Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от пълномощник на З. И. К.-И. от [населено място], срещу решение № 8246/21.12.2016г., постановено по адм. дело № 7082/2015 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена, по жалба на Областен управител на област С., заповед № РД 50-52/23.06.2015г. на Гл. архитект на район [район]- СО, за одобряване на изменение на ПУП-ПР за кв. [номер], м. [местност], изменя се регулацията на УПИ [номер]-за жс и УПИ [номер], като за ПИ № [номер] се образува нов УПИ [номер] и се обособяват два нови УПИ [номер]-за жс и УПИ [номер], по кафявите линии, зелените цифри и букви, съгласно приложения проект и изменение на ПЗ за кв. [номер], попадащ в група смесени многофункционални устройствени зони - "Смф", със свободно три и пет етажно застрояване, по червените линии, букви и цифри, съгласно приложения проект.

В съдебното заседание жалбата се поддържа чрез адв. Т. М., по мотивите, изложени в нея. Решението се счита недопустимо, като постановено по недопустима жалба, а също и след смъртта на един от жалбоподателите, поради което същото следва да бъде отменено и върнато на Административен съд София-град, за ново разглеждане. Алтернативно се иска отмяната му като неправилно. Представя се списък на разноските по чл. 80 ГПК, заедно с доказателства за изплащането им, които моли да бъдат присъдени. От ответните страни:

Областният управител на Област С., се представлява се от юрк. И. Т., който оспорва касационната жалба, настоява като правилно, решението да се остави в сила. Сочи, че Областният управител на област С. се легитимира като собственик с АДС, който не може да се оспорва в административното производство. Претендира разноските, заплатени за особен представител.

Главният архитект на район [район] при С. О, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Т. Т. Т., П. Г. Л., Т. И. Г. и Д. Д. К., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Д. Т. С., редовно призована, не се явява, представлява се от особен представител - адв. А. Н., която не оспорва касационната жалба - изцяло се споделят изложените в нея съображения, освен това решението на административния съд е постановено по отношение на починало лице, по който начин недопустимо са изключени от производството неговите наследници.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, не се споделят възраженията за недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, (наследник на починалата на 13.07.2016г. Т. Т. К., един от собствениците на процесния, възстановен с решения на ПК- [община] и ОСЗ при община [район] имот, съгласно нот. акт № [номер]/2008г. и лице от заявителите за издаването на заповедта), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, с негативен за нея резултат. Разгледана по същество, същата е основателна.

Не се споделя оплакването за недопустимост на решението и допуснати от съда процесуални нарушения по чл. 154, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1 АПК, поради това, че е постановено по отношение на починало лице. В процеса Т. К. е била представлявана от адв. М., явила се в последното по делото с. з. на 20.09.2016г., представила писмена защита и от нейно име. Явно и пълномощникът не е бил своевременно уведомен за настъпилата преди малко повече от два месеца смърт на доверителката й, съдейки по становището за приключване на съдебното дирене, не са представени доказателства, които да послужат като основание за заличаване и конституиране на наследниците, не е поискано спиране или поне отлагане на делото за представянето на такива. Без надлежно известяване за настъпила смърт на страна в хода на процеса, на 21.12.2016г. съдът е постановил решението си, след което е преклудирана възможността за предприемане на процесуални действия - фактът е станал известен едва при съобщаването на съдебния акт, като след разпореждане на съда и изискване на удостоверение за наследници, същите са били известени за постановяването му. Пред настоящата инстанция са конституирани като страни и правата им не са нарушени.

За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е посочил, че сезиращата го жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, участник в производството. За да приеме наличие на правен интерес за Областния управител да оспори заповедта, е посочил, че същият се легитимира с Акт за частна държавна собственост от 1999г., представен и приет по делото, в който е вписано на 09.02.2007г., на основание чл. 73 ЗДС, решение за възстановяване на ПИ от ПК, но липсва разпореждане за отписване на този имот от актовите книги и АДС. Съставът е констатирал, с оглед изводите в приета СТЕ, установила фактически грешки при изработване на ИПРЗ на УПИ (че проектът не е изработен върху последната и актуална кадастрална основа, при наличие на технически грешки, грешки в КП и пр.), а във връзка с приетата допустимост на жалбата е направил и констататацията, че липсва съгласие на всечки собственици на имота, предмет на изменението на плана, поради което е прието нарушение на чл. 134, ал. 2 т. 6, вр. чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ при издаването на процесната заповед на главния архитект отм. енително основание по чл. 146, т. 4 АПК.

Решението е неправилно, следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Наличието на правен интерес за оспорване, като абсолютна процесуална предпоставка за произнасяне, следва да бъде установен по несъмнен начин. В случая това не е сторено. П. А. за ЧДС е издаден за целия кв. 19 по РП на м. [местност], с площ около 43 488 кв. м., като в т. 3 на заключението в. л. е посочило, че ПИ [номер] е в териториалния обхват на АДС/14.05.1999г., но само това не е достатъчно, при възстановена собственост и направено за това отбелязване в самия акт, с който се легитимира жалбоподателят. Доводът на съда, че липсва разпореждане за отписване на този имот от актовите книги, е неприемлив, както с основание се възразява, тъй като актуването и деактуването на имотите, държавна собственост, е дейност по тяхната регистрация и отчетност, която не рефлектира на правото на собственост. Именно с цел установяването на засегнат интерес, пълномощникът на жалбоподателя с нарочна молба е поискал назначаването на СТЕ, допусната и приета от съда, като изводите от нея са цитирани в самия съдебен акт, с т. от 1до 6. В същото време в заключителната част на експертизата в. л. е посочило, че на поставените въпроси би могло да се отговори едва "след като се извършат следните процедури" - да се поправи фактическата грешка по отношение на улицата - западна граница на имота, след като се издаде заповед за отмяна на Заповед № РД 50-52/23.06.2015г. (процесната)..., след издаване на нова заповед за изработване на проект за ИПРЗ върху последната кадастрална основа за процесния УПИ, одобрена със заповед № РД 50-37/20.04.2015г....".Освен това, в с. з. вещото лице-архитект е заявило, че някои от грешките "са вече отстранени", без да се конкретизира кои точно са грешките, кои от тях вече са отстранени и по какъв начин, за да се направи извода как те рефлектират на съответствието на акта със законовите изисквания.

Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на даден административен акт, такъв какъвто е издаден, като тази преценката не може да бъде обвързана от изпълнение на бъдещи действия, още повече - с условие за отмяна на процесния акт и издаване на нов... Страните не са оспорили това заключение, съдът не е назначил служебно ново, а го е възприел, отменяйки заповедта, което обаче е в състояние да стори само по допустима жалба. Последният въпрос е останал неизяснен, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. При новото разглеждане на делото следва да се назначи нова СТЕ, на която, с прецизиране на задачите, да се възложи проследяване историята на имота - от възстановято му, до издаването на акта, за да се даде отговор на въпроса кои са засегнатите с плана имоти, какво е предвиждането за тях, включително и за маломерно проектираните такива, (означени като ПИ [номер] - 46 кв. м., и ПИ [номер] - 62 кв. м. в заповед № РД 50-37/20.04.2015г.) и по отношение на които (и конкретно за УПИ [номер] - за озеленяване), жалбоподателят твърди, че е останал публична собственост, налице ли е идентичност по отношение на планоснимачните номера № [номер] и [номер] и пр. въпроси, относими към установяването на засегнат държавен интерес и допустимостта на подадената жалба. Едва след това би могъл да се направи извода нарушено ли е посоченото в акта правно основание.

Воден от така изложеното, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 8246/21.12.2016г., постановено по адм. дело № 7082/2015 год. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане, от друг състав на АССГ. Решението е окончателно.