решение по гр. д.№ 4922 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е № 662гр.София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4922 по описа за 2023 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Специалното училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Д. Д. и на Министерството на образованието и науката срещу решение № 980 от 17.07.2023 г. по в. гр. д.№ 1329 от 2021 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е отменено решение № 260875 от 10.02.2021 г. по гр. д.№ 13790 от 2019 г. на Софийския градски съд, I ГО, 26 състав и вместо него е постановено ново решение, с което по предявения от П. Й. С., Л. Й. Й., М. Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р. против Министерството на образованието и науката и СУУУС „Проф. д-р Д. Д. иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че Държавата не е собственик на имот с площ от 2 797 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на тр.София, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-6951 от 17.08.2018 г. на началника на СГКК - София.
С определение № 3072 от 18.06.2024 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по следните въпроси:
1. Към кой момент следва да се преценява дали са налице законовите предпоставки за възстановяване на правото на собственост върху даден имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ?
2. Възможността мероприятието, за което е отчужден имотът, да бъде осъществено /реализирано/ в друга, свободна от застрояване и съседна на имота площ, основание ли е да се приеме, че имотът подлежи на реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ? При изследване на наличието на предпоставките за реституция на даден имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, има ли значение дали някои от изградените върху него, но несъществуващи вече съоръжения, могат да бъдат наново изградени в съседен свободен имот ?
3. Има ли обратно действие нормата на чл.7, ал.4 ЗДС /нова, ДВ, бр.17 от 2009 г./, предвиждаща забрана за реституиране на имоти - публична държавна собственост ?
По първите два въпроса касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по третия въпрос - на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с решение № 663 от 12.06.2003 г. по гр. д.№ 529 от 2002 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 168 от 30.03.2011 г. по гр. д.№ 392 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 391 от 21.07.2011 г. по гр. д.№ 881 от 2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.
В проведеното открито съдебно заседание пълномощниците на касаторите СУУУС „Проф. д-р Д. Д. и МОН не изпращат представители и не изразяват становище. В самите касационни жалби са изложили съображения за неправилност на обжалваното решение. Претендират за отмяна на решението на САС, за постановяване на ново решение за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.
Пълномощникът на ответниците по касационната жалба П. Й. С., Л. Й. Й., М. Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р. оспорва същата и моли решението на САС да бъде оставено в сила. Претендира за разноските по делото пред ВКС.
В писмени отговори от 13.10.2023 г. и от 17.10.2023 Държавата, представлявана от МРРБ, чрез Областния управител на О. С. взема становище за основателност на жалбите.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по поставените правни въпроси приема следното:
1. Наличието на предпоставките за реституиране на имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС следва да се преценяват към момента на влизане в сила на закона. Към този момент възниква правото на бившите собственици да си възстановят собствеността и всякакви по-късни промени в обстоятелствата, имащи значение за реституирането на имота /било към датата на постановяването на административния акт за реституция или към по-късен момент/, не се отразяват на правото на бившите собственици да придобият собствеността върху имота на основание реституцията, респективно на правото на Държавата да си запази собствеността върху имота и да откаже реституцията му. Горепосоченото /че предпоставките за реституция се преценят към момента на влизане в сила на закона, който предвижда съответната реституция/ е принцип при възстановяването на собствеността по всички реституционни закони: Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и др. Този принцип е възприет в съдебната практика по приложението на тези други закони, например в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 372 от 18.06.2024 г. по гр. д.№ 2501 от 2023 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 371 от 03.07.2019 г. по гр. д.№ 1250 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др.
2. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, една от предпоставките за реституция на отчужден по посочените закони застроен имот е благоустройственото мероприятие, за което имотът е бил отчужден, да не е реализирано /фактически да не е започнало/, а съгласно чл.1, ал.2 от закона, една от предпоставките за реституция на отчужден незастроен имот е строителство фактически да не е започнало. Следователно от значение за реституцията е дали мероприятието е реализирано върху отчуждения имот, но не и дали би могло да бъде реализирано в друг имот. Преценката затова дали конкретният имот е бил необходим за реализиране на мероприятието, респективно за извършване на строителството /дали мероприятието е следвало да бъде реализирано върху този конкретен имот или може да бъде реализирано и върху друг имот/, е направена от органа по отчуждаването, в момента на извършване на това отчуждаване. Именно тази преценка е предпоставила и самото отчуждаване. Впоследствие тази преценка е могла да бъде променена само от същия орган, с нарочен негов акт- с изменение на плана относно отреждането на имота и поради това отмяна на отчуждаването му. Ако няма такова изменение на отреждането и отмяна на отчуждаването от компетентния орган, съдът, разглеждащ спор за собственост на имота, няма право да извършва собствена преценка и да приема, че е отпаднала нуждата, за която имотът е бил отчужден. Конкретно, не е в правомощията на съда да приема, че имотът може да бъде реституиран, тъй като благоустройственото мероприятие, за което той е бил отчужден, може да бъде реализирано в друг имот. Поради това, при изследване на наличието на предпоставките за реституция на даден имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, няма никакво значение дали някои от изградените върху него, но несъществуващи вече съоръжения, могат да бъдат наново изградени в съседен свободен имот.
3. По третия въпрос настоящият състав на ВКС споделя практиката на ВКС, обективирана в посочените решения /решение № 663 от 12.06.2003 г. по гр. д.№ 529 от 2002 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 168 от 30.03.2011 г. по гр. д.№ 392 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 391 от 21.07.2011 г. по гр. д.№ 881 от 2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о./, че нормата на чл.7, ал.4 ЗДС /нова, ДВ, бр.17 от 2009 г./, предвиждаща забрана за реституиране на имоти - публична държавна собственост, има тълкувателен характер и като такава съгласно чл.50, ал.1 от Закона за нормативните актове се прилага от момента на влизане в сила на нормата, която тълкува /в конкретния случай - към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/. Изводът, че реституцията /независимо по реда на кой от реституционните закони се извършва/ не засяга имоти - публичната държавна собственост, е възприет и от Конституционния съд на РБ в мотивите към т.9 от негово решение № 4 от 11.03.1998 г. по конст. д.№ 16 от 1997 г.
С оглед отговора на поставените правни въпроси, като неправилно /постановено в противоречие с материалния закон/ следва да бъде отменено обжалваното решение, в което е прието обратното: че при преценка на наличието на предпоставките за реституция не следвало да се взема предвид това, че към датата на приемане на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в процесния имот е имало изградена масивна постройка, тъй като тази постройка понастоящем не съществувала /била съборена/; че имотът подлежал на реституция по горепосочения закон, тъй като опитното поле, за което се използвал до 1992 г., можело да бъде изградено в друга част от двора на Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Д. Д. , както и че обстоятелството, че имотът представлява публична държавна собственост не е пречка за реституцията му, тъй като нормата на чл.7, ал.4 от Закона за държавната собственост, приета през 2009 г. нямала обратно действие и поради това не можела да се приложи към конкретната реституция, извършена още през 1994 г.
Тъй като след отмяната на решението не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Съдът е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост на имот с площ от 2 787 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София. В исковата молба ищците са твърдели, че Държавата не е собственик на този имот, а той е собственост на ищците на основание заповед № РД-43-1009 от 08.12.1994 г. на Кмета на Столична община за реституция по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна е било установено следното: Видно от удостоверение за наследници от 10.04.2019 г., ищците са наследници по закон на Н. А. Р., починал на 20.12.1973 г. Не е било спорно между страните и от представените към исковата молба нотариален акт за продажба № 185 от 14.09.1933 г., записка за вписването му, нотариален акт № 23 от 05.05.1936 г. и записка за вписването му се установява, че Н. Р. е придобил собствеността върху два съседни имота: празно незастроено място, засадено с овощни дървета, с площ от 1700 кв. м., находящо се в землището на [населено място], м.“С. л.“ и празно място с площ от 1 800 кв. м. в същото землище, за които заедно е отреден парцел *-*-* в кв.* по плана на [населено място] с обща площ от 2 780 кв. м. Видно от нотариален акт № 68 от 04.03.1942 г. и записка за вписването му, през 1942 г. Н. Р. е придобил още един имот, съседен на горепосочените: празно място, насадено с овощни дървета, с площ от 4 490 кв. м., находящо се в землището на Б., м.“С. л.“, съставляващо част от парцел *-* в кв.* по плана на К. с.- Б., тогава Г. С. Не се спори между страните и от представените към делото отчуждителни регулационни преписки № 32 от 1950 г. и № 7 от 1954 г. и акт за държавна собственост № 2425 от 26.07.1951 г. се установява, че на основание влезлия в сила регулационен план, утвърден със заповед № 2779 от 01.07.1949 г. на МКСБ и заповед № 235 от 15.02.1952 г. на МКСБ, от Н. Р. е било отчуждено в полза на Държавата празно дворно място с площ от 2 927 кв. м., находящо се в С.- П., м.“С. л.“, представляващо парцел * в кв.*, който според заключението на в. л. инж. К. и заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е идентичен с имота на Н. Р., придобит по силата на горепосочените нотариални актове. Имотът е бил отчужден за нуждите на училището за глухонеми. За имота отчужденият собственик е получил парично обезщетение в размер на 1 475 500 лв. към 1950 лв.
Със заповед № РД-43-1009 от 08.12.1994 г. кметът на Столична община е отменил, на основание чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, отчуждаването на част от имот пл.№ * /стари * и */ от кв.*** /стар кв.*/, находящ се в м.“М. л.“, [улица], без номер, и го е възстановил на наследниците на Н. Р.. В заповедта не е посочена площта на възстановената част от имота. От допълнителното заключение на тройната експертиза се установява, че към заповедта не е приложена скица, в която да е индивидуализирана част от имот пл.№ ***, за която се отменя отчуждаването. Отчуждаването е отменено като е взето предвид изготвено от УАГ становище от 12.11.1993 г., в което е посочено, че имотът отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел и че мероприятието, за което е отчужден имотът, е проведено, но върху имота не е извършено строителство.
В изпълнение на заповедта от 08.12.1994 г. със заповед № РД-57-193 от 23.02.1995 г. кметът на Столична голяма община е наредил този имот да се отпише от актовите книги за държавна и общинска собственост.
Въз основа на горепосочените две заповеди ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 180 от 16.11.2006 г. за имот № *** в кв.*** по плана на [населено място], м.“М. л.- з.“, с площ от 3 968 кв. м.
Видно от скица от кадастралната карта на гр.София от 2010 г., имот № *** е заснет в кадастралната карта като имот с идентификатор *** с площ от 2 797 кв. м. Според заключението на в. л.инж.К., имот с идентификатор *** отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел - има лице към улица от 21 м. и площ от 2 797 кв. м.
С вносни бележки от 13.12.1994 г. и от 22.12.1994 г. наследниците на Н. Р. са внесли по сметка на Столична община полученото от Р. парично обезщетение за отчуждения имот в размер на 5 457,09 лв., вал.1 475 500 лв. за 50 г.
На 13.03.1970 г. е бил съставен акт за държавна собственост № 2353 за пететажна училищна сграда на [улица]с площ от 1 872 кв. м. и с дворно място с площ от 50 000 кв. м. в кв.*** по плана на гр.С., м.“К. с. - Б.“, III част. Посочено е, че имотът е предоставен за ползване на отдел „Народна просвета“ при Кирковски РНС. На 21.05.2003 г. е съставен акт за публична държавна собственост № 3388 за част от терен с пл.№ ***, парцел ***, кв.*** с площ от 23 100 кв. м. и пететажна училищна сграда с площ от 1 872 кв. м., построена през 1933 г., находящи се в [населено място], район „В.“, м.“М. л.“, [улица], предоставен на МОН - ССУ с детска градина за деца с увреден слух.
От заключенията на съдебно-техническите експертизи на в. л. доц. д-р. инж. В. К. и инж.С. К. и първоначалното и допълнително заключение на тройната експертиза на в. л. арх.Г. Г., инж.Р. К. и инж.В. П. се установява, че към момента на огледа на процесния имот от в. л. К. на 12.08.2020 г. в него няма застрояване и подземни или надземни съоръжения. Имало зелена площ с трева, дървета и около 5 бр. лехи, в които децата по принцип засаждали зеленчуци и цветя. Към 1992 г. мероприятието, за което е бил отчужден имотът /а именно включване на имота в обект „училище за глухи деца“/, е било реализирано. Към 1992 г. процесният имот е бил заграден в чертите на двора на ответното училище с полумасивна ограда, изградена видимо преди 50-60 години и ремонтирана съгласно проект от 1979 г. /в момента масивна ограда/. По проекта за Вертикална планировка и озеленяване на Училище за глухи деца от 1979 г. в имота са включени зони за спорт, за отдих, за детски игри и зона за труд. По проекта зоната за труд е разположена в южната част на имота и включва опитно поле, овощна градина и географска площадка. В западния ъгъл е било предвидено изграждане на бункер за отпадъци. Дейностите по реализиране на проекта от 1979 г. са били изпълнени преди 21.02.1992 г.- вертикална планировка и озеленяване, външни В и К мрежи, ремонт на ограда. Към 1992 г. в имота са били изградени: масивен бункер за боклук с размери около 3 на 2 м. /разрушен през 2014 г., но с останали основи/, части от бетонова алея за достъп до игрището и до подземен резервоар за гориво /съществуваща и към момента/, затревено игрище /съществуващо и към момента/, опитно поле, посочено в проекта от 1979 г. като „зона за труд“ /съществуващо и към момента/ и овощна градина /съществуваща и към момента/. През 1992 г. и към настоящия момент през имота не преминават подземни съоръжения /кабели, тръби, газопроводи/. Извън процесния имот, в останалата част от двора на училището, която е с площ 22 240 кв. м., са разположени зони за отдих, спорт и почивка, разделени по възраст на учениците в училището /повече от 400 деца на възраст от 1 до 22 години/. Обособени са терени за голямо и малко футболно игрище, волейболно игрище, детски площадки, лекоатлетическа писта, овощна градина, сензорна градина, биоградина и др. Има достатъчна площ в останалата част от двора на училището да се изгради опитно поле, но това може да стане след съгласуване на съответния проект, след съобразяване на конкретните нужди на децата в училището. Голяма част от процесния имот граничи със секретна зона на Министерството на отбраната и за почистването на тревните площи в него е необходимо изрично разрешение от МО. Съседният имот е бил предмет на спор между ищците и МО, по който спор е постановено влязло в сила решение от 15.05.2008 по гр. д.№ 1470 от 2006 г. на Софийския градски съд.
За установяване на това какво е представлявал процесният имот към датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС през 1992 г. и за доказване на твърденията за придобиване на този имот на основание давностно владение по делото са разпитани свидетели. Според показанията на свидетелката О. Ш. /съпруга на един от ищците/, през 1995- 1996 г. ищците оградили реституирания им имот - поставили лека ограда между имота и останалата част от двора на училището. Откъм улицата останала бетонната ограда на училището. Тогава имотът представлявал неизползваема поляна с плодни дръвчета. Ищците влизали в имота от главния вход на училището, но със скандали, не ги пускали. След това влизали през един проход около бункера за боклук. Един път годишно викали човек да коси мястото, но имало скандали и не ги пускали. Бункерът бил построен преди 50 години, но бил махнат през 2014 г. поради опасения за пожар. Тогава от училището премахнали и изградената от ищците лека ограда. След 2014 г. ищците вече нямали достъп до мястото. От показанията на П. С. /заместник директор на ответното училище, започнала работа там от 1991 г./ и К. Й. /учител в ответното училище от 1981 г./ се установява, че още преди 1981 г. целият двор на училището, включително и откъм [улица]/преди [улица]/ бил ограден и охраняван с видеонаблюдение и жива денонощна охрана. В имота имало бункер за боклук, висок над 1,60 м., изграден от тухли и бетон, с покрив и отвори вместо прозорци. Този бункер се намирал откъм [улица]. През 2014 г. имало пожар и поради това, че бил опасен, бил премахнат. След премахването му, на негово място били поставени платна за ограда, но нова ограда не е била изграждана. От 1981 г. в имота имало опитно поле за засаждане от учениците на зеленчуци, цветя и подправки. Опитното поле на училището съществувало от миналия век, още от преди 1981 г., но през 2008 г. бил направена биоградина, като през 2011- 2012 г. в нея се работело много активно. През 1995 г. там от страна на БАН били засадени дървета с ботаническа стойност. И до днес децата от училището се грижели за тази част - различните класове носели отговорност за биоградината, като поддържат, почистват и поливат лехите в нея. През цялото време опитното поле се ползвало за образователни цели. То било и част от програмата за рехабилитация на учениците в училището, които учели там целогодишно и живеели на пансион, от яслена възраст до навършване на 22-23 години. Никой друг, освен от училището, не е ползвал имота и не е заявявал претенции за него, като свидетелките твърдят, че не познават ищците и не са ги виждали да влизат в двора на училището. Училището имало видеонаблюдение и жива охрана и достъпът до него не бил свободен - нямало как в двора да влезе някой и да ползва част от него, без да бъде забелязан.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС достигна до следните правни изводи: Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установява, че Държавата е придобила правото на собственост върху имота още през 1952 г., поради отчуждаването му по реда на чл.39 ЗПИНМ във връзка с чл.74а ЗПИНМ - на основание влязлата в сила заповед за отчуждаването му за обществено мероприятие и след заплащане на определеното обезщетение за имота. Не се установява след 1952 г. Държавата да е губила правото си на собственост върху този имот.
Неоснователно е твърдението на ищците, че към настоящия момент Държавата не е собственик, тъй като имотът бил възстановен на ищците по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - със заповед на кмета на СО № РД-43-1009 от 08.12.1994 г. Предвид направеното от ответниците възражение срещу материалната законосъобразност на тази заповед и съгласно нормата на чл.17, ал.2 ГПК и приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, съдът по настоящото дело следва да се произнесе по материалната законосъобразност на тази заповед като административен акт. Произнасянето на съда по този въпрос е допустимо, предвид на това че Държавата не е била страна в административното производство, по което е постановен актът за реституция /страни в това административно производство са били ищците и Общината, чийто орган е постановил заповедта/. Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът счита, че тази заповед е материално незаконосъобразна, тъй като с нея е възстановено правото на собственост върху имот, който не е подлежал на реституция по реда на ЗСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС: имот, публична държавна собственост и имот, върху който към 1992 г. е било реализирано строителство и е било осъществено мероприятието, за което имотът е бил отчужден:
На първо място, установено е, че към датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г. имотът е бил отреден и фактически е представлявал част от двор на ответното държавно училище. Тъй като е бил предназначен за задоволяване на важни обществени потребности /за потребностите на децата от Специалното училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Д. Д. /, имотът представлява публична държавна собственост на основание чл.2, ал.2, т.4 от Закона за държавната собственост, чл.10, ал.2 от Закона за народната просвета от 1991 г. /отм./ и чл.302, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование от 2015 г. Предвид приетото по-горе по третия поставен правен въпрос, съдът счита, че и към датата на приемане на горепосочения реституционен закон през 1992 г. е действала предвидената в чл.7, ал.4 ЗДС забрана за реституиране на имоти - публична държавна собственост, поради което имотът не е подлежал на реституция.
