Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление на Националната агенция по приходите, против Решение № 3784 от 06.06.2017 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 4948 по описа за 2016 г., с което по жалба на В. С. Д. е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1500155 от 02.02.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 493 от 25.03.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София и преписката върната на компетентния орган по приходите при ТД на НАП – София за произнасяне по Искането за прихващане или възстановяване с вх. № 10 – 94 – 03 – 761 от 27.12.2013 г. на В. С. Д..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда относно липсата на кумулативно предвидените предпоставки по чл. 13, ал. 2 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) с К. Ш, при наличието на които възнагражденията, получени от В. С. Д. за работа по трудов договор, извършвана в Швеция се облагат в Р България, както и относно предпоставките на чл. 76 от ЗДДФЛ за право на ползване на данъчен кредит относно получени доходи във връзка с полаган труд от същата в САЩ. Претендира се отмяна на обжалваното решение на АССГ и вместо него отхвърляне на жалбата на В. С. Д. срещу издадения АПВ.

Ответницата по касационната жалба - В. С. Д., чрез адв. Е. Е., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АССГ. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради следното:

Предмет на обжалване пред АССГ е бил АПВ № 1500155 от 02.02.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 493 от 25.03.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с който по искане вх. № 10 – 94 – 03 – 761 от 27.12.2013 г. на В. С. Д. е отказано възстановяване на удържан данък върху доходите на физическите лица в размер на 26 208, 60 лв., деклариран с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г.

За да отмени обжалвания АПВ, АССГ е приел за безспорно установено по делото, че В. С. Д. през цялата 2007 г. е престирала труд извън територията на Р. Б, както следва: от 01.01.2007 г. до 15.06.2007 г. в САЩ, на база на сключено допълнително споразумение към трудов договор и от 15.06.2007 до 31.12.2007 г. в Швеция, на базата на подписано писмо за разбирателство. Въз основа на тези факти, съдът е обосновал извод, че Д. е пребивавала в Швеция общо 199 дни, а останалите от годината 166 дни е пребивавала в САЩ, поради което са неверни доводите на органите по приходите, че престоят на Д. в Швеция е по – кратък от 183 дни.

На основание даденото в чл. 4 от ЗДДФЛ определение за местно лице, АССГ е обосновал извод, че В. Д. не е местно лице за България през 2007 г., независимо, че има постоянен адрес в страната, тъй като същата не е пребивавала в страната повече от 183 дни, а центърът на жизнените й интереси през година е свързан с работата й в САЩ и Швеция.

На следващо място, АССГ е приел за безспорно установено, че В. Д. е в трудово правоотношение с [фирма] и същото е внасяло авансови вноски по изплатените и възнаграждения за цялата 2007 г., когато реално е престирала труда си към - [фирма] (01.01.2007 г. – 15.06.2007 г. ) и [фирма] (15.06.2007 г. – 31.12.2007 г.), както и че българското дружество е префактурирало изплатените възнаграждения на другите две.

При тези факти, АССГ е обосновал правни изводи относно получени доходи от източник К. Ш, че неправилно органите по приходите отказват да приложат разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СИДДО с К. Ш, като се позовават на изключението по ал. 2 на чл. 13 от същия договор. Посочва, че първото кумулативно условие за приложението на чл. 13, ал. 2 от СИДДО с Швеция е местно лице да пребивава в Швеция за период, ненадвишаващ общо 183 дни, което в случая не било налице с оглед установеният период на пребиваване от 199 дни. Приема, че в случая е приложимо правилото на чл. 13, ал. 1 от СИДДО с Швеция, което гласи, че доходи от работа по трудов договор са заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава освен ако работата се извършва в другата договаряща държава, а ако работата се извършва там, полученото възнаграждение може да се облага в тази друга държава. Позовава се и на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която доходите от труд, положен в България, са от източник в Р. Б, а ал. 11 (към процесния период 2007 г., и ал. 12 понастоящем) на същата разпоредба регламентира, че при определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид, поради което приема, че изплащането на доходите в Р България е ирелевантно. Приема, че са налице писмени доказателства за деклариране на доходите от оспорващата пред швейцарските данъчни органи и облагането им в Швеция. По изложените съображения, АССГ е приема, че на В. Д. се дължи възстановяване на надвнесен данък за 2007 г. в размерите, декларирани по подадена от нея ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г.

