Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на консулско длъжностно лице в Посолството на Р. Б в [населено място], Ливан, срещу решение № 4640 от 11.07.2017 г. по адм. дело № 1000/2017 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменен негов отказ за издаване на виза от 08.11.2016 г., преписката е върната за ново произнасяне по депозираното на 20.06.2016 г. заявление от Т. А. А., гражданин на Ливан и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се твърди, че в представените по делото доказателства е посочен различен адрес на местоживеене на чуждия гражданин, констатирани са нередности в представения договор за наем, които са породили съмнение в административния орган за формално изпълнение на изискванията на закона. Допълнително се твърди, че на органа е предоставена информация от Държавна агенция „Национална сигурност”, че чужденецът с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността на интересите на българската държава, като в тази хипотеза административният орган няма нужда да сочи доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против обжалвания отказ за издаване на виза. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Т. А. А., гражданин на Ливан чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното:...