Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Б., чрез процесуалния си представител адв. Вл. Д., против решение № 1344/30.06.2016 г. постановено по адм. дело № 900/2016 г. от Административен съд - Пловдив, с което жалбата му против заповед рег. № 444з-40/02.03.2016 г. на началника на [номер] РУ при ОД на МВР [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и целта на закона. Моли да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав и алтернативно - да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена.

Ответникът – Началникът на [номер] РУ при ОД на МВР [населено място] не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед рег. № 444з-40/02.03.2016 г. на началника на [номер] РУ при ОД на МВР [населено място], с която на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 6 вр. чл. 199, ал. 2 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на младши инспектор Г. Д. Б., старши полицай в група „ООР“ на сектор „ОП“ към [номер] РУ при ОД на МВР [населено място], считано от...