Съдебното производство е по чл. 208 АПК и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два касационни протеста на прокурори във Върховната административна прокуратура /ВАП/,съответно М.Б. и М.Б.,против решение № 2250/20.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3603/2017г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е отхвърлен протестът на втория касатор, уточнен с молба от 10.04.2017г., против разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Правилник за приложение на Закон за социалното подпомагане-ППЗСП/, /приет с ПМС № 243 от 05.11.1998 г., обн. ДВ, бр. 133/98г., посл. изменение ДВ. бр. 89 от 7 Ноември 2017г./, в редакция ДВ бр. 27 от 09.04.2010г., в сила от 09.04.2010 г. /, в частта "...14-дневен срок от завръщането му в страната".

В касационните протести са развити доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 14 ал. 7 от Закон за социалното подпомагане /ЗСП/ и на целите по чл. 1 ал. 2 т. 1 и 2 от този закон, съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Инвокирани са твърдения, че съдът неправилно приел, че при приемане на оспорената разпоредба била спазена нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА в относимата редакция, предвид липсата на посочени доказателства, обосноваващи този негов извод. На второ място касаторите формулират довод, че съдът не съобразил, че оспорената част на процесната разпоредба противоречи на разпоредбите на ЗСП, тъй като единствено в чл. 14 ал. 7 от този закон е предвиден срок, след изтичането на който се погасяват вземанията на лицата, имащи право да получат социална помощ, а в случай, че заявлението-декларация е подадено след атакувания 14 дневен срок, административният орган, спазвайки оспорената разпоредба,”не следва да отпуска еднократна помощ”,като по този начин, недопустимо - когато са налице предпоставките на чл. 17 ал....