Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от В. Б. М. с адрес в [населено място] против решение №4238 от 23.06.2017г. на Административен съд София град по адм. дело № 3745/2017г. С него се отхвърля жалбата на В. Б. М. срешу решение № 22-РД06-0067 от 21.03.2017г. на директора на Регионална дирекция за "Социално подпомагане" София град с което е потвърдена заповед № ЗСП/Д-С - КС/1033 от 20.01.2017г. на директора ДСП Красно село за отказ за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП.
Жалбата не съдържа фактически основания в кръга на правните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде разгледана сужебно за валидност, допустимост и съответствието на решението с материалния закон отм. енителни основания по чл. 209 АПК.
Ответникът, директорът на ДСП Красно село не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. - л. 4 от делото, срещу решение №22-РД06-0067/21.03.2017г. на директора на РДСП София град на л. 8 от делото и срещу заповед №ЗСП/Д-С-КС/1033/20.01.2017г. на директор на дирекция Социално подпомагане Красно село на л. 13 от делото, относно отпускане на помощ по чл. 16 ППЗСП.
Възраженията са за незаконосъобразност на двата акта с искане за отмяната им.
Съдът е разгледал по същество само жалбата срещу решението на директора на региналната дирекция "Социално подпомагане" София град, която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил.
Мотивите за издаване на обжалвания акт са, че помощите по ЗСП се отпускат след като са изчерпани всички възможности...