Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по касационна жалба на К. Ц. А., от [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез процесуален представител - адв. М. от АК - Видин, против решение № 14 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 275/2016 г. по описа на Административен съд (АС) – Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 16-0953-000666/08.10.2016 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" ("ПП") към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Видин, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността".
Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - началник група в сектор "ПП" към ОДМВР - Видин, не ангажира становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли жалбата на К. Ц. А. срещу заповед за прилагане на ПАМ
№ 16-0953-000666/08.10.2016 г. на началник група в сектор "ПП" към ОДМВР - Видин, с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП е приложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността", решаващият съд е приел за осъществени описаните в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-0953-001510/08.10.2016 г. релевантни за спора факти, а именно: че на 08.10.2016 г. около 22, 45 часа, в [населено място], на [улица], на път втори клас № ІІ-11, жалбоподателят е управлявал л. а. "Фиат" "Браво", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Е. П. Д., като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест дрегер–7510". Връчен му е талон за медицинско изследване, на който с дата 09.10.2016 г. е отбелязано, че лицето не се е явило да даде кръв за алкохолна проба. Описаните фактически констатации са потвърдени и от разпитаните по делото свидетели В. Н. и С. Н., чиито показания съдът е кредитирал и приемайки за осъществена предпоставка по слисъла на чл. 171, т. 1, б. "б", ЗДвП, е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези (отказ за проверка с техническо средство и отказ да се даде кръв за медицинско изследване), поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ.
В настоящия казус пред АС – Видин е установен основният релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство при съществуващи индиции за шофиране в нетрезво състояние. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на показанията на свидетелите Н. и Н., първостепенният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Неоснователно е възражението на касатора, че изводите на съда са неправилни. Конкретни доводи в този аспект не се сочат, а от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон и установените административнопроизводствени правила. Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС, както и че е отказал да бъде тестван с техническо средство и не е дал кръвна проба, което се доказва от съставените официални документи. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката.
Неоснователен е и изложеният в касационната жалба довод, че в заповедта не е посочено точно коя хипотеза на чл. 174 ЗДвП е нарушена. Разпоредбата регламентира основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача, докато предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро ЗДвП е установен по надлежния ред отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. Без значение в настоящото производство е обстоятелството дали издаденото наказателно постановление е законосъобразно или не, т. к. двете производства имат различен предмет и цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ има преустановителен и превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността".
В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 275/2016 г. по описа на Административен съд – Видин. Решението е окончателно.