Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител юрк. Вл. В. и по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Д. срещу решение № 5449/28.07.2016 г. постановено по адм. дело № 12034/2015 г. от Административен съд София-град (АССГ).

Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като противоречащо на приложимия материален закон и необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Претендира се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответните страна – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрк. П., изразява становище за неоснователност на касационните жалби на двете търговски дружества.

Ответната страна – И. С. С. /името И. е по данни на личната карта, копие от която е приложена по делото – л. 73/ не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването по жалбите на [фирма] и на [фирма] срещу решение № Ж-179/06.11.2015 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което на [фирма] е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лв. за нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗЗЛД, а на [фирма] - имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗЗЛД...