Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11, изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.

(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 31.07.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.06.2023 г.) Родители, осиновители, настойници или попечители и лицата, на които е възложено да полагат грижи за деца съгласно Закона за закрила на детето, получават месечни социални помощи по този закон само когато децата в задължителна предучилищна или училищна възраст редовно посещават детска градина или училище съобразно формата на организация или на обучение, освен ако това е невъзможно поради здравословното им състояние.