Относно получени доходи от източник САЩ, АССГ е приел, че в хода на съдебното производство е представен документ, издаден от данъчните власти на САЩ, в който е посочено, че Д. има идентификационен номер на данъкоплатеца – [номер], както и внесените от нея данъци. Приел е, че представеният документ доказва платен в САЩ данък, каквото е изискването а чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ в редакцията към 2007 г., поради което неправилно данъчните органи отказали на Д. да упражни право на данъчен кредит на основание приложимата разпоредба на чл. 76 от ЗДДФЛ, поради липса на СИДДО между България и САЩ за процесния период 2007 г. Решението е правилно.

Правилно фактическата обстановка е установена от първоинстанционния съд относно безспорните и спорни между страните обстоятелства.

По делото не е имало спор, че В. Д. е в трудово правоотношение с [фирма] и същото е внасяло авансови вноски по изплатените и възнаграждения за цялата 2007 г., когато реално е престирала труда си извън територията на Р. Б, както следва: от 01.01.2007 г. до 15.06.2007 г. в САЩ към - [фирма], на база на сключено допълнително споразумение към трудов договор и от 15.06.2007 г. до 31.12.2007 г. в Швеция към [фирма], на базата на подписано писмо за разбирателство, както и че българското дружество е префактурирало изплатените възнаграждения на другите две.

Правилно административният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ, приемайки, че доход от източник в страната е доход от труд, положен на територията на Р. Б, като мястото на плащане не е определящо за източника на доходите. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с К. Ш, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. А ако работата се извършва там, полученото възнаграждение може да се облага в тази друга държава. В случая не е било спорно наличието на трудово правоотношение между В. Д. и българското дружество, преотстъпването на й на шведското дружество като работник и полагането на труд от 15.06.2007 г. до 31.12.2007 г. в Швеция, поради което обосновано АССГ е приел, че предпоставките за прилагане на чл. 13, ал. 1 от СИДДО с Швеция са налице.

Спорен е бил въпроса дали е налице изключението по чл. 13, ал. 2 от СИДДО с Швеция, съгласно която разпоредба, независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за работа по трудов договор, извършена в другата договаряща държава, се облага само в първата държава, ако:

а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, и

б) възнаграждението е платено от или от името на работодател, който не е местно лице на другата държава, и

в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата държава.

Правилно съдът е приел, че по делото не е доказана първата от посочените предпоставки по чл. 13, ал. 2 от СИДДО с Швеция, тъй като е безспорно установено, че за периода от 15.06.2007 г. до 31.12.2007 г. – период надвишаващ 183 дни, В. Д. е пребивавала в Швеция и престирала труд към [фирма].

С оглед изложеното обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че доходът се облага и е обложен /съгласно представените доказателства за това/ в Швеция, а оспореният АПВ, с който е отказано възстановяване на удържан данък върху доходите на физическите лица, деклариран с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. относно получени доходи от източник К. Ш е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на приложимите разпоредби на чл. 13 от СИДДО с Швеция.

Относно получени доходи от източник САЩ, правилно АССГ е приел, че намира приложение нормата на чл. 76 от ЗДДФЛ, тъй като за процесния период не е налице влязло в сила СИДДО между Р България и САЩ, а съгласно цитираната разпоредба при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.

Спорен пред първоинстанционния съд е бил въпроса дали са налице доказателства за платен в САЩ данък, каквото е изискването на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ в редакцията към 2007 г.

Правилно АССГ е приел, че от представения в хода на съдебното производство документ, издаден от данъчните власти на САЩ, с легализиран превод на български език, които не е оспорен по предвидения процесуален ред се установява, Д. има идентификационен номер на данъкоплатеца – [номер], както и размера на внесените от нея данъци. Обосновано на събраните доказателства съдът е приел, че представеният документ доказва платен в САЩ данък, каквото е изискването а чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ в редакцията към 2007 г., поради което неправилно данъчните органи при определянето на данъка върху дохода на Д., като местно физическо лице са и отказали право на данъчен кредит за платените данъци в САЩ.

С оглед изложеното, не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение на АССГ и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3784 от 06.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4948 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.