно.
Процесните пет фактури с предмет гориво-смазочни материали и резервни части, заедно с придружаващи ги складови разписки, приемо-предавателни протоколи са представени едва с жалбата до първоинстанционния съд без никакво обяснения за късното им представяне /особено на фактурите/. Всички тези доказателства са оспорени относно автентичността на подписа на издателя, посочен в тях - управителя на фирмата доставчик.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че доказването на оспорената автентичност е в тежест на ревизирания получател. Събраните в тази връзка гласни доказателства на свидетеля Г., представил се като пълномощник на фирмата – доставчик, са подробно анализирани от съда в съвкупност с всички други събрани доказателства. След направения конкретен и прецизен анализ и констатираните противоречия в показанията на свидетеля и другите доказателства, съдът обосновано е приел, че автентичността на документите не е доказана и доколкото се отнася до автентичността на процесните фактури налице е основане по чл. 71, т. 1 ЗДДС за отказ на претендираното право на данъчен кредит.
Отделно от това, съдът с право е приел, че съдебно-техническата експертиза е проверила и сравнила наличните количества ГСМ в транспортните средства една година и девет месеца след датите на протоколите за зареждане, което не доказва, че фактурираните ГСМ и гуми са доставени от посочения във фактурите доставчик, в посочените количества и на посочените дати, а съдебно-счетоводната експертиза потвърждава безспорния факт на осчетоводяване на фактурите от ревизираното лице. Това прави неоснователни касационните оплаквания за липса на мотиви относно експертизите и за необоснованото им игнориране.
Първонистанционният съд не е потвърдил претендираното право само поради неоткриването на доставчика, нито поради недоказаната му техническа и персонална обезпеченост да извърши доставките, като е подчертал, че тези факти са само косвени доказателства в подкрепа на фактическия извод, че процесните фактури на отразяват реални доставки от посочения в тях издател. 2.2. По ЗКПО.
Органите по приходите са констатирали, че през отчетната 2014г. при определянето на счетоводния финансов резултат на дружеството участват фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], за които в хода на извършено предходно ревизионно производство, както и в процесното ревизионно производство е установено, че доставките не са реално извършени. Издадените фактури от посочените дружества са заведени в счетоводството на ревизираното лице по дебита на сметка 304 „Стоки“ /скрап от черни и цветни метали/. При изписването им са извършени записвания по дебита на сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“, съответно по кредита на сметка 304 „Стоки“. С отчетната стойност на продадените стоки е извършена корекция /увеличение/ на декларирания счетоводен финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
След подробен и пълен анализ на всички събрани доказателства, административният съд и в тази част на спора е направил обосновани фактически изводи за недоказано извършване на фактурираните доставки на цветни метали и скраб, по които са отказани разходи.
С основание съдът е приел, че нито по време на ревизията, нито при оспорването на РА са представени доказателства за наличието на възможност при доставчиците да прехвърлят на жалбоподателя собствеността върху фактурираните значителни количества метални отпадъци. Няма доказателства за произхода на тези отпадъци (десетки тонове скрап). Съгласно сертификатите, подписани от представляващите дружествата-доставчици, става дума за отпадъци от дейността на дружествата, а такава не е установено да е била извършвана. Липсват доказателства за фактическото предаване на отпадъците. При това, липсва основание за извод, че фактурите отразяват действителни данъчни събития, което е основание да се откаже декларирания разход по тях.
При тези фактически установявания, законосъобразно на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО съдът е потвърдил отказа за признаване за данъчни цели на счетоводно отразените за 2014г. разходи общо в размер на 134 010, 00 лв. по тези фактури.
Неоснователно е касационното оплакване за наличие на съдебна практика на Върховния административен съд, съгласно която реалното извършване на доставките, по които са декларирани разходи е без значение за признаването на разходите по ЗКПО.
Настоящият състав на касационната инстанция не споделя принципното оплакване в касационната жалба, че съдът незаконосъобразно потвърдил нарушение, от страна на органите по приходите, на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, изразяващо се в облагане на брутния приход от продажбите на стоката, за придобиването на която отказали разходи. Не е доказана връзка между извършените от ревизираното дружество продажби и процесните разходи, чиято реалност не е доказана, за да се извършва съпоставката, съгласно посочения основен счетоводен принцип.
2.3.По чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ.
В тази част на касационата жалба липсват каквито и да било касационни оплаквания.
В съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че РА в тази част е законосъобразен. Става дума за начислени, но невнесени или частично внесени задължения по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица за брутните доходи, придобити при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г” от ЗДДФЛ и съответно начислени на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ лихви за невнесените в срок суми. Тези задължения са установени по декларация от ревизираното лице, а по делото не са ангажирани доказателства, че са били платени в срок, поради което се дължат с лихва за забава.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, изложени в жалбите и следва да остане в сила като на ответника в настоящото производство се присъдят 1 800лв. юрисконсултско възнагражение.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3350 от 17.05.2017г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 4178 по описа за 2016г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя Р. Е. А., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП 1 800лв. юрисконсултско възнагражение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.