Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 6238 от 13.10.2016 г. по адм. дело № 1189/2015 г. на Административен съд – София-град. В нея се правят оплаквани за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – А. Н. К., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение.

О. [] не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на [фирма] против решение № Ж-453 от 06.01.2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е обявена за частично основателна жалба рег. № Ж-453/29.11.2013 г. на А. Н. К. против [фирма] за неправомерно обработване на личните данни на К. и на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД е наложил имуществена санкция на дружеството в размер на 15 000лв. за нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД.

Съдът е установил следните фактически обстоятелства:

Производството пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба на А. Н. К. относно обработването на личните му данни от [фирма] във връзка с предоставена от дружеството услуга на адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] партиден номер [номер]....