Образувано е по касационна жалба на ръководителя на местни данъци и такси (МДТ) при община [община] против решение № 225/04.05.2017 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 448/2016 г., с което е отменен мълчалив отказ за издаване на разпореждане за закриване на партида № [номер] по искане на [фирма].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, по съображения, че имотите, собственост на [фирма] не се намират в землището на [населено място] и жалбата против мълчаливия отказ е просрочена.

Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.

В представено по делото писмено становище на юрк. Ю. Р., касационният жалбоподател поддържа, че заповед № РД-18-43/06.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. С., в частта й, в която са одобрени землищните граници между община [община] и община [община] не е влязла в сила, а е предмет на висящ съдебен спор. Поради това счита, че не е налице промяна в землищните граници на двете общини, установени с Указ на Народното събрание съгласно Постановление № 274/18.07.1955 г. обв. в-к [наименование], бр. 7/23.01.1959 г. Навежда и довод, че по реда на ЗКИР не могат да се определят нови общински граници.

Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си представител юрк. Й. М. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение на АС - Пазарджик, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Ответникът по касация поддържа, че спорът относно землищните граници между община [община] и община [община] е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство е било налице към момента на подаване на искането за закриване на партидата за имотите, чието местонахождение е променено.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил мълчалив отказ на ръководителя на МДТ при община [община] да се произнесе по искане на [фирма] за закриване на партида № [номер].

За да отмени оспорения мълчалив отказ съдът е приел, че молбата за закриване на партида, открита за недвижими имоти въз основа на декларация по чл. 14 ЗМДТ е отправена до компетентния административен орган. Искането за издаване на акт, с който да бъде разпоредено закриването на партида е правно действие на собственика на имотите обратно на декларирането на имоти по смисъла на чл. 14 ЗМДТ. От данните по делото съдът е установил, че [фирма] е изпълнило задължението си по чл. 14 ЗМДТ и е подало декларация за недвижими имоти, находящи се в м. „[наименование]“, преди разрешаването на спора между община [община] и община [община] относно принадлежността на тази местност. Това обстоятелство е било служебно известно на двете общини, но въпреки това по искането е формиран мълчалив отказ. От заключението на вещото лице съдът е установил, че процесните имоти - административна сграда, разположена в имоти с идентификатор [номер], осем сгради, разположени в имот, с идентификатор [номер] и една сграда в имот с идентификатор [номер] се намират в кадастрален район [номер] в землището на [населено място]. Кадастралната карта е одобрена със заповед № РД-18-43/06.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. С. или сградите не попадат в землището на община [община].

При така установените факти, съдът на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е приел, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти /ПИ/ в строителните граници на населените места и селищните образования, както и ПИ извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна в предназначението на земята, когато това се изисква в специален закон. Установяването, обезпечаването и събирането на данъка се извършва от служители на общините, по реда на ДОПК, а данъкът постъпва в бюджета на общината, на територията на която се намират недвижимите имоти. От заключението на вещото лице и от останалите доказателства по делото, съдът е приел, че процесните имоти се намират на територията на община [община]. Преди промяната в КККР имотите са били декларираните в община ракитова. При промяната на това обстоятелство имотите е следвало да бъдат декларирани в община [община], както е сторило и дружеството.

С тези мотиви първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че искането за закриване на партидата, при община [община] е основателно, а постановеният отказ - незаконосъобразен, поради което е отменен и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски. Решението е правилно постановено.

Предметът на оспорване по делото - мълчалив отказ на ръководителя на МДТ при община [община] да закрие партида № [номер] е определен съгласно определение № 11549/01.11.2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. дело № 9797/2016 г., в което е посочено, че се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК и делото в тази част е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за просрочие на жалбата до административния съд. Тези доводи са относими към допустимостта на съдебния акт и касаят касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което следва да бъдат разгледани преди възраженията да неправилно приложение на материалния закон. В обжалваното решение не са изложени мотиви относно допустимостта на оспорването, освен очертания от горната инстанция обжалван административен акт. По силата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ по реда на ДОПК е установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, в това число и данъка върху недвижимите имоти, както и обжалването на свързаните с тях актове. В случая се оспорва мълчалив отказ, формиран по искане за закриване на партида за подлежащи на облагане с местен данък недвижими имоти, открита въз основа на декларация по чл. 14 ЗМДТ. Производство по това искане не е свързано с установяване, обезпечаване или събиране на данък върху недвижимите имоти, поради което за обжалването му е приложим общият ред по АПК. Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В конкретния случай искането до ръководителя на МДТ при община [община], въз основа на което е образувано административното производство е постъпило при органа на 14.04.2016 г. В този смисъл е и определението по адм. дело № 9797/2016 г., с което делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на това искане. Съгласно чл. 57, ал. 1 АПК административният акт се издава в 14 - дневен срок от датата на започване на производството, която съгласно чл. 25, ал. 1 АПК е датата на постъпване на искането при компетентния административен орган. В случая, считано от 14.04.2016 г., срокът за произнасяне е изтекъл на 28.4.2016 г. (присъствен ден, четвъртък). Считано от тази дата, едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ по съдебен ред изтича на 28.05.2016 г. Жалбата е подадена, чрез административния орган на 16.05.2016 г. при спазване на предвидения от закона преклузивен срок и не е просрочена.

