O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4506

[населено място], 10.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: Д. Д.

Г. Н.

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4910/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Е. и Д. П. срещу решение № 806 от 30.06.2023 г. по в. гр. дело № 422/2023 г. на Варненски окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 4813 от 11.11.2019 г. по гр. дело № 7722/2019 г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявеният от касаторите срещу „Енерго – про продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците на дължат на ответника, всеки един, по сумата 2 703. 79 лв., или общо сумата 5 407. 58 лв. по фактура № 0279763782 от 14.05.2019 г., съставляваща начислена сума по корекционна процедура за периода: 30.03.2017 г. – 29.03.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с клиентски № 1100086886 и абонатен № 0100805237, като вместо отмененото решение е постановено ново решение, с което същият иск е отхвърлен изцяло като неоснователен и е реализирана отговорността на ищците за съдебно – деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторите - ищци поддържат в касационната си жалба, че въззивното решение е недопустимо в частта му, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 4 997. 58 лв. до сумата 5 407. 58 лв., в която част исковото производство е прекратено поради частичен отказ от иска с решение № 50198 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 4564/2021 г. на ВКС, Трето г. о., при което е осъществено произнасяне по съществото на спора въпреки десезирането на съда и наличието на влязъл в сила съдебен акт, постановен по същото, ползващ се със сила на пресъдено нещо. Твърдят, че в другата му част атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 183 ЗЗД) и при допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК) – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че въззивният съд не е обсъдил и не е съобразил при извеждане на фактическата страна по спора приетото от него заключение на техническата експертиза, с което се установява, че фактурираното процесно количество електрическа енергия е преминало през СТИ за период от 882 дни, от датата на монтирането му на обекта, а количеството потребена енергия за процесния едногодишен период е значително по-малко, конкретно посочена като число от съдебния експерт. Молят въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо в частта му, с която е налице произнасяне по частта от иска, по която има надлежен отказ, и отменено като неправилно в другата му част. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба освен горепосоченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на атакуваното решение, жалбоподателите релевират основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, преформулиран съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като посочи обосновано кои правнорелевантни факти приема за установени, както и да даде отговор на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК?, по който поддържа противоречие с решение № 13/02.02.2021 г. по гр. д. № 1530/2020 г. на ВКС, І г. о.; решение № 50271/21.02.2023 г. по гр. д. № 4931/2021 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 50065/16.05.2023 г. по гр. д. № 2337/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 50015/07.02.2023 г. по гр. д. № 1771/2022 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 50271/21.02.2023 г. по гр. д. № 4931/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и др.. Поставеният от касаторите въпрос досежно релевантния период, през който е потребена неотчетената поради неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ електрическа енергия, по настоящия иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, не осъществява изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за общо основание за допускане на касационния контрол, тъй като касае правилността на атакувания съдебен акт, съставлявайки оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, по която съдът ще се произнесе с решението си по чл. 290 ГПК, в случай, че касационната жалба бъде селектирана за допускане до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба - „Енерго – про продажби“ АД подава писмен отговор, в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред ВКС.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което тя е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск на наследодателя на касаторите срещу “Енерго – П. П. АД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 407. 58 лв., представляваща корекция за доставена електроенергия за периода 30.03.2017 г. – 29.03.2018 г., поради това, че е неясен начинът за определяне на периода от година назад, за който се претендира неплатената цена и поради това, че електроенергията не е реално потребена. В хода на процеса е починал първоначалния ищец Б. П., заместен от двамата си наследници по закон – касаторите, на основание чл. 227 ГПК, при равни права. Обжалваното в настоящото касационно производство въззивно решение е постановено след постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 50198 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 4564/2021 г. на ВКС, Трето г. о., с което по направен частичен отказ от иска е обезсилено на основание чл. 233 ГПК предходно въззивно решение по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 4 997. 58 лв. до сумата 5 407. 58 лв. и е прекратено в тази част исковото производство, а в останалата част същото въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за назначаване на техническа експертиза за изясняване на фактическата страна по спора.

Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия, регламентирано от ЗE, по което ищците в качеството си на клиенти дължат заплащане на ответника - продавач цената на реално потребената в обекта енергия. По спорния въпрос дали за ищците е възникнало задължение за плащане на процесната сума, формирана като разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода: 30.03.2017 г. –29.03.2018 г., е счел, че от писмените доказателства по делото и от заключението на комплексната техническа експертиза, прието от втория въззивен съд в изпълнение на указанията на ВКС по чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, е установено, че на 27.10.2015 г. в процесния обект е монтиран електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, т. е. бил е нов, следователно е бил с нулеви показания по всички тарифи; СТИ метрологично точно измерва цялата преминала през него електрическа енергия, включително потребената и неотчетена, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3; че е извършено неправомерно софтуерно въздействие – резултат от човешка намеса, причинило натрупване на показания в регистър 1.8.3., осъществено чрез препрограмиране на процесния електромер на 30.10.2015 г. в 19. 11 ч.; че ответникът не разполага с програма за обслужване на процесното СТИ, която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, и че отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3. е преминало действително през процесното СТИ, като е възможно да се достави/потреби през процесния период. Като е намерил за установено обстоятелството, че отчетеното количество електрическа енергия в скрития регистър на процесния електромер е реално потребено в процесния обект за процесния период е заключил, че ищците носят отговорност да заплатят цената му, при което предявеният отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен, за целия предявен размер от 5 407. 58 лв..

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Релевираното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК е осъществено. В атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по целия предявен иск, включително в частта му, в която е направен надлежен отказ от същия за сумата над 4 997. 58 лв. до сумата 5 407. 58 лв., по който с решение № 50198 от 21.12.2022 г. по гр. д. № 4564/2021 г. на ВКС, Трето г. о. по реда на чл. 290 ГПК е обезсилено на основание чл. 233 ГПК предходното въззивно решение и исковото производство е прекратено в тази част. При това положение в горепосочената част обжалваният съдебен акт е вероятно недопустим.

Поставеният процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обуславящ за крайния изход на делото, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване. По него е налице трайна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ІV г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г. о. на ВКС и др., вкл. цитираната от касаторите), според която въззивната инстанция дължи извършването на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства, вкл. съдебни експертизи, и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. В мотивите на обжалвания акт не се съдържа обсъждане и обосноваване защо не е кредитирано последното прието заключение на техническата експертиза в изпълнение на указанията на ВКС по чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК досежно обстоятелството, че преминалото през СТИ на процесния обект количество електрическа енергия е за целия период от монтажа му до датата на проверката, като за процесния едногодишен период е по-малко и е изчислено в размер на 12 649 kWh, като напротив приет е фактически извод, че цялото фактурирано количество от 30 566 kWh е потребено през процесния период, който не е мотивиран с конкретния доказателствен материал по делото. При това положение следва да се приеме за осъществено релевираното от касатора допълнително основание по правния въпрос и да бъде допуснат искания касационен контрол, за да бъде проверено дали даденото разрешение по него в обжалваното въззивно решение съответствие на горепосочената практика на ВКС, вкл. решение № 50271 от 21.02.2023 г. по гр. д. № 4931/2021 г. на ВКС, IV г. о..

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 806 от 30.06.2023 г. по в. гр. дело № 422/2023 г. на Варненски окръжен съд, ГО.

УКАЗВА на касаторите Е. и Д. П. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер по на 54. 08 лв., всеки един от двамата. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: