Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния пълномощник адв. А. М., срещу решение № 5167 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 8082/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране(КЕВР), в частта по раздел V, т. 3. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разликата между включените в утвърдените цени за достъп разходи за т. нар. "допълнителен резерв" за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и реално извършените от [фирма] разходи за същия период, не оказва значение за цената, определена в Раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19. Излага, че съдът не е отчел, че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която [фирма] е свръх компенсиран за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв. На следващо място се твърди, че съдът не е взел предвид, че цената за достъп по раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19 е постановена в нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2013 г. Възразява се, че неправилно не е отчетено, че [фирма] реално не е извършил отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2015 г., предизвикани от производството на ВИ енергия от...