Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. П. А. в качеството му на [фирма], [населено място], против решение № 3504 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 4978 / 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2001003715/ 09.11.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториално поделение на Национална агенция за приходите (ТД на НАП)- София, в частта, в която е потвърден с решение № 686/26.04.2011 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като данъчната основа е неправилно определена, а и всички дължими осигурителни вноски са внесени за посочения в ревизионния акт период. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който ревизионният акт да бъде отменен или евентуално след отмяната на съдебното решение делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - София при Централно управление на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на ревизионния акт – същият е постановен от компетентния орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл изводите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Заключенията на административния съд за наличие на задължения на жалбоподателя за вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО), за здравно осигуряване (ЗО), както и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и за фонд „гарантиране на вземанията за работници и служители (ФГВРС) за 2007г. и 2008 г. са направени при правилно тълкуване и прилагане на закона. Установено, че през периода жалбоподателят А. работи и се осигурява по трудов договор, сключен с [фирма]. Доходите, реализирани по трудовото правоотношение, са декларирани и за тях са внесени вноските за ДОО и ЗО.Сременно през същия период жалбоподателят осъществява стопанска дейност като едноличен търговец, от която получава доходи, както и че реализира приходи от патентна и други дейности. Освен това същият има качеството на осигурител по отношение на назначените лица. За посочения период жалбоподателят не подава декларация за доходите от стопанските дейности в качеството на самоосигуряващо се лице, въпреки че при обявяване на началото на дейността като едноличен търговец през 2005 г. декларира, че ще се осигурява за всички осигурителни рискове по Кодекса за социално осигуряване (КСО), с изключение на безработица. Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) органът по приходите разпорежда на жалбоподателя да бъде извършена ревизия за определяне на задълженията за вноски за ДОО, за вноски за ЗО, за вноски за ЗДЗПО и за вноски за ФГВРС за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад, а ревизията приключва с ревизионен акт № 2001003715/ 09.11.2010 г. на органа по приходите, с който на жалбоподателя са установени общо за периода 2007 г. – 2008 г. задължения в качеството на самоосигуряващо се лице за вноски за ДОО в размер на 1151, 40 лв. и 648, 25 лв. лихва за забава, задължения за вноски за ЗО в размер на 331.20 лв. и лихва за забава в размер на 104, 59 лв., вноски за ДЗПО в размер на 276, 00лв. и 160, 26 лв. лихви върху тях, както и че за същия период дължи като осигурител вноски за ФГВРС в размер на 0, 04 лв. и 0, 56 лв. лихви, вноски за ЗО на служители -3, 93 лв. и вноски за ДОО на служители -0, 009 лв. и 24, 70 лв. лихви върху тях.
При тези данни правилно съставът на Административен съд София – град приема, че като осъществяващ стопанска дейност като едноличен търговец през посочения по - горе период жалбоподателят подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, в относимата за 2007 и 2008 г. редакция и в качеството си на самоосигуряващо се лице дължи внасяне на осигурителни вноски за своя сметка (чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО в актуалната за периода редакция). Тези вноски се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година съгласно чл. 6, ал. 7 КСО (изм.), сега ал. 8, а здравните вноски се дължат авансово върху месечен доход, определен при условията на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО). Съобразно обстоятелството, че през посочения по - горе период жалбоподателят получава доходи от дейности на различни основания по чл. 4 КСО, решаващият съд достига до правилния извод, че осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните му доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6 ал. 10 КСО (изм.), сега ал. 11), при спазване на реда, установен в текста. С оглед цитираните разпоредби и поради обстоятелството, че осигурителни и здравни вноски за периода са внасяни само съобразно доходите от трудово правоотношение, правилно съдът приема, че такива се дължат и върху доходите на лицето от стопанска дейност, реализирани през същия период. При тези констатации законосъобразно е преценено, че размерът на дължимите от жалбоподателя вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО за периода 001.2007 г. -31.12.2008 г. в ревизионния акт са правилно определени, а жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
Възражението на касационния жалбоподател, че осигурителния доход за периода е неправилно определен, с оглед констатациите на съда, направени във влязлото в сила решение по адм. дело № 5321/ 2012 г. на Административен съд София - град, е неоснователно. Изводите в цитирания съдебен акт засягат преценката на органа за наличието на основания за прилагане на процедурата по чл. 122 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и нямат отношение към установените задължения за вноски за ДОО, за ЗО и други, тъй като последните се основават именно на доходи от стопанската дейност на лицето като едноличен търговец, които не са отчетени при преценката на органа за наличие на основания за прилагане на процедурата по чл. 122 ДОПК.
Доводът на касатора, че всички дължими вноски са внесени, също е неоснователен.Това е направено само по отношение на дохода, реализиран от лицето по трудовото правоотношение, а не и на база доходите от стопанска дейност като самоосигуряващо се лице. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната и приета от съда съдебно - икономическа експертиза.
С оглед установеното, че през периода 01.01.2007 г. -31.12.2008 г. жалбоподателят има и качеството на осигурител по отношение на назначено на трудов договор лице, за което са начислявани и внасяни осигурителни вноски и при липсата на възражения за неправилно определяне на задълженията в тази част, аргументирано съставът на административния съд приема, че жалбоподателят дължи и разликата между внесените и дължимите осигурителни вноски, заедно със съответните лихви за забава. По тези съображения правилно е прието, че жалбата против ревизионния акт е неоснователна и в частта, в която са установени и задължения на лицето като осигурител за вноски за ДОО, за ЗО и за ФГВРС за служители.
Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение приема, че при постановяване на решението на първоинстанционния съд не са допуснати посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП сумата 150.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3504/ 25.05.2016 г. по адм. дело № 4978/ 2011 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Г. П. А. от [населено място] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.