Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ срещу Решение № 272 / 14. 11. 2016 г. по адм. д. № 16 / 2016 г. по описа на Административен съд Хасково.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед, е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като от представените по делото доказателства безспорно се установява извършеното от държавния служител дисциплинарно нарушение. Сочи, че съдът е извел необосновани правни изводи за липсата на извършено нарушение и доказателства, които го подкрепят. Моли да се отмени решението и да се потвърди издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Г. М. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Поддържа доводите изложени в представения писмен отговор. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба на Г. М.С.З № 21 / 06. 01. 2016 г. издадена от директора на Агенция „Митници“ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение.

В оспорената заповед е посочено, че Г. М. С. – държавен митнически инспектор в Митнически пункт [населено място], М. [ място], на 17. 01. 2015 г. след извършена проверка на автобус с рег. №[рег. номер на МПС] на фирма „[фирма]“, пътуващ от Турция за Румъния, не е съставил протокол за извършената физическа проверка по искането на ТДНС – Хасково, като по този начин е нарушил т.III.2.А от Вътрешните правила за работа с „Програма за граничен митнически контрол на ППС“ на отделните групи потребители в зависимост от предоставените им права за достъп и работни места на МП „К. А“, ГКПП „К. П войвода“ и ТМУ Свиленград, утвърдени със Заповед №РД 15-225/08.07.2011 г. на Началника на М.С.С като на същата дата не е регистрирал този протокол в Системата за регистриране на протоколи за извършени физически проверки и Регистъра за извършени проверки, воден в МП „К. А“, не е спазил Заповед №РД 15-225/30.06.2014 г. на Началника на М. С. С деянието си С. не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. и т.V.9 от връчената му на 04.06.2014 г. длъжностна характеристика, във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, което представлявало дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.

Посочено е също така, че в периода от 17.01.2015 г. до 17.04.2015 г., т. е. в законоустановения по чл. 34, ал. 1, предл. първо от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) срок, след извършване на проверка на горепосочения автобус, при която са открити описаните в Разписки №0021315/17.01.2015 г. и № 0021316/17.01.2015 г. стоки, Г. С. не е предприел действия по образуване на административнонаказателно производство, в т. ч. съставяне на актове за установяване на административно нарушение по чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗМ и по чл. 238в от ЗМ, като същият не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в чл. 2, ал. 1, предложение пето и чл. 15, ал. 2, т. 10 от ЗМ, във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, т.V.9 от длъжностната му характеристика, връчена на 04.06.2014 г., във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.“

Административен съд Хасково подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и другите административнопроизводствени правила, но при нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания. В хода на образуваното дисциплинарно производство са изискани писмените обяснения на служителя и същия е изслушан, като наказанието е наложено в законоустановените срокове.

В същото време, законосъобразен е изводът на съда, че в конкретния случай има непълнота и противоречие при фактическото описание на нарушението, като същото не е доказано по безспорен начин.

По делото няма спор, че на 17. 01. 2015 г. митническите служители Б. Б. и Г. С. са извършили проверка на автобус с рег. №[рег. номер на МПС] на фирма „[фирма]“, пътуващ от Турция за Румъния, като не са установени някакви нарушения. Във връзка с искане № ХС-31-89/ 17. 01. 2015 г. на ТДНС – Хасково, автобуса е върнат за повторна проверка, при което в тайник са открити 120 чифта маратонки „Найк“ и общо 716 бр. парфюми от различни марки, които са иззети с разписки № 0021315/17.01.2015 г. и № 0021316/17.01.2015 г.

В същото време, правилно е установено от първоинстанционния съд, че няма данни защо е прието от дисцплинарнонаказващия орган, че именно С. е следвало да състави протокол за проверката и след това да го въведе в Системата за регистриране на протоколи за извършени физически проверки и Регистъра за извършени проверки. Действително С. е определен като служител, който да регистрира протоколите за физически проверки, съгласно Заповед № РД 15-245 / 30. 06. 2014 г. на началника на М. С, но само при положение, че е съставен такъв. В цитираната от дисицплинарнонаказващия орган точка от Вътрешните правила се предвижда съставянето на протоколи, но не е посочено от кого се съставят. Видно от представеното пред административния съд искане № ХС-31-89 / 17. 01. 2015 г. на ТД на ДАНС, като служител извършил проверката се е подписал П. Г., а не Б. или С.. След като не е регламентирано, кой служител съставя протокола за проверката, би следвало да е именно този който е приел искането за извършване на проверката и съответно се е подписал, че я е извършил, да състави протокол от проверката. Следва да се отбележи, че П. Г. също фигурира като служител, който да регистрира протоколите за физически проверки, съгласно Заповед № РД 15-245 / 30. 06. 2014 г. на началника на М. С, като освен това същия е посочен като отговорник на Б. и С..