Ответникът по касация е изложил доводи, че срокът за произнасяне на административният орган е 7 - дневен съгласно чл. 57, ал. 2 АПК. Дори и в този случай жалбата от 16.05.2016 г. се явява подадена в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК, считано от 21.04.2016г. С оглед на изложеното решението е допустимо.

При постановяването му не е допуснато и нарушение на материалния закон.

По силата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ декларацията за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти се подава в общината по местонахождението на имота. Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗМДТ (ДВ бр. 95/2015, в сила от 01.01.2016, предишна ал. 4) данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на общината, на територията на която се намира имотът. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закон за административно - териториалното устройство на Р. Б, територията на общината е територията на включените в нея населени места. В нормата на чл. 18, ал. 1 от същия закон е дефинирано, че територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници и извънселищната територия, определена от границите на землището. От тълкуването на тези норми следва, че определящо за компетентността на общината да администрира местния данък върху недвижимите имоти, е местонахождението на имота на територията й по смисъла на чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от ЗАТУРБ.

В конкретния случай по делото не е спорно, че партидата № [номер] е образувана въз основа на подадена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти пред община [община]. Страните не спорят и по въпроса, че имотите подлежат на облагане съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. От данните в декларациите по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ е видно, че обект на облагане са сгради, съответно земя и сгради извън строителните граници на населеното място, с посочен адрес [населено място], община [община], обл. Пазарджик м. "[наименование]". Следователно касае се за имоти находящи се в извънселищната територията на населеното място, поради което релевантно за определяне територията на общината по чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ са границите на землището. Съгласно легалната дефиниция в §1, т. 8 от ДР на ЗАТУРБ "землище" по смисъла на този закон е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред определен със закон.

В обжалваното решение съдът е обосновал преценката си за местонахождението на процесните имоти на заключението на съдебно - техническата експертиза, според което имотите се намират в кадастрален район [номер] в землището на община [община] и не се намират в землището на община [община]. Заключението е изготвено въз основа на заповед № РД-18-43/06.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ на местността "[наименование]", кадастрален район [номер], в землището на [населено място] и кадастрален район 11 в землището на [населено място], община [община]. С решение № 589/26.11.2012 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 359/2012 г. жалбата на кмета на община [община] против тази заповед в частта й относно землищните граници между община [община] и община [община] е отхвърлена. Съгласно отбелязването на л. 77 от делото, решението е влязло в сила на 27.12.2012 г. По силата на чл. 2, ал. 2 т. 3 от ЗКИР кадастърът обхваща и данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР данните по ал. 1 и 2 на същата разпоредба, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. На това основание правилно първоинстанционният съд е зачел действието на влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на м. "[наименование]", въз основа на която е основано заключението на СТЕ. Доводите на страните сочат на спор за граници между община [община] и община [община] като административно - териториални единици, но няма данни същият да е разрешен съгласно чл. 43, ал. 3 ЗКИР или да е завършена процедурата по чл. 43, ал. 1, т. 3 ЗКИР за промяна в съществуващите граници, обхванати от кадастъра.

На доводите на касатора, че границите между община [община] и община [община] са установени с Постановление № 274/18.07.1955 г. утвърдено с Указ на НС за ново административно деление на територията на НРБ, обн. в-к [наименование], бр. 7/23.01.1959 г. е даден отговор при разрешаването на спора относно законосъобразността на Заповед № РД-18-43/06.07.2010 г.

Становището на прокурора от ВАП, че кадастралната карта и кадастралните регистри се изготвят въз основа на данни, които се съдържат в карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) и ЗВСВГЗГФ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБ. В. Г И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД), съответства на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР и принципно следва да бъде споделено. В случая видно от мотивите на влязлото в сила решение по адм. дело № 359/2012 г. землищните граници между община [община] и община [община] за местността "[наименование]" са определени и са идентични със землищните граници по картата на възстановената собственост /КВС/ за землище [община], землище [община] и землище [населено място] изготвена по реда на ЗСПЗЗ т. е. при спазване на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР.

При тези обстоятелства и доказателства, следва да бъде споделен крайният извод на административния съд, че мълчаливият отказ на община [община] да закрие партидата за имоти, посочени в искането на [фирма], е незаконосъобразен. Решението, с което отказът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 200 лева, за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция от юрисконсулт на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225/04.05.2017 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 448/2016 г.

ОСЪЖДА община [община] да заплати на [фирма] сумата от 200 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.