Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Г. В. А., срещу срещу решение № 2503/13.04.2017г., по адм. дело № 10441/2015 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД-09-50-521/02.07.2015г. на Гл. архитект на Столична община, за одобряване, по заявление на Е. Б. Д. и Р. В. Д., на проект за изменение на ПР на УПИ [номер] и [номер], със създаване на нови УПИ [номер],[номер] и [номер],[номер] в кв. [номер], по плана на [населено място], [населено място].Решението се счита неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушаване на съществени процесуални правила, както и при несъответствие в правните изводи на съда, с материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и с решение по съществото на спора да се уважи жалбата на касатора срещу процесната заповед.
Подадена е от А. и частна жалба, против определение № 5774 от 21.08.2017 год. постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането му за изменение на решение № 2503/13.04.2017г. в частта му, с която е осъден да заплати на СО сумата от 600 лв. юрисконсултско възнаграждение и 1700 лв. в полза на заинтересованите страни.
В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Е. К., която поддържа и двете жалби, по съображенията, изложени в тях. Представя за сведение на съда решение № 958 от 23.02.15г. на АССГ, по адм. дело №7889/2014 г., което счита, че е във връзка със спора.
Ответната страни - Главният архитект на С. О, чрез юрк. Е. Д., оспорва жалбите, като неоснователни и недоказани.
Ответниците - Е. Б. Д., Р. В. Д. и Б. Г. М., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Г. Г., който оспорва жалбите, подчертава като изрично посочено, че заповедта третира имоти, чиито идентификатори завършват на "..[номер]", "..[номер]", ".. [номер]", които дори не са съседни на имота на жалбоподателя. Заповедта не променя границите и по никакъв начин не засяга имота на жалбоподателя, същият е бил засегнат през 70-те години, когато е приет регулационния план.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: По касационната жалба:
С процесната заповед № РД-09-50-521/02.07.2015г., издадена от Гл. архитект на Столична община, е одобрен проект за изменение на ПР (одобрен със заповед от 20.04.1995г.) на УПИ [номер] и [номер], за създаване на нови УПИ [номер],[номер] и [номер],[номер] в кв. [номер], [населено място], по зелените и кафяви линии, цифри, защриховки и зачертавания, съгласно приложения проект. Заповедта е издадена по заявление на Е. Б. Д. и Р. В. Д. от 01.09.2014г. - за изменение на ПР на УПИ [номер] и [номер] /имоти [номер],[номер] и [номер]/, кв. [номер], [населено място], район [район], след като, със заповед № РД-09-50-898/19.11.2014г. на Гл. архитект на Столична община е било разрешено да се изработи проект за ПУП-ИПР, в обхвата на УПИ [номер] и [номер] (имоти [номер],[номер] и [номер]). Съгласно проекта, се изменят регулационните граници на УПИ [номер] и [номер], като към тях се приобщават части от имот с идентификатор [номер], за да се образуват новите УПИ [номер],[номер] и [номер],[номер]. Останалите регулационни граници (между УПИ [номер] и [номер], между [номер] и [номер] и между [номер] и [номер]), не се променят. Установява се също, че съгласно представените по делото документи за собственост, заявителите са собственици и на трите имота, предмет на изменението и с него новите УПИ получават лице към съществуваща улица - действащата улична регулация не се изменя. Не се променя с изменението и предназначението на новите УПИ [номер],[номер] и [номер],[номер], попадащи в устройствена зона Жм (жилищна зона, с преобладаващо малкоетажно застрояване". Проектът е изработен върху действащата КК, с което е спазено изискването на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ.
Жалбоподателят е собственик на ПИ с идентификатор [номер], с обща площ 3400 кв. м., съседен на имот [номер] - собствен на заявителите и обхванат на изменението, с придаване на части от него към другите им два имота.