В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че безспорно било доказано, че С. не бил съставил протокол за проверка, тъй като по делото не е доказано, че именно негово е било това задължение. Действително С. е съставил разписките за изземване на откритите стоки, но това не означава, че същия е следвало да състави протокол за проверка, тъй като такава процедура не е разписана никъде и освен това, както се посочи по-горе, е налице изрично отбелязване, че служителят Г. е извършил проверката.

Изцяло неоснователни и извън касационните основания са доводите в жалбата за съдържанието и характера на протокола, като абсолютно необосновано е позоваването на чл. 81, ал. 2 от АПК и възможността за обжалването му пред компетентния съд, още повече, че посочената норма предвижда оспорване единствено по административен ред на съдържанието на документ.

В същото време, първоинстанционния съд правилно е посочил, че по отношение и на другото посочено в заповедта неизпълнение на служебните задължения, че в периода от 17.01.2015 г. до 17.04.2015 г., т. е. в законоустановения по чл. 34, ал. 1, предл. първо от ЗАНН срок, след извършване на проверка на горепосочения автобус, при която са открити описаните в Разписки №0021315/17.01.2015 г. и № 0021316/17.01.2015 г. стоки, Г. С. не е предприел действия по образуване на административнонаказателно производство, в т. ч. съставяне на актове за установяване на административно нарушение по чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗМ и по чл. 238в от ЗМ, не е налице безспорно доказано нарушение.

Касационната инстанция изцяло възприема доводите на решаващия съд, за непълнота на мотивите на дисциплинарнонаказващия орган защо приема, че именно С. е следвало да състави АУАН. В самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание изрично се сочи (стр. 1 от същата), че Б. Б. е открил изграден тайник зад единия от резервоарите, поради което не става ясно защо след като нарушението е установено от друг служител, е следвало именно С. да издаде акт за установяване на административно нарушение.

Освен това, видно от приложените по делото доказателства, с протоколно определение от 15. 05. 2015 г. по НОХД № 437 / 2015 г. по описа на Районен съд Свиленград, е одобрено постигнатото споразумение с което подсъдимия Х. К., гражданин на Р. Турция е признат за виновен за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК за внесените през границата на страната на 17. 01. 2015 г. през МП К. А 120 чифта маратонки марка „Найк“, без съгласието на притежателя на марката.

С присъда от 26. 05. 2016 г. по НОХД № 949 / 2015 г. по описа на Районен съд Свиленград подсъдимия Т. Ч., гражданин на Р. Турция е признат за виновен за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК за внесените през границата на страната на 17. 01. 2015 г. през МП К. А парфюми от различни марки, без съгласието на притежателя на марката.

При това положение, безспорно е установено, че за стоките описани в горепосочените разписки за изземване е било образувано и приключило наказателно производство, като е налице съдебен акт по отношение на вината на подсъдимите лица.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

По делото пред АС Хасково действително не са събрани данни, кога точно е образувано наказателното производство, но при положение, че е недопустимо кумулирането на административнонаказателна и наказателна отговорност, а безспорно е установена реализираната наказателна отговорност, то ирелевантно за спора е дали С. е следвало да състави АУАН за извършеното митническо нарушение. Дори и такива актове да са били съставени, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е следвало да се прекрати административнонаказателното производство и материалите да се изпратят на съответния прокурор.

В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. В случая, от страна на първоинстанционния съд правилно са анализирани доказателствата и правилно са установени фактите по спора, поради което не е налице твърдяната необоснованост на изводите му. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, ще следва касатора да заплати на ответника по касация, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, каквото искане е своевременно направено. В същото време, по делото няма доказателства за неговото действително заплащане. Представената пред касационната инстанция разпечатка (стр. 16) не доказва извършено плащане. Същата не съдържа данни за своето естество – дали е извлечение от сметка, платежно нареждане или друг документ, като няма данни за титулярите на сметките, самата банка, както и липсват подпис и печат на съответното длъжностно лице. Освен това, страната не е представила и списък на разноските, съобразно изискването на чл. 80 от ГПК, поради което разноски за касационната инстанция не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272 / 14. 11. 2016 г. по адм. д. № 16 / 2016 г. по описа на Административен съд Хасково.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.