На второ място, установено е, че към датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г. не са били налице две от предпоставките на чл.2 от закона за реституирането му: мероприятието, за което е бил отчужден имотът /включване на имота в обект „училище за глухи деца“/, е било реализирано и конкретно върху имота е било извършено строителство за реализиране на това мероприятие . Много преди 1992 г. процесният имот е бил заграден в чертите на двора на ответното училище и се е ползвал за нуждите на децата от това училище. В него са били изградени предвидените по проект от 1979 г. /проекта за Вертикална планировка и озеленяване на Училище за глухи деца от 1979 г./ строителни дейности: изграждане на предвиден по проекта масивен бункер за отпадъци с площ около 6 кв. м. и изграждане на зона за труд /т. нар. опитно поле/. Предвид дадените по горе отговори на първия и втория поставени по делото правни въпроси, без значение за преценка на това дали към 1992 г. са били налице предпоставките за реституиране на имота са следните обстоятелства: че след 1992 г. /през 2014 г./ изграденият в имота бункер е бил съборен; че към настоящия момент само малка част от определената по проекта „зона за труд“ се ползва за опитно поле и че опитно поле може да бъде изградено в друга част от двора на училището, извън процесния имот.
Независимо от гореизложеното, което касае материалната незаконосъобразност на заповедта за отмяна на отчуждаването от 08.12.1994 г., следва да се посочи, че тази заповед няма вещно-прехвърлително действие и на още едно основание: тъй като от същата не може да се установи кой точно имот се възстановява на ищците като наследници на бившия собственик. В заповедта е посочено, че се възстановява част от стар имот пл.№ *** /стари * и */ от кв.*** /стар кв.*/, находящ се в м.“М. л.“, [улица], без номер, без тази част да е индивидуализирана: без да е уточнено каква е площта и границите на възстановената част от имот пл.№ *** и без към заповедта да е издадена скица, отразяваща възстановената част от имота.
Предвид на приетото, че заповедта за отмяна на отчуждаването на имота от 08.12.1994 г. е материално незаконосъобразна и с оглед предвиденото в закона възстановяване на собствеността върху този имот само по административен ред /а не по силата на закона/, следва да се приеме, че ищците не са придобили правото на собственост на имота със заповедта за реституция от 08.12.1994 г. Ищците не са можели да придобият този имот и по давност предвид на това, че той е публична държавна собственост, която съгласно чл.7, ал.1 от Закона за държавната собственост не може да бъде придобивана по давност. З. Д. е собственик на този имот и към настоящия момент, поради което предявеният отрицателен установителен иск за собственост срещу Държавата, МОН и СУУУС „Проф.Д. Д. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради всичко гореизложено обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови решение за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите направените от тях разноски по делото за трите съдебни инстанции както следва:
- на Министерството на образованието и науката - сумата 930 лв., включваща по 300 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за всяка една от трите съдебни инстанции и 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване на решението и
- на СУУУС „Проф. д-р Д. Д. - сумата 9 830 лв., включваща 5 000 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 300 лв. възнаграждение на вещо лице, 4 500 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 980 от 17.07.2023 г. по в. гр. д.№ 1329 от 2021 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от П. Й. С., Л. Й. Й., М. Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р. против Министерството на образованието и науката и СУУУС „Проф. д-р Д. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Държавата не е собственик на имот с площ от 2 797 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-6951 от 17.08.2018 г. на началника на СГКК - София.
ОСЪЖДА П. Й. С., Л. Й. Й., М. Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], Адвокатско дружество „Д. Л. , да заплатят на Министерството на образованието и науката- [населено място], [улица], на основание чл.78 ГПК сумата 930 лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА П. Й. С., Л. Й. Й., М. Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р. с горепосочения съдебен адрес да заплатят на СУУУС „Проф. д-р Д. Д. - [населено място], [улица], на основание чл.78 ГПК сумата 9 830 лв. /девет хиляди осемстотин и тридесет лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.