Кръгът на заинтересованите лица с право на жалба срещу акт като оспорения, са посочени в чл. 131 ЗУТ. Това са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени и кои са непосредствено засегнатите имоти. Това са имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот;
В настоящия случай жалбоподателите са представили нотариални актове, с които се легитимират като носители на правото на собственост на трите имота, предмет на изменението. Този на касационния жалбоподател не е засегнат от него. Несъстоятелно е твърдението му, че с одобреният проект се изменят границите, (с отнемане на 132 кв. м.) между ПИ с идентификатор [номер] и УПИ [номер], който, видно от изложеното от фактическа страна по-горе, не е предмет и не е включен в обхвата на изменението. Затова и засегнат на касатора правен интерес не е налице. Съдът е преценил жалбата за процесуално допустима и я е приел за разглеждане по същество без да се обоснове, въпреки, че е цитирал изцяло съдържанието на чл. 131 ЗУТ - на съседните имоти законът е придал качеството на непосредствено засегнати само в определени хипотези, които в случая не са налице. Изводът му за допустимост на жалбата е в противоречие с данните по делото и със закона. Това ясно личи от мотивната част на оспорената заповед, съответстваща на графичната й част, подробното становище на ЕСУТ по постъпилото възражение и от обяснителната записка към одобрения проект - след като УПИ [номер], границата с който е основание за твърдяното засягане, не е включен въобще в процесното изменение, УПИ [номер] и [номер] не са съседни на ПИ [номер], а границата с ПИ [номер] остава непроменена, уличната регулация не е предмет на производството (нито се одобрява, нито се променя такава), не се одобрява и ПЗ, не се променя предназначението на имотите, (а само се придава лице на собствени на заявителите имоти), то жалбоподателят не в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2 ЗУТ и не не разполага с активна процесуална легитимация за оспорване на заповедта, която не го засяга. Дори съдът, на стр. 3 от решението е посочил, че " процесното изменение не променя имота на жалбоподателя" - извод, повлиял на крайното му становище за отхвърляне на жалбата. С оглед това, решението е недопустимо, следва да бъде обезсилено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на Г. А. се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. По частната жалба: Същата е допустима, но неоснователна.
С определение № 5774/21.08.2017г. е отхвърлено искането на жалбоподателя А. за изменение на решение № 2503/13.04.2017г. в частта му за разноските. Присъдената в полза на СО сума от 600 лв. юрисконсултско възнаграждение съдът е определил съгласно установеното в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед датата на определението, с което е даден ход на делото по същество - 25.01.2017г., т. е. преди влизане в сила на изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК, с ДВ бр. 8/2017г. Присъдена е и сумата от 1700 лв. разноски в полза на заинтересованите страни.
Определението следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (арг.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК), определяйки ги към момента на възникване на основанието за присъждането им - приключването на устните състезания в производството и обявяване на делото за решаване. Прилага се действащата към момента на осъществяване на правопораждащия факт нормативна уредба относно минималните размери на адвокатските възнаграждения при защита от юрисконсулт - в случая съгласно минимума за дела по ЗУТ по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо в оспореното определение първоинстанционният съд правилно е приложил закона. В този смисъл са и постановените съдебни актове по адм. дело № 16300/2013г., адм. д. № 1791/2014г., адм. д. № 5893/2017г. на ВАС, т. д. № 454/2016г. на ВКС и т. н.
Разноските, присъдени в полза на заинтересованите страни, са претендирани своевремено и доказани като заплатени съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие - л. 113 по делото. Същият е от м. юни 2016г. и адв. Г. е допуснат като процесуален представител още в първото по делото заседание, проведено на 29.06.2016г., с оглед което е неоснователно изложеното в искането твърдение, че е препятствана възможността да се направи възражение за прекомерност. В депозираната на 23.01.2017г. молба адв. К. е заявила становището си за приемане на заключението по изготвената СТЕ като прецизно и компетентно, тя съдържа и подробни доводи по съществото на спора, заявено е и заплащане на разноските на доверителя й, в случай на уважаване на жалбата, но не е направено възражение за прекомерност на разноските на заинтересованите страни, въпреки, че единствено пълномощното обосновава направени в процеса разходи на тези лица. Съдът правилно не е намалил размера на разноските при липса на искане за преценка за прекомерност, а и договорът
е за защита на две страни - ответници по жалбата и до окончателното приключване на делото, т. е. включително и пред настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2503/13.04.2017г., постановено по адм. дело № 10441/2015 год. по описа на Административен съд София - град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Г. В. А., срещу заповед № РД-09-50-521/02.07.2015г. на Гл. архитект на Столична община, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
О. Б. Р. жалбата на Г. В. А., срещу заповед № РД-09-50-521/02.07.2015г. на Гл. архитект на Столична община и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5774/21.08.2017г. по адм. дело № 10441/2015 год. на АССГ, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя А. за изменение на решение № 2503/13.04.2017г. в частта му за разноските Решението е окончателно.