Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв.М. против решение № 1069/15.06.2017г., постановено по адм. д.№ 540/2017г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3252/12.12.2016 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП – Бургас.

В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед за налагане на ПАМ не е съобразена с целта на закона, с тежестта на извършеното нарушение и е незаконосъобразна. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт.

Ответникът - зам. директора на ТД на НАП гр. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

С обжалваното решение на Административния съд-Бургас, е отхвърлена жалбата на [фирма] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3252/12.12.2016г., издадена от зам. директора на ТД на НАП - Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 187 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП), за нарушаване на разпоредбите на чл. 185, ал. 1-5 от ЗДДС, във вр. с чл. 188 от ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ запечатване на обект - ресторант, находящ се в [населено място], [улица] за срок от един месец.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че при извършена продажба на 25.10.2016г. /който факт не се оспорва и се подкрепя от показанията на разпитания свидетел/ е издаден фискален бон е за сума 0.00 лв., въпреки че извършената продажба е за 8, 48 лв. Установено е, че оборотът от тази прдажба, която е единствената за деня до момента на проверката, не е отчетен от фискалното устройство. При преброяване на наличните пари в касата е установено, че има в повече 8, 50 лв., колко е извършената продажба. Прието е от съда, че твърденията на жалбоподателя за повреда във фискалното устройство не го освобождават от задължението му по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ - неиздаване на фискална касова бележка или бележка от кочан. Жалбоподателя е представилн протокол за посещение на клиент от [фирма], от който е видно, че е имало разлика при пресмятане на отстъпките, като в изолирани случаи, при големи суми се явява разлика в калкулираните суми, което води до сторниране/ корекции при фискалния принтер. В протокола е констатирана повреда, но случаят не е точно такъв, тъй като не се касае за големи суми. В протокола от извършената проверка от 25.10.2016 г., 8:50 часа се установява, че фискалното устройство работи нормално, според изискванията на нормативната уредба и е извършено единствено профилактика и сверяване на часовникa, т. е. не е констатирана повреда.

В случая административно-наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по отношение на търговеца, освен наложената с Наказателно постановление № 3252/12.12.2016 г. имуществена санкция в размер на 500 лв., е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - "запечатване на обекта, в което е констатирано нарушението, за срок от един месец". Съдът е приел, че са налице правните и фактическите основания, посочени от органа при издаване на оспорената заповед. Приел е, че административния орган -директора на ТД на НАП гр. Б. е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на ПАМ. Решението е правилно.

Неспазването на нормативното изискване за издаване на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, визирано в чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, е установено по безспорен начин, след осъществена проверка на обект ресторант, находящ се в [населено място], стопанисван от дружеството, резултатите от която са обективирани в ПИП № [номер] от 25.10.2016 г.

Административен съд-Бургас правилно е приел, че в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания, обуславящи издаването й.

В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание.

В случая с неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ "запечатване на обект", като съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност.

Административен съд-Бургас правилно е преценил, че административният орган е мотивирал и прилагането на максималния размер на ПАМ за срок от 30 дни. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /начина на организиране на отчетността от търговеца, значимост на охраняваното обществено отношение, превенция срещу извършване на ново нарушение/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Тези доводи, са относими към тежестта на нарушението, съответно към предотвратяването му и превенцията.

Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1069/15.06.2017г., постановено по адм. д.№ 540/2017г. по описа на Административен съд-Бургас. Решението е окончателно.